Ромео и Жулиета
Калоян Бояджиев
Синопсис
Първо действие
Първо действие, сцена първа – улиците на Верона
Очарователният град Верона още спи, Ромео – страстният наследник на Монтеки, безцелно се разхожда из пустите улици, а сърцето му е завладяно от възвишени любовни мечти. В отчаянието си, е решил да разкрие чувствата си пред красивата Розалинда. За съжаление, тя не отваря сърцето си за него и отхвърля любовта му.
Докато първите лъчи на слънцето пронизват небето, гражданите на Верона се събират на оживения градски площад. Сред тях са Бенволио, племенник от фамилия Монтеки и Меркуцио – буйният спътник на Ромео. Двамата се връщат от таверната, духът им е приповдигнат и са леко замаяни от изпитото пиво. Забелязват Ромео и не могат да устоят игриво да се пошегуват с обсебеността му от изплъзващата се Розалинда.
Междувременно, Тибалт – племенник, член на фамилия Капулети с огнен нрав, се появява от сенките, придружаван от няколко верни другари. Той винаги търси приключения и не се колебае да се впусне в битка срещу омразните му Монтеки. Зърва Ромео, Меркуцио и Бенволио и уверено минава покрай тях с приятелите си, надявайки се да предизвика конфликт. Бенволио проявява дързост и едва забележимо прехапва палеца си така че да го види Тибалт – този обиден жест бива бързо забелязан от Капулети и той се възползва от възможността да разпали ожесточена конфронтация с Ромео и спътниците му.
Настъпва хаос, звънът на удрящи се едно в друго остриета и виковете на дуелиращите се членове на двете семейства изпълва мирния площад. Спокойното място се превръща в бойно поле, а лютата вражда между Монтеки и Капулети е в центъра му. Докато дуелът ескалира, още членове на двете семейства се включват и допълнително разпалват пламъците на омразата и отмъщение.
Тъкмо когато положението е на път да излезе извън контрол, се появява лъч надежда. Главите на двете семейства се намесват, притеснение изписано на лицето им. Присъствието им незабавно прекратява кръвопролитията, а участниците в тях спират и осъзнават, че са отишли твърде далеч, щом оглавяващите родовете са се намесили.
По повелята на съдбата, дукът на Верона, придружаван от заплашително изглеждащите си пазачи, също пристига на площадa. Благородните чети на лицето му предизвикват респект и приковават вниманието на останалите. С авторитетния си глас, той заповядва на дуелиращите се да прекратят конфликта и да свалят оръжията си и сред изумената тълпа настъпва тишина. Докато думите на дука отекват из площада, бойците осъзнават, че са престъпили границата на здравия разум и са нарушили мира във Верона.
Под зоркия поглед на дука и пазачите му, доскоро разярените противници неохотно изпълняват заповедта му. Свалят оръжията си и отстъпват от ръба на пълното унищожение. Опетненият от насилие площад сега е символ на силата на авторитета и хармонията.
Първо действие, сцена втора – покоите на Жулиета
В меко осветената спалня на Жулиета, младата дъщеря на Капулети излъчва чиста радост, докато си играе с многообичаната си дойка. Смехът им изпълва стаята – нагледен пример за невинността на младата девойка. Забавата им рязко е прекъсната когато Синьор и Синьора Монтеки влизат в покоите, придружавани от изтъкнат благородник на име Парис – граф, който желае да поиска ръката на Жулиета.
Парис е облечен подобаващо за благородното си потекло. Застава пред момичето, очите му искрят в очакване. Учтиво се представя и се опитва да спечели одобрението ѝ, ала сърцето ѝ се колебае, вплетено в сложна мрежа на собствените ѝ желания.
Парис напуска покоите, придружаван от Синьор Капулети. Жулиета остава сама с майка си и двете застават пред огромно огледало. То отразява нежната фигура на разцъфващото в жена момиче и разкрива тежката истина – Жулиета досега е била безгрижно дете, но вече е пораснала и невинността ѝ вехне, тя се превръща в истинска жена.
