ТАНХОЙЗЕР

Танхойзер се пробужда в обятията на Венера, в пещерата ѝ близо до Айзенах. Богинята на любовта му разкрива чудесата на кралството си. Танхойзер произнася името на Дева Мария и магията на Венера е развалена.

Песните на пилигримите ехтят из долината Вартбург, докато мъжете пътуват към Рим. Танхойзер се е завърнал и решава да се присъедини към тях и да ги помоли за прошка за греховете си. Херман, ландграфът на Тюрингия, се завръща от лов, придружаван от множество от най-известните германски трубадури. Волфрам разпознава Танхойзер и го поздравя, напомняйки му, че Елизабет още го обича и го очаква. Танхойзер е поканен да участва в състезанието между рицарите трубадури. Той прекратява пътуването си до Рим и се отправя към Вартбург.

Елизабет ще присъства на състезанието между певците. Ландграфът обявява темата: „Какво е любовта?“. Волфрам ще е първи, а след него: Валтер вон дер Фогелвайде и Битеролф. Всички те възхваляват любовта като най-благородното чувство. Танхойзер пее: „Любовта не е неискрена заявка за себеотрицание, тя е радост и наслада!“, и продължава с химна на Венера. Рицарите са възмутени. Въпреки че Елизабет е натъжена от думите на Танхойзер, тя застава до него и го защитава. Ландграфът, докоснат от силната любов на Елизабет, помилва рицаря, но той трябва да изкупи греховете си. Танхойзер отново решава да се отправи на поклонение към Рим.

Елизабет се моли за Танхойзер. Пилигримите се завръщат от Рим, но Танхойзер не е сред тях. Елизабет предчувства надвисналата над нея смърт. След като тя си отива, Волфрам изпява тъжната песен на Венера. Появява се свещеник, облечен в дрипи – това е Танхойзер.

„Греховете ти ще бъдат опростени само ако този сух жезъл разцъфти в ръката ми“, му е казал папата в Рим. Волфрам му разкрива за страданията на Елизабет. Чува се звънът на камбана докато пилигримите пренасят безжизненото тяло на Елизабет. Танхойзер е потресен – следва погребалната процесия и умира, до Елизабет. Пилигримите разказват историята как жезълът на папата е разцъфтял.