БАЛ С МАСКИ

Опера от Джузепе Верди

2:35 с един антракт
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
БАЛ С МАСКИ

Преглед

Убийството на шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792 г.  е историческо събитие, което служи за сюжет на драматични и оперни творби. Операта „Густав ІІІ” или „Бал с маски” на Д. Ф. Обер написана по едноименната пиеса от Е. Скриб е сред известните произведения на тази тема. Драмата на Скриб и либретото по нейни мотиви, служат за сюжетна основа на операта на Верди.

Нито една от творбите на Маестрото не е претърпяла такива цензурни митарства като „Бал с маски” (първоначално заглавие „Отмъщение с домино”). Австрийската цензура категорично забранила представянето на сцената на убийство на коронована особа. Забраната била продиктувана от скорошно политическо събитие – през 1858 г. италианският граф Феличе Орсини извършил покушение над Наполеон ІІІ заради предателството му към Италия. На Верди било предложено да пренесе действието през средните векове във Флоренция, а кралят съответно да превърне в обикновен дворянин. Верди отказал, въпреки че го заплашили с иск за неустойка от страна на театралния импресарио. След една година цензурната забрана била отменена. Но все пак се наложило Верди да направи някои отстъпки. Убийството на английски губернатор от Северна Америка не би могло да предизвика нежелателни асоциации. Така крал Густав ІІІ станал Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, а убиецът му – офицерът Анкарстрем бил назован Ренато. Съответно останалите персонажи получили също английски имена. С голямо нежелание Верди направил тези промени, само за да спаси операта.

„Бал с маски” принадлежи към върховите творчески постижения на Маестрото, в които словото и музиката, музиката и действието са неразривно свързани. Психологическите конфликти са изобразени с Шекспирова мощ, като в същото време силата и драматизмът се съчетават с най-прецизни детайли на душевните състояния на героите. Верди майсторски използва метода на контраста – зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена. „Бал с маски” се отличава с богати и изразителни вокални партии, бляскав оркестър, майсторски построени ансамбли. Финалът на втора картина от първо действие е сред върховете на музикалната драматургия на операта. Нито един любовен дует в цялото творчество на Верди не може да се сравни с дуета на Ричард и Амелия от второ действие. В писмо до Антонио Сома Верди обяснява, че точно в тази сцена е вложил целия „безпорядък” на страстта. Любовта в действителност е основната тема на тази опера, наречена от известния италиански критик Масимо Мила Вердиевата „Тристан и Изолда”, но преведена на италиански и пренесена под горещо и страстно слънце.

„Бал с маски” е имала огромен и заслужен успех още при първото си представяне – Рим, театър „Аполо”, 17 февруари 1859 г.. Много скоро под името „Амелия” операта била поставена и в други театри на Италия, а след това в Париж, Берлин и др. западноевропейски столици.

Първата българска премиера на „Бал с маски” е на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 г. под диригентството на В.Бобчевски и режисурата на Ил.Арнаудов. Последната постановка на „Бал с маски” в Националната опера и балет е от сезон 1992-93 г. с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

Синопсис


Либрето - Антонио Сома
Премиера - 17 февруари 1859 г. - Рим

Действащи лица
РИКАРДО - Граф на Уоруик и губернатор на Бостън (или Густав Трети, Крал на Швеция, или често обявяван като Рикардо, Крал на Швеция)
РЕНАТО - (или Граф Анкарстром) кралски секретар, най-добрият приятел на Рикардо
АМЕЛИЯ, жена на Ренато
ОСКАР, паж на Граф Уоруик
САМ (или Граф Рибинг)заговорник
ТОМ( или Граф Хорн ) заговорник
УЛРИКА, гадателка
СИЛВАНО, моряк
ГЛАВЕН СЪДИЯ
СЛУГА НА АМЕЛИЯ
Приятели на Краля, (артисти, художници, поети), висши военни, депутати, заговорници, беден народ, прислужници, маскирани гости

