Първо действие
С вдигането на завесата попадаме в каторга във Франция от началото на XIX век. Мъжете извършват тежък физически труд. Появява се затворник, когото наричат номер 24601. Името му е Жан Валжан. Хвърлен е в затвора, защото е откраднал един хляб за гладуващото дете на сестра си. Той най-после е излежал присъдата си и предстои да бъде освободен, но Жавер, свръхстарателен полицай, му напомня, че той винаги ще бъде грешник. Заклеймен като бивш затворник, Валжан не може да си намери никъде работа. Гладуващ, той е приютен и нахранен от един епископ. През нощта, обаче, той избягва, като открадва скъпи сребърни вещи. Епископът, научил за неговата участ, казва на полицията, че той е дал на Валжан среброто. Епископът спечелва душата на Валжан за Бога и Валжан се зарича да бъде добър гражданин ("Prologue").
Седем години по-късно бедните във Франция са потънали в глад и отчаяние. Във фабрика в Монтрьой група жени отчаяно се борят да запазят работата си. Младата Фантин не отвръща на сексуалните апетити на старшия майстор. Другите жени разбират, че тя има извънбрачна дъщеря, която живее в провинцията, в една страноприемница, и са притеснени, че нейните неприятности могат да станат и техни. Започва свада и кметът и собственик на фабриката – преобразеният Валжан – нарежда на старшия майстор да разреши конфликта. Той несправедливо уволнява Фантин
("At The End Of The Day").
Отчаяна и сама, Фантин си спомня лятото на своята любов и мъжа, който не е удържал на думата си и е станал причина за това нейно състояние ("I Dreamed A Dream").
Фантин се озовава в квартала с червените фенери, заобиколена от моряци и проститутки. Тя се опитва да продаде последните неща, които притежава, за да може да събере пари за лекарски преглед на дъщеря си Козет. Обаче Мадам, на която ги продава, не й дава добра цена. Налага се Фантин да продаде косата си, а накрая – и самата себе си. Когато обаче идва този момент, тя не може да се застави да извърши това и влиза в разпра с господина. Появява се Жавер и я арестува, без да проявява никаква милост. Валжан я вижда и разбира, че нещастието й отчасти се дължи и на него. Той я отвежда в болница ("The Docks").
По-късно една каруца се счупва и Валжан неочаквано я повдига, за да може човекът, затиснат от нея, да се измъкне. Жавер разпознава силата на Валжан – тя му напомня затворник, когото е познавал преди много години. Той обаче уверява Валжан, че мъжът е заловен отново и очаква съдебен процес ("Cart Crash"). Валжан е изправен пред мъчителна морална дилема – ако остави другия човек да поеме наказанието вместо него, той ще бъде най-после свободен и ще може да се грижи за работниците, които зависят от него. От друга страна, обаче, той ще извърши грях и ще се отрече от живота си, който е посветил на Бога. Той решава, че не може да запази мълчание, отива в съда, където обявява своята самоличност и след това се втурва в болницата при Фантин ("Who Am I?").
В болницата Фантин е в делириум. Валжан й обещава да осинови Козет тъкмо когато Фантин издъхва ("Fantine's Death"). Жавер открива Валжан в болницата и отново не проявява никаква милост, макар че Валжан се опитва да му обясни, че трябва да спаси детето. Жавер е убеден, че всеки човек, който е съгрешил веднъж, остава завинаги грешник. Двамата мъже се сбиват и Валжан успява да избяга.
Далеч от града, в една страноприемница, Козет копнее за по-щастлив живот ("Castle On A Cloud"). Алчната и зла мадам Тенардие, съпруга на съдържателя на страно-приемницата, прекъсва мечтанията й. Дъщерята на семейство Тенардие, Епонин, също е там. Госпожата изпраща Козет в тъмното до кладенеца, въпреки въз-раженията й ("Little Cosette"). Постепенно страноприемницата се изпълва с посетители и Тенардие ги забавлява. Докато те все повече се напиват, домакинът изброява многото начини, по които той се облагодетелства за сметка на клиентите си ("The Innkeeper's Song"). Валжан среща малката Козет, скитаща в гората, и я довежда обратно в страноприемницата. Той се пазари с семейство Тенардие за любимата им Козет, докато те най-накрая се съгласяват срещу добра цена да предадат детето на Валжан ("The Bargain").
