Чичовци

Поради внезапно заболяване на артисти планираният спектакъл на операта „Чичовци“ от Лазар Николов на 07.05.2022 г., събота от 19 ч. няма да се състои.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛАЗАР НИКОЛОВ С ПЪРВО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НА ОПЕРАТА „ЧИЧОВЦИ“ ПО ЕДНОИМЕННАТА ПОВЕСТ НА ИВАН ВАЗОВ – 2, 4 , 6 И 22 МАРТ 2022

Либрето Лазар Николов по драматизацията на Метооди Андонов

Текст на Съвременника Георги Господинов
В оформлението на спектакъла са използвани карикатури от Борис Димовски

Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера и Детска вокално-театрална формация "Таласъмче"


Освен в София, спектакълът ще бъде представен в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов и в Сопот – родното място на Иван Вазов.

Режисьорът Пламен Карталов споделя за първата постановка на „Чичовци“ на националната оперна сцена:

"В "ЧИЧОВЦИ" на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма, както точно при това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изразяване и претворяване на реалността, чрез нови начини на творческо мислене.

И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството им. Пародията и ироничната характеристика и при двамата се явява като стил на изразяване в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен.

Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване.

В ПОТОМЦИТЕ на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги видим вече пораснали тези нашенски ЧИЧОВЦИ.

Излезли от своя свят на Вазовия театър на абсурда, те са:

Потомците на Големанов,
живеят още между нас –
помазани, богоизбрани
за почести, пари и власт.

За тях човекът е човече,
едно нищожество велико!
А иначе са все сърдечни,
глюкоза капе от езика им.

По пътя днес на плурализма
те крачат бодро, с тях и ние.
От вятъра свръх-белите им ризи –
криле на лебеди се вият.

И ето литват със замах.
Под тях подтичвам ситно-ситно.
Душата ми потръпва в страх
и запъхтян отдолу питам:

Къде сте вие господа – другари?
Но кой ли ще ми отговори?
Отвръщат ми житейските чукари:
„Нагоре все и все Нагоре“!

Сега са в космоса навярно
във ВИП – Галактика са вече
потомците на Големанов –
министри, депутати вечни…

„О КЕЙ!“ – при тях е: „дневен ред“.
Животът – пиршество голямо.
Там – казват, имало и лорд-естет,
но СТ. Л. ЛОРДОВ там го няма!“

(стиховете са на хасковския поет Петър Ванчев)