Първа част

Сцена първа: Приемен салон в кралския дворец. На централно място е изложен макетът на оперния театър, който Кралят строи и за чието откриване организира голям маскен бал. Приятели, изтъкнати артисти, художници, поети, а също и висши военни, депутати и други официални гости очакват Краля. Повечето от тях, покровителствани от Рикардо (Краля), го хвалят. Той е известен с либералното си отношение към народа - спечелил е обичта и уважението на най-бедните. Подкрепя хората на изкуството и участва с идеи и финансира строителството на нови сгради като академия на науките, театри, библиотека.... Гостите разглеждат макета на новостроящия се под негово ръководство Кралски оперен театър. Между тях са Сам (Граф Рибинг) и Том (Граф Хорн), придружени от още няколко недоволни поданици - Рикардо губи войни, разточителства заради капризите си и не е в съгласие с богатата върхушка. Кралят влиза, за да поздрави гостите. Той любезно приема петиции от депутатите, които хвалят заслугите му. В същото време заговорниците, организирани от Сам и Том, коментират, че още не е дошло времето да осъществят плана си за ликвидирането на Краля. Оскар - неговият паж, му представя списъка с имената на поканените гости за предстоящия бал с маски. Рикардо прочита името на Амелия, жената на неговия най-добър приятел Ренато (Граф Анкарстром). Колко много я обича той! Влиза Ренато, съобщавайки, че е разкрил „всичко”. Рикардо е потресен! Той мисли, че приятелят му има предвид тайната любов към неговата съпруга. Всъщност Ренато е разкрил, че се готви покушение срещу живота на Краля. Уверен в себе си, в подкрепата на Бога и на своя народ, той успокоява приятеля си. Но Ренато го съветва да внимава много – голяма е неговата тревога както за Рикардо, така и за бъдещето на страната след убийство на Краля й. Оскар обявява пристигането на Главния съдия, който поднася на Рикардо да подпише заповeдта за заточението на опасната гадателка Улрика. Кралят пита Оскар дали той знае нещо за нея. Пажът весело разказва историите за врачката, хвалейки я като една забавна измамница. Рикардо проявява интерес към гадателката и пренебрегвайки искането на Главния съдия, кани всички свои гости заедно да посетят Улрика. Ренато отново предупреждава Рикардо за опасносттта, която го заплашва, но не от срещата с вещицата, а от среща с куршума на конспираторите. Сам и Том преценяват, че това е шансът им за осъществяване на замисленото убийство. Оскар се вълнува от предстоящото забавление. Всички са съгласни да посетят Улрика и нейното свърталище на отчаяни хора и съмнителни типове.

Сцена втора: Подземие, в потайностите на което се намира свърталището на гадателката Улрика. Пред изумената тълпа Улрика в транс призовава Владетеля на Ада. Влиза Рикардо, преоблечен като рибар. Един моряк на име Силвано, който служи петнайсет години в кралската флота, иска да разбере има ли шанс за по-добър живот. Улрика му предсказва пари и повишение. Рикардо подписва пълномощно и пуска в джоба на моряка заедно с бележката и плик с пари. Когато Силвано иска да плати на Улрика, открива, че предсказанието е изпълнено. Тълпата аплодира. От една тайна пролука влиза слуга и моли гадателката да приеме господарката му, която е важна дама. Улрика нарежда всички да се отдалечат, но Рикардо, който разпознава слугата, се скрива и остава. Влиза Амелия. Тя търси от Улрика помощ да преодолее греховната си любов към Рикардо. Улрика знае сигурен лек – една трева, която расте около бесилките на гробището. Амелия трябва да я откъсне точно в полунощ. Тя обещава да бъде смела и да откъсне тревата в точния час. Подслушал разговора, Рикардо решава, че също ще отиде на гробището. Нетърпелива тълпа шумно нахлува в подземието и Амелия напуска през тайния вход. Рикардо пристъпва към Улрика. Той разказва за своя живот на рибар и пита врачката дали морето ще бъде щедро към него. Улрика му гледа на ръка. Тя познава, че това е ръката на важен човек, но повече не иска нищо да каже. Рикардо настоява. Гадателката му предрича, че ще бъде убит от приятел, от първия човек, който стисне десницата му. Той охотно предлага ръката си на всеки от тълпата, но никой не пожелава да я докосне. Точно в този момент се появява Ренато. Двамата приятели се ръкуват... Без да се притеснява от нищо, Рикардо е очарован от това забавно посещение при гадателката. Само пажът Оскар е уплашен. Морякът Силвано се завръща и пред всички благодари на Рикардо, който разкрива самоличността си. Хората наричат Краля техен баща и приятел и пеят хвалебствен химн за благодарност.

Сцена трета: Самотно място край бесилките на гробището. Полунощ. Амелия пристига при изоставените бесилки. Мястото я изпълва с ужас, но тя трябва да бъде смела и да набере тревата, която ще я излекува от греховната й любов. Камбана удря полунощ. Амелия халюцинара страшно видение и моли горещо за милост. Изведнъж се появява Рикардо. Двамата влюбени признават силната обич, която ги свързва, но Амелия предпочита да умре, защото нито може да последва любимия си, нито да избяга от него. Амелия забелязва, че към тях се приближава Ренато и изплашена покрива лицето си с воал. Ренато носи вестта, че заговорниците, разбрали за срещата на Краля с непознатата дама в гробището, се промъкват насам, за да го убият. Той дава на Рикардо своето палто и му посочва страничен път, по който да избяга. Рикардо моли Ренато да съпроводи дамата до града без да поглежда лицето й, без да размени с нея дори една дума. Ренато се заклева да изпълни всичко и Рикардо се отдалечава. Сам, Том и останалите заговорници се приближават. Те са разочаровани, намирайки само Ренато с непознатата дама. Том настоява да видят лицето на мистериозната жена, но Ренато ги заплашва и отблъсква. Виждайки, че мъжът й е в смъртна опасност, Амелия сваля воала от лицето си. Заговорниците са потресени. С презрителна насмешка, Сам се подиграва на галантния любовник, който е решил да ухажва жена си на лунна светлина. Потресен от измяната на приятеля си, Ренато предлага на Сам и Том среща в дома си на следващата сутрин, за да обсъди нещо спешно с тях. Те приемат, кикотейки се подигравателно на развеселилата ги случка в полунощ. Ренато подканва Амелия да тръгват - той се е заклел в честа си да съпроводи дамата до града.

