Срещала съм се епизодично с Живка Клинкова (1924 – 2002) през 90-те години на миналия век. За съжаление, когато събирах материалите за „Енциклопедия български композитори“, издание на Съюза на българските композитори (2003), тя почина. Със съдействието на проф. Виктор Чучков, който беше председател на Съюза на българските композитори тогава, и на ръководството на СБК, част от нотния ѝ архив буквално беше спасен и прибран на съхранение в Съюза. После беше назначен музиколог на хонорар, който да направи необходимото първоначално структуриране по жанрове и опис за предаването му в Централния държавен архив.

Живка Клинкова беше откроявана като много добър професионалист и композитор, свързан с работата на ансамбъл „Филип Кутев“ – както се знае, тя работи като композитор и диригент в Ансамбъла от основаването му. После заминава за Германия. Най-вече от Лада Брашованова, светла ѝ памет, знаех, че Живка Клинкова има специализации по композиция през 60-те години при проф. Вагнер-Регени и проф. Борис Блахер в Берлин (1960 – 1966), което красноречиво показва пренасочване на творческите ѝ интереси. Участва в международните курсове за нова музика в Дармщат (Германия), Бурненвил фестивал в Копенхаген (Дания), Карл Хофер симпозиум в Берлин (Германия), Хайделберг (Германия, 1985). И особено много време посвещава на международното утвърждаване на жените композитори. Неслучайно името ѝ присъства в различни енциклопедични издания.

Спомням си, че за програмата на един специално организиран от СБК преди около 15 години концерт с произведения на жени български композитори издирвахме колеги, които живеят и работят в чужбина. В програмата му прозвучаха и нейни песни. Нямам поглед върху творчеството ѝ извън сферата на фолклора, освен, че съм разглеждала някои нотни оригинали от архива ѝ. Живка Клинкова има много обемно творчество, част от него като заглавия е включено в Енциклопедията, както и Приложенията към книгата ми „Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации“. Както е известно, пише в различни жанрове – от музикално-сценични произведения до камерни творби. И, разбира се, има много заглавия, свързани с работата ѝ в Ансамбъла.

На въпроса „Защо не е позната в България“ отговорът не е еднозначен. Първо, в професионалните кръгове по отношение на работата ѝ в жанра на фолклора, най-общо казано, тя е добре не само много добре позната, но и високо ценена като професионалист. Относно другите жанрове: По принцип поставянето на музикално-сценична творба е сложен процес. Зная, че проф. Виктор Чучков е съдействал за операта ѝ за светите братя през 90-те години, но тогава не е поставена. Зная също, че тя искаше тази премиера и е правила опити и преди това операта да бъде поставена. (Тук ще вметна, че има и други български музикално-сценични произведения, които чакат своята реализация. И дано тя да се случи.)

Колкото до симфоничните и камерните ѝ творби, мисля, че Живка Клинкова не е предлагала свои творби за ежегодния прегледа „Нова българска музика“, където обичайно публиката се запознава с българската музика. Както е посочено в биографиите ѝ, много от произведенията ѝ са изпълнени за първи път в чужбина, има и международни награди, което означава, че това е бил нейният избор. Който в бъдеще се занимава професионално с творческия ѝ път, би трябвало да проучи тези неща. Сега чета различни най-вече журналистически материали с подхвърлени реплики, които създават впечатлението, че е имало и сега има към нея негативно отношение. Като музикален историк се водя от фактите, иначе всичко звучи много емоционално и сантиментално, но не е аргументирано и мисля, че не е основателно. Да, тя имаше огорчения, но те бяха свързани с родния ѝ град Самоков.

*** Творчеството на Живка Клинкова е обемно. За нея има публикации, има и специално създаден документален филм. Относно оценката – ако се търсят материали, свидетелстващи за известност или обратното, според мен би трябвало да се проучи доколко записи от нейни изпълнения в чужбина са излъчвани по Българското радио, има ли информация за тях, отразено ли е това в печата? Ако липсват – каква е причината? Запознаването с различни събития и успехи е и лична инициатива на автора, защото информацията от международния обмен обхваща най-вече големите форуми. Не зная доколко Живка Клинкова е запознавала медиите с работата и конкретни успехи. Мисля, че погледът ѝ е бил в други посоки и това не ѝ е било приоритет.

Специално за операта ѝ за светите братя съм чела, че първоначално е искала да се срещне с българския Патриарх Максим, за да получи от него подкрепа, но той не я приел. Ако това е така, доколко патриархът тогава е можел да повлияе на съдбата на произведението, е друг въпрос. Но е факт, че тя получава подкрепа от Папската институция и операта е концертно представена през 1981 г. в Полша пред папа Йоан Павел Втори. Очевидно темата ги е ангажирала. Има рецензия за успеха на произведението. Не съм запозната с подробности, но точно тогава, във връзка с честването на 1300-годишнината, имаше широка подкрепа на произведения, тематично свързани с българката история, вероятно е имало конкретна причина да не бъде представена нейната опера. Това може да се проучи, ако има документи в архива ѝ. Важното е, че тя получава желаното признание – грамота от Папа Йоан Павел II за операта „Св. св. Кирил и Методий“, а партитурата се съхранява във Ватикана.

*** Останала съм с впечатлението, че въпреки специализациите ѝ на фестивали за Нова музика, Живка Клинкова предпочита по-конвенционален експресивен музикален език. Професионализмът ѝ е безспорен. Не губи връзката с българския фолклор. В нотните фрагменти от операта за светите братя в архива ѝ е ясно търсенето на конкретна образност чрез сакрална източноправославна звучност.

Относно темата за жените композитори. Аз не мисля, че в България е имало някакво разделение на композитори мъже и жени. В подкрепа има много примери в различни музикални жанрове. Важни са търсенията на един творец – независимо дали е мъж или жена, доколко те са интересни и професионални защитени. Сред знаковите имена на съвременната българска музика е Юлия Ценова, светла ѝ памет. Сигурна съм, че непознаването на Живка Клинкова се дължи преди всичко на нейното дистанциране от България, породено от личната ѝ мотивираност творбите ѝ да звучат и да бъдат приети на международната сцена. Пак ще подчертая, тя е много активна в дейността си за международното утвърждаване на жените композитори. Ето една интересна тема за бъдещи проучвания, който се вълнува от това.

*** Историческата тема е важна за българските композитори от всички генерации. И в музикално-сценичния жанр са създадени редица заглавия, свързани с исторически личности. Специално на светите братя са посветени произведения в различни жанрове. Тук ще спомена ораторията от Константин Илиев „Похвално слово за Константин-Кирил Философ“, има песнопения, посветени на тях и т.н. А операта на Живка Клинкова се определя като опера-оратория, което предполага и по-малко действие на сцената. В случая аз не бих обвързвала произведението с някакви тенденции в българската музика. Като композитор тя се вдъхновява от различни събития – например Олимпиадата, смъртта на принцеса Даяна и пр. А какво е мястото на операта в българската музика, мисля, че този въпрос е по-подходящ след премиерата, след запознаването на културната общественост с творбата.

Във връзка с предстоящата премиера на ораторията на Живка Клинкова -  похвална е инициативата на Софийска опера и на нейния директор Маестро Пламен Карталов. Пак ще подчертая, има и други непоставени заглавия, към които имаме дълг. Да си пожелаем и те да имат този шанс. Успех на премиерата!

Проф. Елисавета Вълчинова – Чендова, доктор на науките