С темперамента и излъчването си Рейналдо Дроз носи най-хубавото от очарованието на Латинска Америка. Носи нейната цветност и типична красота, но и нещо още по-ценно – все по-изчезващата непосредственост, нормалност и свобода. Талантливият венецуелски тенор сякаш е намерил своя пристан у нас, приятелите и средата, в която се чувства най-добре. И затова казва, че за него тук е като Латинска Америка в Европа. Затова иска да работи и да пътува по света, но да се връща в България като в свой дом...

Той е сред възпитаниците от майсторските класове на Райна Кабаиванска. Двамата се срещат през 2017 г., но продължават да се чуват след всяко негово излизане на сцената. Най-новата му роля е Серано в „Жената от езерото“ на Джоакино Росини. Премиерата е на 9 юли в рамките на фестивала „Музи на водата“. Участва също като Ринучо в „Джани Скики“ от Пучини, Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети и херцогът на Мантуа в „Риголето“ от Верди.

„България е една от страните с най-богата култура в Европа и изумителна история“, допълва той. И думите му звучат искрено, защото зад всяка от тях стои доказателство – за всеотдайността и любовта, с която един венецуелец е успял да прегърне балканския начин на живот. Прегръдка, която би могла да научи някои българи на патриотизъм...

Рейналдо Дроз – за първата среща с Райна Кабаиванска, за Гена Димитрова и незабравимо гостуване в Каракас, за дебюта си в Софийската опера, за миналото му на поп певец, за семейството и защо усеща България като свой дом.

Вярно ли е, че мечтата да учите с Райна Кабаиванска Ви довежда в нейния майсторски клас?

- Маестра Райна е световноизвестна певица и оперна звезда. Още, докато пеех поп музика, гледах нейно изпълнение на „Тоска“ с Пласидо Доминго. Бях ужасно впечатлен. А, когато разбрах, че има майсторски класове и стипендии, си казах, че на всяка цена трябва да стигна до нея, и да се уча от нея.

Освен това, когато се поинтересувах от нейната лична история в музиката, разбрах, че е имала шанса да се учи от Роза Понсел (1897-1981, смята се за една от най-великите сопрани на 20-и век – бел. а.). Това е едно от най-големите имена на старата школа, започнала своята кариера след прослуваше пред Енрико Карузо. Така че Райна Кабаиванска е имала възможността от първа ръка да усвоява техниките на пеене – от едни от най-големите имена в миналото.

Какви бяха впечатленията от първата Ви среща с Райна Кабаиванска?

- За първи път се срещнахме през 2017 г. по време на прослушванията за майсторския клас тук, в Софийската опера. Бях доста уплашен и неспокоен, а тя беше толкова елегантна и мила, и добра. В момента, в който започнах да пея, тя ме накара да се чувствам добре. Даде ми няколко напътствия как да пея и накрая ми каза, че ще се видим утре. Това означаваше, че съм приет в майсторския клас.

Сега поддържате ли връзка с нея?

- Да. Продължаваме да се чуваме. Аз ѝ се обаждам след всяко мое излизане на сцената в България. Тя винаги ме напътства като мой истински ментор.

Наскоро спечелихте първото място на конкурса за млади оперни певци на името на Гена Димитрова...

- Да, още една легенда на българската опера. В Каракас все още се помни нейното невероятно изпълнение на Турандот от едноименната опера. Представлението беше впечатляващо – на една от най-големите сцени в Латинска Америка.

След това в YouTube съм проследил почти целия неин репертоар, който е качен там.

В журито на конкурса участват едни от най-големите имена на съвременната класическа музика. Имахте ли пряк контакт с тях?

- Маестро Найден (Найден Тодоров – председател на журито на конкурса – бел. а.) всяка година дирижира концерта на майсторския клас на Райна Кабаиванска. Отделно от това съм работил с него и във филхармонията – преди три години, така че го познавам добре.

Приятел съм с дъщерята на Дарина Такова (Смее се – бел. .а.) и затова знам доста за нея. Имах голяма подкрепа от нея по време на конкурса.

Доволен ли сте от дебюта си в Софийската опера като Ернесто в „Дон Паскуале“?

- Да, може да се каже, че съм доволен. Защото след това гледах запис от представлението. Беше доста трудно, тъй като седмица след моето пристигане хванах коронавирус, трябваше да вляза в болница... Дебютът беше две седмици след като излязох от болницата. Все още бях доста слаб, но хората и публиката бяха невероятни.

Завършил сте консерваторията „Симон Боливар“ в Каракас. Бихте ли могъл да направите сравнение между школата там и тук, в Европа?

