Няма български певец и почитател на операта, който да не знае името на легендарния солист на Софийската опера Никола Николов. От по-младите му колеги всеки има свой спомен, който разказва с нескрит ентусиазъм и възхищение.

Никола Николов е член на Националната опера от 1946 г. с малко прекъсване, през което е сред основателите на Варненската опера. Отива по покана на певеца Петър Райчев, на когото е възложена тази отговорна задача. За Софийската публика години наред всеки спектакъл с участието на Никола Николов е апотеоз на певческо майсторство, а аплодисментите дълго не стихват след падането на завесата. Почти във всяка опера ариите в негово изпълнение са бисирани. Трудно е да се избере кой е най-яркият образ. Той е абсолютен фаворит като Манрико в „Трубадур“ или Калаф в „Турандот“, изключителен Каварадоси в „Тоска“ и Дон Хосе в „Кармен“, забележителен Радамес в „Аида“ и Отело. Незабравими са превъплъщенията му като Туриду в „Селска чест“ и Канио в „Палячи“. Това са ролите, които той изпълнява най-много и най-дълго. Но има и още няколко негови интерпретации в опери, които не са толкова често в репертоара като Ернани, Андре Шение, Макдъф в „Макбет“, Полионе в „Норма“, Ариго в „Сицилианска вечерня“, Водемон в „Йоланта“, Момчил или Васко да Гама в онази митична постановка на „Африканката“ в Неапол.

Сценичното дълголетие позволява на Никола Николов да отбележи своята 70-годишнина със спектакъл на операта „Кармен“ на 23 март 1995 г. На тържествения концерт в Софийската опера през 2005 за неговата 80-годишнина участват тенорите Калуди Калудов, Костадин Андреев, Божидар Николов, Цветан Цветков, баритоните Стоян Попов и Живко Пранчев, сопраните Елена Стоянова и Мария Белчева, мецосопраните Стефка Минева и Иванка Нинова. Самият Никола Николов излиза на сцената и изпълнява дуета на Манрико и Азучена от трета картина на „Трубадур“. Избрани снимки от това паметно събитие са качени в галерията.

За своя приятел и преподавател спомени споделят Калуди Калудов и Божидар Николов. Днес и двамата след края на активната творческа кариера преподават.

Калуди Калудов, тенор

Беше година, в която бях преуморен от многото ангажименти. Научаването на много нови роли ме беше изпразнило от съдържание. Вдъхновението ми се беше превърнало в страхове. Сякаш астралното ми тяло се беше изместило. Към всеки висок звук, който трябваше да изпея, подхождах със страхопочитание и комплексираност. Не знаех как да се спася, какво да направя, за да се върна към това, което ми беше удобно. Исках да се освободя, а сякаш бях в някакво тресавище и колкото повече се движеха, толкова повече потъвах... Един благословен ден се срещнах с Бате Коле. Така му викахме. Никола Николов, едно свято име за всички нас, които имахме честа да го видим на сцената и да му се радваме и възхищаваме. Помня, бях на седемнадесет, когато моят приятел от Варна Любчо Григоров ме заведе да гледам и да слушам „Тоска“ именно в изпълнение на бате Коле. Когато го видях на сцената ми се стори, че беше висок два метра, а после се оказа, че аз бях от него по-висок. Невероятният магнетизъм, който притежаваше ме беше така запленил, че аз го гледах като влюбена девойка... Дойде при мен и му каза: „Калудче, аз мога да ти помогна.“ Останах изненадан, че великият, недостижимият ми предлагаше да ми помогне. Обърнах се към него веднага с въпроса: - Кога? - Ако искаш още утре. Само че аз хода в студиото си от 10.00 и можем да се срещаме в 8.30, за да мога да се кача на трамвая и да отида, че учениците да не ме чакат.“ Речено сторено. На следващият ден вече се разпяваме. Обясняваше ми всичко, което изискваше. Научи ме не само да анализирам, но и да си водя гласа, без да му преча да изтича. Спомням си, че когато работих над Дон Карлос той беше почти на всяка моя репетиция и после, ако нещо не ми се получаваше, се качвахме в някоя от гримьорните и пеехме, анализирахме. След около двадесет дни формата ми беше прекрасна и аз пеех с огромна свобода. Когато изпях премиерата, на която бяха много наши знатни певци, Никола Гюзелев ми каза, че не е можал да ме познае. „Всичко това дължа на Бате Коле“, отвърнах аз. Той прегърна своя колега и каза „И в това си велик, Колка.“ След премиерата бате Коле беше първи в гримьорната, за да ме поздрави. На вратата се почука и ето, че се появи моята прекрасна доцент Жабленска.

