Софийската опера представя зингшпила „Вълшебната флейта" от Волфганг Амадеус Моцарт и с либрето от Емануел Шиканедер. Спектаклите са шест - 14, 15, 16, 17, 29 и 30 март.

Диригент-постановчик е Светослав Борисов, първи диригент и заместник-музикален директор на оперния театър в Магдебург, Германия. Режисьорската концепция е на Вера Петрова. За декорите е ангажирана ирландската художничка Моли О'Катън, а костюмите са на Марта Миронска, художественото осветление е на Саймън Бенисън, хореографията на Риолина Топалова, диригент на хора е Виолета Димитрова. Последните две представления ще дирижира Александра Любчански. Спектакълът е с участието на оркестъра и хора на Софийската опера.

За централните партии са избрани както български, така и гостуващи чуждестранни певци. Като жрецът Зарастро ще се представят Ангел Христов, Бисер Георгиев и Петър Бучков. Ролята на Царицата на нощта е поверена на Бригита Симон, Диана Василева и Луцие Канькова, а красивата ѝ дъщеря Памина ще изпълнят Силвия Тенева и Стефани Кръстева-Павлова. Във влюбения в нея Тамино ще се превъплътят Благой Нацоски, Емил Павлов и Хрисимир Дамянов, а във веселия му спътник Папагено – Атанас Младенов и Гжегош Собчак. Диана Алексе и Станислава Момекова са Папагена; Красимир Динев и Пламен Димов-Гранджан – Моностатос. Участват още Николай Павлов, Николай Петров, Елеонора Джоджоска, Ина Петрова, Силвана Пръвчева, Вивиен Георгиева, Наталия Стоянова, Александрина Стоянова – Андреева, Весела Янева и други.

Световната премиера на „Вълшебната флейта" е на 30 септември 1791 г. в „Theater auf der Wieden" под диригентстово на автора. Това е последната опера на Моцарт. Творбата е написана и се изпълнява на немски, защото император Йозеф II разрешава откриването на театри, в които да се изпълняват произведения на немски език. Успехът е голям и за една година са направени сто представления.

„Вълшебната флейта" е вдъхновена от различни истории, разказани предимно в творби на писателя Кристоф Мартин Виланд, един от основните представители на немското Просвещение. Емануел Шиканедер използва по свой собствен оригинален начин приказките включвайки най-вече идеи на Виланд от „Лулу или вълшебната флейта" от 1786 и добавя елементи на посвещение в масонството, смесвайки жанровете buffa и seria. Самият той изпълнява партията на Папагено, а Царицата на нощта е Йозефа Хофер, снаха на Моцарт. Моцарт дирижира още няколко представления през месец октомври, като от време на време свири на глокеншпил, преди да се разболее. Всяка вечер, според съпругата му Констанца, в последните дни от живота си, Волфганг следвал развитието на действието на операта от леглото си, с часовник в ръка, тананикайки мелодиите.

У нас операта е поставена за първи път на 1 май 1931 г. в Софийската народна опера. Диригент е Херман Щанге, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков.

Прочутата фраза на Луиджи Пирандело „Нима вашата работа на сцената не се състои в това да давате живот на измислени неща?" вдъхновява Вера Петрова за цялостната концепция на спектакъла, който се разиграва на принципа - "театър в театъра".

През погледа на Тамино, се откриват магически персонажи в паралелна реалност.

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/17276078