КАРМЕН-СЮИТА БОЛЕРО

КАРМЕН - СЮИТА
Жорж Бизе-Родион Шчедрин

Балетът на Софийската опера представя  прочутата творба „Кармен – сюита”, написана от композитора Родион Шчедрин - великолепна интерпретация на  гениалната музика на Жорж Бизе.

Балетът „Кармен-сюита” е създаден специално за голямата руска балерина Мая Плисецкая, хореограф и режисьор е Алберто Алонсо, а премиерата е в Болшой театър през април 1967 г. Преди повече от четирдесет години този спектакъл е показан и на Софийска сцена, при гастрол на Кубинския национален балет. Ролята на Кармен претворява друга голяма балерина – Алисия Алонсо.

Каква е историята на тази балетна творба?

В една вечер Националният балет на Куба е на гастрол в Москва. Когато гледа постановката „Ел салар” на Алберто Алонсо, Мая Плисецкая веднага разбира, че това е хореографът, способен да постави „Кармен” различно, нетрадиционно, бягайки от сладникавия псевдоиспански стил на балетната класика.

Озовава се зад кулисите, изгаряща от нетърпение да се срещне с маестрото. Тя вижда Алберто и направо се обръща към него с думите: „Искате ли да направите „Кармен”? За мен.” Той възкликва: „Как прочетохте мислите ми? Това е моята мечта!” За Мая Плисецкая Алберто Алонсо казва, че е стопроцентова Кармен – истинско въплъщение на бунтарството и непримиримостта. Самата Мая Плисецкая в не едно и две интервюта споделя, че за нея това е ролята на живота и нещо повече, в нея тя влага политическо послание: героинята е символ на свободната личност, повела фатална битка с тогавашната власт. Не по-малко трудно от борбата със съветските културтрегери е и търсенето на музика. След отказа на Шостакович и Хачатурян, композиторът Родион Шчедрин (съпруг на Мая Плисецкая) създава оркестрацията, вдъхновен от репетициите.

Така вълнуващият сюжет на Мериме и дълбочината на чувствата в операта на Бизе придобиват философски оттенък в балета-сюита. „Кармен” е удивителна квинтесенция на страстни емоциии и силни характери, изразени чрез съдържанието на новелата и музиката на композиторите.

БОЛЕРО 
Морис Равел

Композиторът пише музиката през 1928 г. и тя се превръща в негово най-популярно произведение.

Ритъмът се ускорява постепенно и се задава от малкия барабан, който повтаря една и съща ритмична фигура от 24 удара,

169 пъти или общо 4056 удара.

Именно тази ритмичност провокира редица хореографи да „прочитат“ тази музика по най-различен начин. Нека споменем прекрасната хореография на Морис Бежар за постановката на БОЛЕРО с Мая Плисецкая.

Италианецът Фреди Франдзути прави своя хореографска партитура за балетния ансамбъл на Софийската опера по време на сегашното противоепидемично време. Неговата основна концепция е, че по време на танцуването балетните артисти не се докосват в нито един момент. Ето че сложната пандемична ситуация е провокирала хореографа да потърси неочаквани движенчески решения и това ново сценично послание ще провокира интереса на зрителите.