Първо действие, сцена трета – пред дома на Капулети
Пред знаменитите стени на резиденцията на Капулети, вълнение и трепет изпълва въздуха, докато благородници и многоуважавани гости пристигат за грандиозния бал в чест на официалното приемане на Жулиета в обществото. Сред тълпата от елегантно облечени хора, Ромео и верните му другари си проправят път към царящото веселие. Носят мистериозни маски, за да скрият самоличността си, докато се намират на забранена територия.
Докато тримата се приближават към входа, сърцето на Ромео пърха, окрилено от надежда и очакване. Дори не подозира, че съдбата, с непогрешимия си усет за такт, завинаги ще промени живота му със спиращата дъха гледка, която ще му предостави. Миг преди да престъпи в разкошния дом на Капулети, погледът на Ромео е прикован от неописуемо красива гледка. На балкона, къпана от лунната светлина, стои така неземна и омагьосваща женска фигура, сякаш самото време е спряло. Това е Жулиета – олицетворението на красота и грация, неочакваната им среща оставя Ромео без дъх.
Първо действие, сцена четвърта
Сред грандиозната бална зала на Капулети, Ромео и приятелите му се включват в оживеното празненство. Помещението е изпълнено със смях и музика, а гостите се любуват на грациозните движения на Жулиета – танцът ѝ излъчва невинност, обаяние и финес. Ромео е неспособен да сдържи океана от емоции, бушуващи в него, и е неустоимо привлечен от неземната красота на Жулиета. С всяка стъпка, сърцето му бие все по-учестено и желанието му към Жулиета се усилва. Ромео се уповава на всяка капка кураж в душата си и отива при омагьосващата Жулиета, а гласът трепери от напиращите емоции. Излива сърцето си пред нея и разкрива колко много я обича, с прочувствена реч.
Докато Меркуцио наблюдава влюбения Ромео, измисля как да отклони вниманието от приятеля си. С дяволит блясък в очите, събира гостите и ги убеждава да продължат веселието в съседното помещение. Те се съгласяват и напускат залата, а Жулиета остава сама, изгубена в мислите си за чувствените думи на Ромео.
Осъзнавайки, че никой не го наблюдава, Ромео се връща при Жулиета в празната зала. Вече са насаме и Жулиета нежно сваля маската, прикриваща лицето на Ромео. Изражението му излъчва красота и благородство. Тя е омагьосана от този мистериозен непознат и бързо се влюбва в него.
Докато двата си шепнат нежни думи, дойката на Жулиета влиза и ѝ казва, че всички я търсят. Жулиета я отпраща, с обещанието скоро да се присъедини към останалите. Необезпокоени от прекъсването, Ромео и Жулиета продължават да споделят чувствата си един към друг, а връзката помежду им става все по-силна, с всяка изминала минута.
Тези откраднати моменти на блаженост пак са прекъснати, този път от появата на Синьора Капулети и Парис – те също търсят Жулиета. В отчаянието да запазят тайната на любовта си, Жулиета ги умолява да я оставят сама за малко, понеже не се чувства добре. Парис и Синьора Капулети неохотно напускат, а Ромео и Жулиета не забелязват, че дойката се е върнала и безмълвно наблюдава как двамата разменят нежни ласки.
За съжаление, интимността на младата двойка отново е нарушена от появата на Тибалт, който незабавно разпознава Ромео – враг на семейство Капулети. Той настоява Ромео да напусне, желае отмъщение, задето Ромео е дошъл неканен на бала. Честта му е накърнена, когато Синьор Капулети се намесва, приема Ромео като гост и озаптява пламтящата ярост на Тибалт.
Въпреки че са обзети от притеснение, Ромео и Жулиета не могат да устоят на привличането помежду си. Без да осъзнават, съдбовната им среща е започнала поредица от събития, които завинаги ще променят живота им.