- Бих могъл, макар че аз не съм минал традиционния път на обучение за един оперен певец. Започнах като изпълнител на поп музика. След това, когато реших, че искам да се занимавам с оперно пеене, изкарах само една година в консерваторията в Каракас, след което дойдох в Европа. Моето образование по-скоро европейско – в музикалния институт „Веки – Тонели“, в Модена.

А защо преминахте от поп музиката към оперното пеене. Какво се случи?

- (Смее се – бел. а.) Ако трябва да съм честен, добре си бях като поп певец. Правех много концерти във Венецуела, Колумбия, Маями, давах много интервюта. Но винаги ме е човъркала мисълта, че оперното пеене е най-голямото нещо, на което човешкият глас е способен.

Освен това, никоя музика не може да ме докосне толкова дълбоко колкото оперната. Всичко идва от гърлото и живите инструменти, няма електроника и плейбек. Винаги съм искал да почувствам тази тръпка. Винаги съм искал да опитам. И ако не се беше получило, щях да се върна към поп музиката и да си пея песните. Ето, че сега съм в операта и май се справям (Смее се – бел. а.).

Какъв беше репертоарът Ви като поп певец?

- Пеех предимно на испански. Знам, че венецуелските теленовели са доста популярни тук. Представете си музиката, която се пее в тези сериали – ето това пеех и аз (Смее се – бел. а.).

Имам впечатление, че класическата музика не е много популярна в Латинска Америка. Така ли е и във Венецуела, където все още не съм бил? Възможно ли е да направиш голяма кариера там като оперен певец?

- Не. Тази професия не е толкова популярна и на почит, каквито да речем са докторите или адвокатите. В Латинска Америка класическата музика е нещо като табу, което обаче го няма във Венецуела. Там е изградена система от национални оркестри, които наемат много нови музиканти, правят много концерти и съответно тази музика става достъпна за хората.

Затова класическата музика във Венецуела има много нова публика, за разлика от останалата част на континента, може би с изключение само на Аржентина - заради „Театро Колон“ (Teatro Colon е основната опера в Буенос Айрес, Аржентина. Смята се за една от десетте най-добри оперни къщи в света – бел. а.) .

Във Венецуела явно това е държавна политика?

- Всичко започна като лична инициатива и идея на маестро Антонио Абреу (1939-2018, Хозе Антонио Абреу диригент, пианист, икономист, педагог, активист, политик, известен най-вече с връзката си с „Ел система“ – бел.а.). Той буквално спасява бедни деца от улицата и ги привлича към класическата музика. Маестрото стана много популярен и получи благоволението на доста политици. Така, мечтата му стана реалност и сега имаме един от най-добрите оркестри в света. Всичко се плаща от държавата и по този начин се прави пропаганда.

Колко често се връщате към Венецуела?

- Не съм бил там от две години. Ситуацията е много трудна политически и икономически. Ако всичко върви по план, трябва да се върна през август – за около месец, за да видя семейството си.

Моята майка е държавен служител, а баща ми държи автосервиз. Брат ми, подобно на мен, започна да се занимава с инженерство, но и двамата изоставихме това образование – аз заради музиката, а той заради бизнес. Сега той има верига от четири ресторанта и цялото семейство се занимава с това.

Семейството подкрепя ли Вашата музикална кариера?

- Да. В началото майка ми не беше много сигурна в мен. Според нея аз трябваше първо да завърша някакво образование, което е „латинският начин“ за правене на нещата. Но когато видя колко сериозно се отнасям към музиката и колко далече мога да стигна, започна да ме подкрепя на 100 процента.

Бихте ли искал да доведете близките си в Европа?

- Да. Но в момента държавата е затворена, никой не може да пътува. Но ако всичко се пооправи, майка ми и брат ми ще дойдат през декември – за да ме гледат тук, на сцената.

- Много бих искал да повторя пътешествията, които правих тук с мои приятели – например, до Шумен, до Мадарския конник, до паметниците наколо, последната крепост на Тракия. Искам да им покажа и София, разбира се, и планината Витоша. Има много неща, които могат да се видят.

Все пак, България е една от страните с най-богата култура в Европа и изумителна история.

Бихте ли останал тук?

- Много ми харесва тук, въпреки че не говоря езика, но хората са толкова мили и правят усилия. Някои ми говорят на испански, други – на италиански, трети – на английски. Важното е, че има желание за комуникация.

Чувствам, че това е Латинска Америка в Европа. Толкова близко усещам нещата, затова искам да остана. Искам да работя и да пътувам по света, но да се връщам в България като в мой дом.

Представяте ли си някой ден да гостувате във Венецуела със Софийската опера?

- Трудно е, защото моята страна е доста бедна в момента. Не мисля, че ще е възможно, но много бих се радвал.

Автор - Даниел Димитров

https://btvnovinite.bg/