Изминали са десет години и ние се намираме на оживените, окаяни улици на Париж. Просяците, водени от момче на име Гаврош, продължават да страдат. Всички живеят на ръба ("The Beggars").
В тази среда попадат младият революционер Мариус и приятелят му Анжолрас; те се стремят да постигнат справедливост от управляващите във Франция. Но единственият политик, който се грижи за бедните, ЛьоМарк, е на смъртно ложе. Студентите планират да използват смъртта му като сигнал за революция. Тенардие, който вече не е съдържател на страноприемница, води банда престъпници на ъгъла на улицата. Порасналата Епонин се разкъсва между предаността си към своите родители и привличането, което изпитва към стария си приятел Мариус. Внезапно се появяват Валжан и Козет. Тенардие разпознава Валжан и му иска пари. Те се спречкват, ризата на Валжан бива скъсана и се вижда неговата татуировка. Жавер, без да е разпознал Валжан, му казва да внимава на улицата ("The Robbery"). Когато се обръща, той установява, че Валжан и Козет, които са срещнали Мариус, са изчезнали. Тенардие разказва на Жавер за клеймото на гърдите на непознатия и Жавер се пита дали това не е мъжът, когото търси през всичките тези години. Вманиаченият защитник на закона Жавер се зарича, че няма да намери покой, докато Валжан не влезе зад решетките ("Stars").
На друго място Мариус се среща с Епонин и я моли да намери девойката, с която се е запознал по-рано. Епонин си спомня детството с Козет, но не споменава нищо. Водена от любовта си към Мариус, тя се съгласява да му помогне.
В близка страноприемница револю-ционерите споделят плановете си и се закачат с Мариус, който се е влюбил за първи път. Те се готвят за своята студентска революция ("The ABC Café"). Ще се издигнат барикади, хората ще излязат на улиците и всички ще дойдат, когато ги призоват. Докато те се радват, Гаврош се появява и им съобщава, че ЛьоМарк е починал. Анжолрас, който вижда в това знак за начало, повежда групата с пламенен призив за борба ("The People's Song").
По-късно, на улица „Плюме" Козет размишлява за своето минало, което не може да си спомни, и за тайните на баща си ("Rue Plumet"). Епонин повежда Мариус към улицата и към дома й. Тя разкрива своята несподелена любов към Мариус, който разменя любовни слова с Козет ("A Heart Full Of Love"). Внезапно един от хората на Тенардие идва да ограби къщата на Валжан, но Епонин се заклева да брани Мариус, вместо да помага на баща си. Когато баща й не се отказва от намерението, тя започва да пищи и крадците се отправят към канализацията, за да избягат ("The Attack On Rue Plumet"). Мариус благодари на Епонин, че ги е спасила. Козет не издава Епонин, а казва на баща си, че тя е изпищяла, защото е видяла някакъв загадъчен мъж на портата, който е избягал. Сега Валжан погрешно се страхува, че мъжете, които дебнат на улицата, са хора на Жавер. За да се спаси от него, той планира да избяга от Франция заедно с Козет. Мариус страда от мисълта, че ще изгуби своята любима, а неговите сънародници се готвят за битка ("One Day More").
Второ действие
По улиците на Париж се строи барикада. Мариус среща Епонин и я моли да предаде писмо на Козет. Тя се съгласява, макар това да разбива сърцето й. На улица "Плюме" Епонин открива Валжан и му дава писмото ("Building the Barricade"). Той разбира, че Мариус е влюбен в Козет, и бързо излиза. Съвсем сама по улиците на града Епонин тъгува за силните чувства, които изпитва към Мариус и на които той не отвръща ("On My Own").