Първо действие, сцена пета – пред дома на Капулети
Докато поканените покорно напускат балната зала, гняв гори в сърцето на Тибалт и разпалва желанието му да отмъсти на Ромео. Преди да успее да даде воля на избухливия си нрав, Синьор Капулети се намесва и го възпира, като поставя ръка на рамото му.
– Търпение, Тибалт – заповядва Синьор Капулети. Тонът му е строг, ала в него се усеща и нотка на загриженост. – Не е сега времето за такава враждебно. Нека се насладим на празненството и да покажем подобаващо гостоприемство на поканените.
Въпреки яростния плам в очите на Тибалт, той неохотно се подчинява, тлеещият му гняв временно е озаптен от авторитетното присъствие на чичо му. Изпепелява Ромео с поглед – безмълвното му обещание за възмездие тегне във въздуха.
Синьор Капулети, винаги прозорлив домакин, бързо сменя темата и отклонява вниманието на останалите гости. Грациозно махва с ръка и дава знак музиката да продължи. Тя отново изпълва балната зала със симфония от мелодии, а смехът на гостите я последва.
Докато радостната атмосфера се завръща в залата, Ромео и Жулиета се споглеждат за миг и се разбират без думи. Сърцата им бият в синхрон, а любовта им става още по-силна, въпреки препятствията, заплашващи да ги разделят.
Отново по повелята на съдбата, намесата на Синьор Капулети временно отлага заформящата се буря. Напрежението остава обаче – предстои сблъсък на воли, който ще реши съдбата на двамата влюбени.
Първо действие, сцена пета – на балкона
Неспокойна и изгубена в мислите си за Ромео, Жулиета стои на осветения от луната балкон, в грандиозния дом на Капулети. Нощното небе меко огрява лицето ѝ, а сърцето ѝ пърха в очакване. Тя копнее за своя любим, погълната от желанието си към него.
Като че ли в отговор на безмълвната ѝ молитва, Ромео се появява от сенките – тя зърва силуета му в градината, долу. Мракът се превръща в техен съюзник и прикрива забранената им любов от любопитни очи. Ромео протяга ръце към Жулиета и я призовава да откликне на извиращата от него любов и отдаденост, които изпитва с цялото си същество.
Двамата след миг отново са заедно, а физическите и емоционални пречки помежду им изчезват. Преплитат пръсти, застанали от двата края на балкона. Времето спира в крачка, докато потъват в очите си, а сърцата им бият в съвършена хармония.
Заявяват любовта си с тих шепот, думите им са изпълнени с вечност. Всяко тяхно обещание е свещено, доказателство за силата на чувствата им. Те се заклеват във вярност един към друг и че ще преодолеят препятствията, налагани им от обществото.
Луната ги къпе с нежното си сияние и озарява тайната им среща с магичния си ореол. Този момент, останал извън времето, се превръща в храм за любовта, в който нищо друго няма значение освен връзката им.
В притихналата нощ, Ромео и Жулиета намират утеха в обятията си. Сърцата им бият в едно, а любовта им отрича ограниченията, налагани от двете враждуващи фамилии. В този откраднат момент, те си отдъхват от света, който иска да ги раздели, и ценят всяка една секунда, прекарана заедно, сякаш продължава цяла вечност.
Второ действие
Второ действие, сцена първа
Сред оживения площад на Верона, Ромео се разхожда, а умът му е изцяло погълнат от Жулиета. Веселба цари навсякъде около него и въпреки това сърцето му копнее за любимата му. Той не знае, че Жулиета е изпратила дойката си да го намери и да му предаде истински важно писмо – тя е неспособна да остане разделена от него дори за кратко.
Оживителната енергия на карнавала изпълва площада – всички танцуват, пеят и се веселят. Опияняващо вълнение и смях царят. Сред вихрещата се тълпа, дойката си проправя път и търси Ромео с поглед.
