СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
балет от Пьотър Илич Чайковски
Преглед
История на създаването на „Спящата красавица”
Тринайсет години разделят премиерата на „Лебедово езеро” от първото представление на „Спящата красавица”. В творчеството на Чайковски няма друг случай две произведения от един и същи жанр да са написани с толкова голяма разлика във времето. Причината за това е провалът на първата постановка на „Лебедово езеро”, но това за щастие не повлиява на интереса на композитора към балетния жанр. Чайковски споменава неведнаж, че има намерение да напише балет. Няколко пъти се връща към идеята си за балет по приказката от неговото детство „Ундина”, но така и не осъществява докрай своя замисъл.
Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски – датата е 25-ти май 1888 год., с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо. „Искам да направя мизансцена в стил Луи XIV. Тук може да се разиграе музикалната Ви фантазия и да съчините мелодия в духа на Люли, Бах, Рамо и пр. В последното действие задължително ще е нужен кадрил от всички приказки на Перо – тук трябва да са и Котаракът в чизми, и Палечко, и Червената шапчица...” Чайковски възторжено прегръща идеята.
Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. Кралят според замисления мизансцен получава името Флорестан XIV. Докато пише музиката Чайковски също е в непрекъснат контакт с Петипа. Мариус Петипа написва на Чайковски много подробен списък с напътствия за своите музикални изисквания. Чайковски работи бързо върху новия балет в дома си във Фроловск, където през зимата на 1888 г. нахвърля първоначалните музикални скици и от 30 май 1889 започва работа по оркестрацията.
Завършва огромната партитура на балета през месец август.
Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари, 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра.
Публиката посреща с огромен интерес „Спящата красавица”. Чайковски признава, че от творбите му само операта „Евгени Онегин” е имала такъв успех. Около представлението се създава истинска психоза. Търговци на черно изкупуват всички билети, за да ги продават на двойни цени. Вместо поздрав хората се питат: „Гледахте ли „Спящата красавица”? Клавирът на балета се преиздава няколко пъти. Духовите оркестри и забавните състави изпълняват откъси от творбата.
Само за няколко сезона „Спящата красавица” се изнася над 160 пъти на сцената на Мариинския театър.
Чайковски умира през 1893. До 1903 "Спящата красавица" е вторият от най-популярните балети в репертоара на Имперския балет.
Балетните спектакли, представяни в «Ла Скала" в Милано, не показват голям интерес към този балет, и едва когато през 1921 г. балетът е представен в Лондон от трупата на Дягилев, „Спящата красавица” влиза трайно в класическия репертоар на световните театри. През 1999 г. Киров балет възстановява първоначалната оригинална версия на балета от 1899 г., включително възстановка на оригиналната сценография и костюмите.
"Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.
В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов.
**************************
Балетът „Спящата красавица” е романтика и в него всичко е възможно.
Маша Илиева е весел човек, макар и да не личи. Харесва приказния свят, който понякога противопоставя на реалността. Едно от децата от нейната балетна школа ѝ казва: „Бих искала да гледам спектакъл-приказки като „Лешникотрошачката”, но този балет се играе само около Коледа. И кога мога да видя балет по приказката „Спящата красавица?“ Маша отговаря, че ще бъде добре дошла на премиерните спектакли на този балет през ноември. Примабалерината е сигурна, че всяко нейно момиче би искало да стане страхотна балерина. Да играе Спящата красавица и след това да получи дълги аплодисменти.
Мария Илиева е възпитана в любов към балета. Майка ѝ е родена в Санкт Петербург и като дете е танцувала и участвала в театрални спектакли. Голямата ѝ мечта е била момичето ѝ да стане балерина. И мечтата ѝ се сбъдва.
„От малка започнах да посещавам спектаклите на Международния балетен конкурс във Варна и на Операта в София. След това дойдоха уроците по балет. Съдбата ми беше предрешена”, разказва Маша. Ако не беше станала балерина, може би сега щеше да е художник, защото и до днес това е любимото ѝ изкуство. Нейното хоби е рисуването. „Всичките ми тетрадки бяха изрисувани. И сега, отстрани на написаните редове, винаги рисувам някакви скици. Но аз не рисувам много добре”, държи се скромно балерината.
В хореографското училище тя се записва сред първите в класацията. Тя имаше късмет, че още на следващата година пристигнаха специалисти от хореографското училище в Санкт Петербург (по това време все още Ленинград) и те харесаха три деца. Сред тях беше и Маша. Там тя учи 7 години.
„Още си спомням първото си излизане на сцената – споделя балерината.Страшно ме беше страх.В един момент дори имах конфликт с едно от момичетата.Ето защо сега, като учител, поставям децата пред публика от съвсем малки, за да могат да преодолеят този почти панически ужас от неизвестното.
„Колкото и странно да звучи, Маша Илиева никога не е била привличана от международни състезания. „Достатъчно ми беше, че спечелих награда във Варна. От този момент спря да ми е интересно.” В Софийска опера я приемат по стандартния начин – с конкурс, както всички останали. Маша обаче се оказва не като всички останали. Още от първата година тя получава солови партии. „Въпреки това преминах през всички етапи на развитие. Изиграла съм абсолютно всичко”, разказва примабалерината, която сега е продуцент и хореограф на балета „Спящата красавица”. Това е балетът, който малките момичета искат да играят, когато пораснат.
„Романтиката никога не си отива от душата ми, казва Маша Илиева, защото без нея не е възможна нито една моя стъпка в реалния живот!Балетът в „Спящата красавица” е романтика, а романтиката е балет.Поради тази причина в него всичко е красиво и възможно!”
Със специалното участие на ученици от Националното училище по танцово изкуство във валс, цигулари, пажове и прилепи.
Със специалното участие на ученици от школата на Маша Илиева.
