Дидие Талпен изучава флейта, фагот, музикален анализ и камерна музика, по-късно и дирижиране във Висшата национална консерватория в Париж и към фондация „Йехуди Менухин". Първия си концерт дирижира на 18 години в Париж. Усъвършенства професионализма си в майсторските класове на Жан Фурне, Андре Жирар и Франко Ферара. През 1985 г. става лауреат на фондацията „Йехуди Менухин", а през 1995 г. печели награда на Фондация „Перену” на Международния конкурс за диригенти във Виена. Работи като главен диригент на камерните оркестри Ars Instrumentalis Chamber Orchestra (1979-1985) и на Champagne Chamber Orchestra (1983-1986), музикален директор на Rive-Droite (1992), главен диригент на Mulhouse (Франция). От 1995 г. работи предимно в Полша, където има многобройни записи и концертни изяви. Гостува в Атина, София, Санкт Петербург, Берлин, Днепропетровск, Словакия, Молдова, Турция, Белгия, Йордания и др. Репертоарът на Дидие Талпен е изключително интересен и разнообразен, обхваща творби от предкласиката, класиката и романтизма - Бизе, Офенбах, Вебер. Дебюси, Равел, Сен-Санс, но и Бах, Керубини, Моцарт, Бетовен. Световната музикална критика отбелязва неговите изключителни записи и интерпретации на Бах и неговете синове, на Бетовен, Моцарт и Берлиоз, чиято Фантастична симфония записва в София за ТV5 (2002).
Дирижира опери на Моцарт, Чимароза и Вебер в Йордания и всички концерти за пиано на Бетовен в Кишинев (2006-2007), дирижира концерти и прави CD-записи с произведения на Хумел (Missa Solemnis, Te Deum и др.), Вагензайл („Оратория за йезуитите” - световна премиера), Бах, Вивалди, клавирните концерти на Равел, Хумел, Менделсон, Шуман, Вебер, Сен-Санс, също джаз концерти (2009-2010). Има записи със Словашката „Симфониета Жилина”, с оркестъра на Словашкото национално радио и Словашкия национален хор, с Филхармонията на Кошице. От 2007 г. работи интензивно със Solamente Naturali Orchestra - Братислава (старинни инструменти), с които записва 5 компакт диска за Brilliant Classics, включително произведения от Моцарт, синовете на Бах и Хумел. Дирижира с голям успех операта „Матилд дьо Гиз” на Хумел (световна премиера след 1833) на турне във Франция и в Словашката национална опера (2010). Получава специални покани за престижния Международен фестивал BHS в Братислава (2009-2010), реализира още записи с Националната опера в Прага на „Amadis” от Й.С. Бах за компания Glossa (2010), със Софийската опера „Роберт Дяволът” – френска grand opera от Mайербер и с Националната опера на Казахстан „Вертер” от Масне (2011).
Освен във френската опера, Дидие Талпен е признат специалист и в областта на музиката от 18-ти и 19-ти век, изпълнявана със старинни инструменти - има успешни изяви на фестивала Tourcoing и с Бароковия ансамбъл на Ница. От общо 20 компакт диска, които реализира, 15 са посветени на този репертоар. „Le Monde de la Musique” оценява неговите перфектни записи на Концертите за клавесин от синовете на Бах с най-високите 4 и 5 звезди и определя записа му на Симфонии WQ 182 от К.Ф.Е. Бах с „Concerto Polacco” като "най-добрата версия”, "Репертоар" пише с възторг за „спиращите дъха речитативи” на Талпен. Следват два нови компакт диска с Концерти за валдхорна и фагот от Вивалди и Концерти за 2 и 4 клавесина от Й.С. Бах ( (2005-2006), които "Фигаро" нарича "невероятна изненада, изключително изпълнение на Бах!". „Le Pianiste” изтъква такива качества на записа като "котешка гъвкавост и динамизъм, на който не може да се устои – едно високо постижение, изведено с убедителна визия". Последните записи на Дидие Талпен за Brilliant Classics (2010) също получават суперлативни оценки: "Интерпретацията отговаря на най-високите международни стандарти. Никой не може да покаже повече ангажираност или енергия” за операта „Матилд дьо Гиз" и „Великолепен запис, пленителна трактовка, истинска магия” за Симфонии WQ 183 от К.Ф.Е. Бах.
Дидие Талпен се изявява като постоянен гост-диригент на Националния камерен оркестър на Молдова и художествен ръководител на Пиано фестивала в Кишинев и Одеса (2005-2010). Дидие Талпен беше съветник по културните въпроси към Посолството на Франция в България и Директор на Френския културен институт в България.