Мелодията на тарантела се носи навсякъде, енергичният ѝ ритъм омагьосва празнуващите и ги подтиква да танцуват, без да прикриват радостта си. Тълпата танцува разпалено и пее тържествена песен. Дойката продължава да търси Ромео, а устремеността ѝ не намалява.
Най-сетне, сред царящия хаос, тя зърва Ромео. Забързано отива до него и го потупва по рамото. Стреснат, Ромео се обръща, а очите му се разширяват, в очакване.
Дойката предава писмото и думите на Жулиета. Гласът ѝ заглъхва сред шума на карнавала, ала очите ѝ казват всичко. Сърцето на Ромео трепва обнадеждено, докато отваря писмото, тръпнещ в очакване.
Докато танцуващите тарантела са във вихъра си и тълпата изригва, на върха на веселбата, Ромео прочита словата на Жулиета. Прилив на радост го обзема – в писмото си, Жулиета е приела да стане негова съпруга. Бремето на забранената им любов временно си е отишло, заменено от лъч надежда за бъдещето им заедно.
Сред бурното празненство, Ромео притиска писмото до сърцето си – то е символ на тяхната любов и абсолютна отдаденост. Световете и мечтите им се сливат насред бурния площад, а карнавалът се превръща в доказателство за силата на любовта в лицето на опасността.
Второ действие, сцена втора – Параклисът на Падре Лоренцо
Ромео влиза в параклиса – там Падре Лоренцо блажено прекарва деня си. Ромео му разказва за любовта си към Жулиета и го моли да ги ожени тайно. Лоренцо е трогнат от чистотата на чувствата му и обещава да помогне, надявайки се, че този брак ще помири Монтеки и Капулети и ще прекрати враждата помежду им. Жулиета пристига и Падре Лоренцо изпълнява сватбената церемония.
Второ действие, сцена трета – площада във Верона
Докато оживеният карнавал е във вихъра си, навсякъде се носи весел смях и тържествена музика. Сред празненството, Меркуцио и Бенволио – приятелите на Ромео, се потапят в магията на карнавала. Духът им е приповдигнат, а сърцата им – изпълнени с веселие.
Неочаквано, атмосферата се променя с пристигането на Тибалт – живото олицетворение на яростта на Капулети. Присвил е очи и здраво хваща дръжката на меча си, когато забелязва Меркуцио и Бенволио – заклетите му врагове. Разпалван от дълбоко загнездилата се в сърцето му омраза, лицето на Тибалт се изкривява от гняв, а желанието за отмъщение го поглъща изцяло.
Без всякакви колебания, Тибалт изважда меча си, а острието пронизва въздуха, когато напада Маркуцио, с пламтяща целеустременост. Радостта се изпарява от площада и той се превръща в ожесточено бойно поле, няма помен от веселието.
Когато дуелът заплашва да наруши крехкия мир, Ромео пристига на площада, а в стъпките му отекват свещения обет, който са си дали с Жулиета преди минути, в параклиса на Падре Лоренцо. Очите му се разширяват от потрес, когато съзира разразяващия се конфликт.
Окрилен от любовта си към Жулиета и от желанието си да предотврати кръвопролитията, той се втурва напред, гласът му е изпълнен с тревога и отчаяние. Умолява дуелиращите се да се помирят, сватбеният обет придава тежест на думите му. Призовава Тибалт да свали оръжието си и да се отърси от омразата, която е прояждала двете семейства толкова дълго.
Насред хаоса, гласът на Ромео разсейва напрежението и временно възпира захапващите се едно друго острието. Призивът му увисва във въздуха – крехка нишка надежда, а той се опитва да усмири воюващите семейства. Сърцето му копнее за свят, в който любовта триумфира над омразата.
При все това, развръзката на този бурен конфликт остава неясна. Трагедия заплашва да сполети карнавала – досега символ на радостта и веселието. Опитът на Ромео да възстанови мира виси на косъм заедно със съдбата му, не само неговата, но и тази на цяла Верона.