Втора част

Сцена първа: Кабинет в дома на Ренато. На стената е портретът на Рикардо, който слугите ще свалят. Ренато гневно напада жена си - тя трябва да плати с кръв. Амелия признава, че обича Рикардо, но никога и с нищо не е опетнила честта на съпруга си и Господ знае, че това е истина. Но Ренато е непреклонен. Тя трябва да умре. Амелия настоява за последен път да притисне единствения си син. Ако съпругата е недостойна за това, тогава да разреши на майката. Ренато, разгневен, я кара да напусне кабинета му. Кой е виновният - размишлява той, не може да е Амелия. Поглеждайки към портрета на Рикардо, изкрещява "Това си ти “. В сърцето му нахлуват спомени за нежната любима и чистата им обич. Влизат Сам и Том. Ренато им казва, че знае за плана им да убият Рикардо като показва документи, уличаващи ги в конспирация. Сега, той е на тяхна страна и се заклева в живота на сина си, че Рикардо ще умре. Клетва скрепява съюза им. Но от чия ръка да падне Рикардо? Всеки има своя причина да отмъсти - Рикардо е отнел родовия наследствен замък на Том и е убил брата на Сам. Карат Амелия да изтегли жребий. Треперейки, тя изважда бележка с името “ Ренато “. Амелия моли небето за справедливост, тримата тържествуват за близката разплата. Оскар е дошъл, за да покани Амелия и съпруга й на бала с маски тази нощ. Амелия отклонява поканата. Ренато пита дали Кралят ще бъде там. Разбира се, отговаря Оскар и описва бляскавите приготовления. Амелия се чувства отговорна за живота на Рикардо и търси начин да го предупреди за опасността, заплашваща живота му. Заговорниците се уговарят костюмите им за бала да бъдат сини мантии с пурпурен знак на лявата страна. Паролата им е ”Смърт “.

Сцена втора: Ложата на Рикардо в новопостроения оперен театър. Малко преди началото на бала. Рикардо е решил да изпрати Ренато посланик. Това ще го раздели завинаги с Амелия. Чува се музика, която обявява началото на отдавна подготвяния от него бал с маски. Влиза Оскар, носейки писмо от непозната дама, което го предупреждава, да не отива на бала, защото животът му е в опасност. Но как да пропусне бала и възможността да види за последен път Амелия.

Сцена трета: Блестящото фоайе на новопостроената опера. Отдалеч се вижда и залата. Балът с маски е в разгара си. Гостите се забавляват и танцуват в блестящи костюми и приказни маски. Сам, Том и Ренато се разпознават по костюмите и паролата “Смърт“. Също маскиран, Оскар се приближава до Ренато и назовава името му. Ренато сваля маската на Оскар и задържа при себе си пажа, разпитвайки го за Рикардо. Оскар не желае да отговаря, но под предлог, че търси Краля по спешни дела, Ренато успява да принуди пажа да говори - Рикардо е облечен в черна мантия с червена кордела. Пажът и Ренато се смесват с тълпата от гости. Появява се Рикардо. Влиза и Амелия, която го моли да бяга, защото заговорници се готвят да го убият. В отчаяние, тя отново му признава любовта си, но го моли веднага да напусне бала. Той страстно й признава, че тяхната любов му дава сила срещу всякаква опасност. Съобщава й, че е подписал указ за назначаване на Ренато за посланик. Така нейната чест ще бъде спасена, а той с голяма тъга ще се сбогува с нея завинаги. Внезапно се чува изстрел. Ренато е разпознал Краля и е стрелял в него. Настава паника. Тълпата търси убиеца. Оскар го посочва. Всички с изумление откриват, че това е Ренато - най-добрият приятел на Рикардо. Незабавно арестуват убиеца, но Рикардо нарежда да бъде освободен като казва пред всички, че го изпраща посланик, а Амелия ще придружава съпруга си. Да, той я е обичал, но не е посегнал на нейната чест. Ренато дълбоко се разкайва за постъпката си. Тълпата се моли на Господ да спаси техния господар. Рикардо се сбогува с всички, и умира.

Виж всичко

Авторски състав:

Джузепе Верди
Композитор

Джузепе Верди

Антонио Сома
Либрето

Антонио Сома

5.05.2022; 19:00

Антон Радев
Силвано

Антон Радев

Слави Манов
Слуга на Амелия

Слави Манов

Постановъчен екип:

Енрике Бариос
Диригент

Енрике Бариос

Иво Кнезович
Художник на декора

Иво Кнезович

Елена Иванова
Художник костюми

Елена Иванова

Петър Луканов
Хореограф

Петър Луканов

Юлия Кръстева
Асистент-режисьор

Юлия Кръстева

Виолета Димитрова
Диригент на Хора

Виолета Димитрова

Стефка Георгиева
Помощник-режисьор

Стефка Георгиева

Теодор Георгиев
Помощник-режисьор

Теодор Георгиев

Йоланта Смолянова
Корепетитор

Йоланта Смолянова

Превод и субтитри

Симеон Тодоров