Балет по музика на Лудвиг Минкус
За „Баядерка”
За първи път на сцената на Софийската опера и балет през 2012 година беше представена цялостната оригинална версия на този балет.
Един от най-вълнуващите шедьоври на прочутия Петипа е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка”.
Трагизъм и лирика, стремеж към щастие, любов и свобода се преплитат в тази прочута творба, чието действие се развива в древна Индия. Сюжетът претворява страстната и всепоглъщаща любов на баядерката Никия към смелия воин Солор. Верност, измяна, искреност и коварство са в основата на този изразителен балетен спектакъл, властващ през времето като апотеоз на пламенната любов.
За Павел Сталински
Павел Сталински е един от най-известните руски хореографи. Той поставя балетни спектакли по цял свят. Неговият баща, Алексей Сталински, също е бил балетист и хореограф. Алексей Сталински вдъхва на Павел любов към балета. Синът се възхищава от баща си, който до 75 годишна възраст е свързан с това възвишено изкуство. Въпреки, че има порок на сърцето и рани от Втората световна война, Алексей до своя край учи младите хора на балет. Изцяло предан на танца е и Павел. Той пристига в София през май 2012 година, за да постави балета „Баядерка”. В тази си версия творбата не е играна в България. Това е един от най-трудните балети, подобно на „Лебедово езеро”.
Той е сред върховете в сценичното изкуство.
В него поединично и в масовите сцени се появяват над 80 човека. Сред изпълнителите са и ученици от Националното училище за танцово изкуство в София.
Павел Сталински е възхитен от работата на балетните ни артисти. Той поставя „Баядерка” по Мариус Петипа, но се стреми да даде и много от себе си за идеалното изграждане на всеки образ и неговото самостоятелно звучене на фона на цялата постановка. Девизът на Сталински е обикновен, в него има много искреност и яснота: „Трябва да се танцува не само с тялото, но и с душата, да се приобщиш към ролята си така, както всеки вярващ се приобщава към Бога!”
Към историята на постановката в София
Хореографът Павел Сталински пристига в София ,влюбен в своята пианистка Галя Лущенко. Изключително добра пианистка, тя пристига с него в България, за да свири на репетициите на прочутия балет. Двамата се срещат случайно преди години, на премиерата на балета „Дон Кихот” в Лвов. Любовта пламва от пръв поглед. Сталински твърди, че съществува такова привличане. Младата дама има син от първия си брак. Балетистът вече е баща на две големи дъщери. Нищо не е в състояние да прекъсне връзката им.
„При такава силна любов, твърди хореографът, винаги се намесват тъмните, зли сили.”
Един ден Павел се качва на висока стълба, за да поправи електрическата инсталация в дома си. Изведнъж като че ли някой бутва стълбата и той пада. Има фрактури по цялото си тяло, по таза и прешлените, скован е от болката. Галя не се отделя от него, докато не се възстанови напълно. Сега двамата са неразделни и вярват в съдбата. Сталински и Лущенко са убедени, че в началото на всяко привличане е страстта, после идва духовната връзка и тогава настъпва истинската, голямата любов, както е в балета „Баядерка”.