В разгара на конфликта, Тибалт изблъсква Ромео и отхвърля молбата му за помирение. Дуелът между Тибалт и Меркуцио се ожесточава, остриетата им свистят във въздуха, и двамата се сражават с намерението да убиват. В страха и отчаянието си, Ромео повторно се намесва, в опит да озапти двамата мъже, ала усилията му са напразни.
По злощастно стечение на обстоятелствата, Тибалт се възползва от отворилата се възможност и пронизва Меркуцио смъртоносно. Шок и тъга тегнат във въздуха, а веселието на карнавала е заглушено от тежестта на връхлетялата трагедия. Сърцето на Ромео се изпълва с див гняв, вече обременено от загубата на другаря му.
Изпаднал в пристъп на неконтролируема ярост, Ромео грабва меча на Меркуцио, в очите му гори жажда за отмъщение. Изправя се срещу Тибалт, а гласът му трепери, изпълнен с мъка и гняв. Последвалият дуел е ожесточен и приключва бързо – Ромео надвива противника, черпейки сила и устременост от преживяното. Тибалт пада мъртъв, а последствията от дълголетната вражда между двете семейства са налице.
Последиците от този фатален дуел тепърва предстоят. Капулети са изпълнени с жажда за отмъщение, която ги докарва до ръба на лудостта. Копнежа им да отмъстят смъртта на Тибалт заплашва да ескалира конфликта допълнително и да потопи Верона в пълен хаос.
В този мрачен момент, Бенволио е гласът на разума – притичва се на помощ на Ромео и му помага да избяга надалеч от завихрящата се буря. Оставят след себе си опетнен с кръв и тъга площад, а злокобното усещане от трагедията тегне във въздуха.
Последиците от този съдбовен конфликт ще разтърсят живота на Ромео, Жулиета и враждуващите фамилии и завинаги ще промени съдбата им. Докато Ромео и Бенволио напускат площада, мрак се спуска над Верона – те оставят след себе си град, намиращ се на ръба на унищожението, а бъдещето му е несигурно.
Трето действие
Трето действие, сцена първа – покоите на Жулиета
Докато нежните лъчи на слънцето проникват прозореца и озаряват стаята с мекото си сияние, Ромео се любува на Жулиета, потънала в спокоен сън. Проследява с очи елегантните черти на лицето ѝ, за да запази спомена за красотата ѝ в сърцето си. Любовта, която ги обединява, пулсира във вените му и преплита душите им в сладко-горчива прегръдка.
Обзет от нежни чувства и тъга, Ромео се навежда към нея, тихият му глас изпълнен с желание. Прошепва ѝ слова, изпълнени с любов и се извинява за действията си, дъхът му се слива с нейния, в притихналата стая. Споделя намерението си да напусне Верона, за да избегне съдбата, която заплашва да ги раздели.
Преди да си тръгне, сърцето на Ромео е тежко от бремето на раздялата им. Той знае, че за да запази любовта им, трябва да стои надалеч от града, който се е превърнал и в свещен храм, и в техен затвор. Копнее за бъдеще, в което любовта им може да процъфтява, без да се страхуват и да бъдат съдени.
Ромео нежно целува Жулиета по челото и се сбогува с нея, давайки безмълвно обещание, че любовта им ще издържи. Поглежда я за последен път, докато спи и запечатва лика ѝ в ума си преди да се обърне и да напусне покоите ѝ, обременен от тежкото решение, което е взел.
В притихналата стая тегнат и любов, и тъга. Лъчите на утринното слънце продължават да танцуват по лицето на спящата Жулиета, а тя още не осъзнава мъката, която изпитва Ромео. Понесъл бремето на постъпките си, той излиза навън, готов да посрещне последствията. Надява се, че един ден любовта им ще изплува отново в светлината.