Барикадата е построена и макар революционерите да не получават официално помощ, те вярват, че народът ще се вдигне, за да отхвърли тиранията. Жавер се изкачва на барикадата и им казва за плановете на враговете им. Гаврош, който знае истината, го нарича "лъжец". Жавер е завързан, за да бъде отведен пред народен съд, който той отказва да признае ("Javert At The Barricade"). Смъртоносно ранена, Епонин се изкачва на барикадата и умира в ръцете на Мариус. Той ридае и й разказва за дълбоката си любов и възхищение ("A Little Fall Of Rain"). Валжан пристига, за да помогне на Мариус и да го защити, без той да знае това.
Започва атака и Валжан помага на студентите. Анжолрас му благодари и те официално го приемат в своята среда ("The First Attack"). По тази причина Анжолрас дава на Валжан възможност да се разправи с Жавер. Валжан обаче проявява милост и срязва въжетата му, като го подканва да избяга, преди другите да са разбрали. Жавер му заявява, че дори да бъде освободен, той ще продължи да се стреми да го залови. Валжан казва на полицая, че е свободен без условия и че ако останат живи, той може да го намери на улица „Плюме“. Жавер си тръгна, вярата му е смутена.
По-късно същата вечер мъжете пият и обсъждат ситуацията. Валжан се грижи за Мариус и се надява той да оцелее в битката заради Козет ("Night"). Започва втората атака. Мариус и Валжан спорят кой да се качи на барикадата, за да прибере нужните амуниции от убитите по улицата. Докато спорят, Гаврош се изкачва предизвикателно на барикадата и е застрелян ("The Second Attack").
Започва последната битка, револю-ционерите отказват да се предадат и всички загиват ("The Final Battle"). Единствените оцелели са Валжан и тежко раненият Мариус. Твърдо решен да го спаси, Валжан отнася Мариус в каналите. Там се натъкват на Тенардие, който ограбва труповете. Изтощеният Валжан припада и Тенардие открадва пръстена на Мариус, който е в безсъзнание ("Dog Eat Dog"). Когато разпознава Валжан, Тенардие побягва. Възвърнал силите си, Валжан продължава, носейки тялото на Мариус, пътя си през каналите. Когато излизат оттам, те се сблъскват с Жавер. Валжан го моли да спаси живота на младежа и обещава, че след един час ще се предаде като негов затворник. Жавер го оставя да си тръгне и лутайки се, стига до един мост. Той се опитва да осмисли, че Валжан го е пуснал на свобода, вместо да си отмъсти. Светът му е тотално разбит и той решава да се самоубие, като се хвърли в реката ("Javert's Suicide").
Няколко месеца по-късно. Мариус бавно се възстановява, макар все още да страда от замъглено съзнание, преследван от призраците на загиналите му приятели ("Café Song"). Насърчаван от Козет, той постепенно възвръща силите си. Младите влюбени разкриват чувствата си един към друг, а Мариус признава своя дълг към Валжан. Когато Козет не е в стаята, Валжан разкрива плановете си да напусне страната завинаги и разказва на Мариус за престъпното си минало, за наказанието и за нарушената гаранция. Той е убеден, че трябва да си тръгне, за да защити Козет от тъмното си минало ("Marius and Cosette").
Сватбата на Мариус и Козет. Пристигат семейство Тенардие, представящи се за барон и баронеса Дьо Тенар. В ролята на благородници те отказват да си тръгнат и срещу малко заплащане са готови да разкрият кой го е спасил в нощта, когато е паднала барикадата. Когато показват пръстена, Мариус казва на Козет, че неговият спасител е Валжан и те трябва да отидат да го видят. Семейство Тенардие остават и празнуват с откраднатото сребро ("The Wedding").
Сам в стаята си, Валжан очаква смъртта. Духът на Фантин му се явява и му казва, че тъй като е изпълнил обета си да отгледа Козет, той в крайна сметка ще бъде опростен от Бог. Идват Мариус и Козет, Мариус му благодари, че му е спасил живота. Валжан прави пред Козет последното си признание – историята на онези, които са я обичали. Духовете на Фантин и Епонин отвеждат Валжан към славата, а той напомня на Козет, че най-важна от всичко е любовта и че всички ще бъдат свободни, когато дойде утрешният ден ("Epilogue").