- Браво момчета! Прекрасна работа сте свършили! Изрази своето възхищение тя.

Да... Великодушието е дадено само на велики духом. Бате Коле беше именно това съчетание. Той можеше да се радва на нашите успехи. Всички бяхме негови ученици. Той беше нашият фар, който ни показа вярната посока...

Помня, че по време на един от конкурсите за млади оперни певци, ме разпределиха да пея три вечери поред Риголето, „Травиата“ и петактната постановка на „Дон Карлос“. След последния спектакъл бате Коле дойде при мен и ми вика: „Поръчал съм на директора и утре да ти сложат някакъв спектакъл, че колкото по-често пееш, все по-хубаво го правиш... Беше божествен и невероятно скромен човек“.

Божидар Николов, тенор

Сто години от рождението на знаменития тенор Никола Николов! Той бе не само тенор на супер световно ниво, но и пословичната му доброта го извисява като един прекрасен човек в главно Ч. Твърдя, че знанията, които съм получил от него в белкантовото пеене и най-вече диханието, ме направиха певец. Дължа всичко на него. Няма ден, в който да не мисля за него и да не го споменавам често пред моите ученици във Виена, на които преподавам същата школа – тази на Събчо Събев, от която се е учил Маестрото. Интересно е да спомена, че учителят на Никола Николов, баритонът Събчо Събев, е учил в Римската академия „Санта Чечилия“ при Енрико Розати, който е последовател на една от най-старите школи в Италия, тази на Антонио Котони – баритон, избран от Верди за първото представяне на операта му „Дон Карлос“ като Маркиз Поза. Котони предава знаниета си на Розати, а негови учиници са Бениамино Джили, Джакомо Лаури-Волпи, Джордж Лъндън, Марио Ланца, Бенвенуто Франчи и много други. През 90-те години Маестро Николов казваше, че по негово време конкуренти са му били тенори като Франко Корели, Марио Дел Монако, Джузепе Ди Стефано. Научих и една интересна история. Когато Джино Беки чул Никола Николов за първи път имал неблагоразумието да сподели с Дел Монако, че слушал един български тенор с по-красиви и сигурни височини от тези на Дел Монако. Същият не могъл да спи цяла седмица, че имало такъв тенор. Съпругата на Дел Монако се наложило да се обади на Беки и да го помоли да каже, че се е пошегувал. Беки сторил това, но никога повече отношенията му с Дел Монако не били приятелски.

Рикардо Мути също се беше изказал, че такива прекрасни си бемоли в „Аида“ от никой друг тенор не е чувал.

Старите певци споделяха, че когато Николов бил млад и пеел стретата на Манрико в „Трубадур“ малко преди да вземе високото До публиката ставала на крака и викала „Браво, Кольо“. Тенорът Димитър Дамянов е бил, когато са го носили на ръце от операта до дома му.

Спомени много за Маестрото, на когото дължа всичко като певец и сега това, което преподавам на младите живее от моя Маестро Никола Николов! В благодарност към него организирах всички негови ученици да съберем пари за направата на бюст, който е във фоайето на Софийската опера и който открихме с концерт през 2019 г.

С вечна благодарност към Никола Николов!