Тишината в стаята е нарушена. Влизат родителите на Жулиета, придружени от Парис. Изпълнени са с устременост, нетърпеливи да споделят с момичето новината, която ще определи бъдещето му. Гласът на майка ѝ трепне с очакване, но и е изпълнен с авторитет, докато тя изрича съдбовните думи – бракът на Жулиета с Парис е уреден.
Стаята се изпълва с напрежение, когато Парис пристъпва напред, окрилен от факта, че скоро ще стане съпруг на Жулиета. Изрича думите си с пламенна страст, заявява любовта си към нея и желанието си да заживеят заедно. Жулиета го слуша с натежало сърце от чувство за дълг, ала душата ѝ не поддава.
Въпреки че Парис излива душата си с порой от обяснение в любов, Жулиета остава непреклонна. Събира смелост да каже истината и да се противопостави на очакванията на всички, заплашващи да я погубят. Учтиво, но настойчиво отказва да се подчини на родителите си и да пожертва любовта, която гори в сърцето ѝ.
Парис напуска покоите, гняв изписан на лицето му, а разочарованието на родителите на Жулиета прераства в буря от ярост. Повишават тон и заплашват да се отрекат от нея – това са страховитите последствия в случай, че Жулиета не отстъпи.
Попаднала във водовъртеж от емоции, Жулиета осъзнава, че не може сама да носи това бреме. Разтревожена, тя търси съвет и утеха от Падре Лоренцо, доверения пазител на тайната ѝ. Тя знае, че от него ще получи съветите и подкрепата, от които се нуждае, за да продължи по изпълнения с опасности път.
Напуска покоите с разтуптяно сърце и изпълнена с несигурност. Уповава се на последната искрица надежда. Притисната от натиска на семейството си и очакванията на обществото, тя търси утеха при Лоренцо, молейки се, че той ще ѝ даде силата и насоката да изкове собствената си съдба.
Трето действие, сцена втора – параклисът
В отчаянието си, Жулиета отива в параклиса на Падре Лоренцо. При него тя намира утеха и искрица надежда. Прозрял сериозността на положението, отецът съставя план, как да я спаси.
С натежало сърце, Падре Лоренцо дава шишенце с отвара на Жулиета, която ще я потопи в дълбок сън, все едно е мъртва. Обяснява, че тя трябва да изпие отварата и тогава тялото ѝ ще изпадне в много дълбоко сън. Така тя ще се избави от уредения брак и с Ромео ще могат отново да бъдат заедно.
Лоренцо изпраща и писмо до Ромео, призовавайки го да се върне във Верона. Моли го да го стори тайно – спасението им се намира в града. Щом Ромео пристигне, ще влезе в гробницата, където ще е положено безжизненото тяло на Жулиета. Заедно, двамата ще избягат надалеч и ще могат да се обичат без да се страхуват.
Изпълнена с целеустременост и безпокойство, Жулиета взема отварата. Разбира, че този отчаян план е рискован, но се надява, че ще ги отведе към светло бъдеще, в което любовта им ще процъфтява. Лоренцо прегръща Жулиета за сбогом и тя се връща у дома, готова до понесе последствията за действията си.
Трето действие, сцена трета – покоите на Жулиета
Останала сама в покоите си, сърцето на Жулиета е изпълнено с тревога. Родителите ѝ, както и Парис, току-що са напуснали стаята, доволни, че тя ще изпълни дълга си към семейството. Сърцето на Жулиета обаче принадлежи на друг, а мисълта, че ще се ожени за Парис я изпълва с терзание.
Докато тя се бори с емоциите си, дойката влиза. Не знае, че вътрешните терзания на Жулиета са я погълнали и колко много тя обича Ромео и започва да говори за предстоящия брак. Словата ѝ разтърсват разклатената решителност на Жулиета.
Добрите, но заблудени намерения на дойката да утеши и посъветва Жулиета само усилват страданията на момиче. Дойката ѝ е като собствена майка, ала сега я е предала. В момент на отчаяние, Жулиета я моли да напусне стаята, гласът ѝ е изпълнен с мъка и гняв.
Останала сама, Жулиета потъва в океан от отчаяние. Сериозността на ситуацията става нетърпима, тя се чувства като в капан, без изход. В отчаянието си и копнееща за свобода, тя си спомня за отварата на Падре Лоренцо. С разтреперана ръка, взима шишето и се взира в течността.
Отровата, предназначена да измами семейството ѝ и да и я дари с временен отдих, сега изглежда като единственото възможно решение. В този момент на велика мъка, Жулиета взема съдбовно решение. Погълната от усещане за безнадеждност и желанието да бъде отново с Ромео, дори след смъртта, тя изпива отровата, знаейки, че това ще бъде последното ѝ действие.
Когато отровата започва да действа, Жулиета се чувства отпаднала, настъпва мъртвешка тишина. Започва да диша на пресекулки, погледът ѝ се замъглява. На ръба да загуби съзнание, тя се уповава на надеждата, че след смъртта ще бъде отново с Ромео, завинаги, освободени от ограниченията и болката на този свят.
Последните мисли на Жулиета са насочени към Ромео и любовта ѝ към него. Тя се надява, че той ще разбере саможертвата ѝ и ще намери утеха във вечната любов помежду им. С натежало сърце и просълзена, Жулиета пристъпва в царството на вечния сън, а душата ѝ завинаги е преплетена с тази на възлюбения Ромео.
Трето действие, сцена трета – Гробницата на Капулети
Пълна тишина цари в гробището, а оплакващите Жулиета се сбогуват с нея, сърцата им натежали от мъка. Докато си тръгват и я оставят, положена в лобното си място, фигура изплува от сенките. Това е Ромео, погълнат от мъка. Сърцето му е разбито от загубата на любимата му.
Предрешен като монах, Ромео приближава бездиханната Жулиета. Сълзи напират в очите му, когато поглежда спокойното ѝ лице. Не забелязва присъствието на Парис – той е дошъл да почете паметта на Жулиета. Изригват емоции и двамата мъже се впускат в ожесточена схватка. Отчаянието на Ромео взема връх и той нанася смъртоносен удар на Парис, отнемайки живота му.
Понесъл безжизненото тяло на Жулиета, болката на Ромео се усилва още повече. Погълнат от чувство на безнадеждност, той усеща, че животът му вече няма смисъл без Жулиета. В момент на отчаяние, посяга към шише с отрова, решен да бъде отново с нея след смъртта.
Докато надига шишето, се случва чудо. Жулиета се пробужда от съня и отваря очи. Ромео е объркан и не може да повярва на очите си, когато тя протяга ръка и нежно прокарва пръсти през косите на Ромео. Стреснат, той отскача назад, неспособен да проумее какво се случва.
Сърцата на влюбените се изпълват с радост – прегръщат се горещо, благодарни, че отново са заедно, макар и неочаквано. Остават в обятията си, любовта им пламва отново и душите им са свързани повторно. Щастието им обаче не продължава дълго.
Внезапно, Ромео започва да се чувства отпаднал. Тялото му отслабва, а животът го напуска. Жулиета е съкрушена и безпомощна. Целият ѝ свят се срива в миг, а мъката от загубата на Ромео става нетърпима. Завърналата се мимолетно надежда ѝ е жестоко отнета, оставяйки я потресена.
Погълната от скръб и отчаяние, умът на Жулиета е изпълнен със страдание. В последен акт на отчаяние, тя грабва кинжала на Ромео. С разтреперани ръце, се пробожда в гърдите. Избрала е да бъде отново заедно с любимия си след смъртта, вместо да живее без него.
Докато животът я напуска, тя среща безжизнения поглед на Ромео за последен път. Двамата най-сетне са отново заедно, любовта им прекрачва границите на живота и смъртта. Заедно, двамата намират утеха във вечността, отредена им от съдбата и оставят след себе си една история за нещастна любов, която ще се разказва поколения наред.