Тази вечер 01.08.2021 от 20.00 часа БНТ 2 ще излъчи втора част на операта „Парсифал“ - тържествена сценична мистерия“ от Рихард Вагнер.

Постановката е на Пламен Карталов, а документалният запис е от първото изпълнение на операта в България през 2017 г.

„Парсифал“ е образ на връзката ни с духовния свят – в нея музиката въздига сетивата в безбрежния храм на душата. Привилегия на всеки можещ е да се врече на него. – споделя режисьорът Пламен Карталов. „Парсифал“ е едно послание за духовно лечение, така необходимо в изпитанията на нашето време.

В главните роли: Костадин Андреев, Радостина Николаева, Ангел Христов, Атанас Младенов, Бисер Георгиев, Петър Бучков, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров и др.

Диригент: Константин Тринкс    
Режисьор: Пламен Карталов
Сценография: Свен Йонке
Костюми: Станка Вауда
Диригент на хора: Виолета Димитрова
Музикална подготовка: Рихард Тримборн

*** Вагнер замисля творбата през април 1857 г., но я завършва едва 25 години по-късно. Това е последната му завършена опера и при композирането й той се възползва от особената акустика на своя оперен театър в Байройт - Bayreuth Festspielhaus. Премиерата на „Парсифал“ е през 1882 г. По специално изискване на Вагнер, творбата се играе само и единствено там. През 1903 г. Метрополитън опера в Ню Йорк получава съдебно решение, че представленията в Съединените щати не могат да бъдат възпрепятствани от Байройт и поставя „Парсифал“ в цялостен сценичен вариант като кани певци от фестивала. Впоследствие вдовицата на Вагнер Козима Лист-Вагнер забранява на участвалите да пеят в Байройт.

*** Френският композитор Клод Дебюси, който обикновено не пести критики към музиката на Вагнер, остава може би най-видният почитател на музиката на „Парсифал“ и до днес. „Чувате оркестрови звуци, които са уникални и неочаквани, благородни и пълни със сила. Това е един от най-красивите звукови паметници, издигнати във вечната слава на музиката.”

*** Когато философът Фридрих Ницше за първи път чува прелюдът към „Парсифал“ на концерт в Монте Карло през 1887 г., авторът на „Антихрист. Проклятие към християнството“ признава, че няма друго, което би изразило дълбокото християнство и би насърчило състраданието, както музиката на Вагнер. „[...] тази музика е неописуем израз на величие и състрадание, [...] изключително чувство, преживяване и събитие за душата [...].“

*** Густав Малер гледа „Парсифал“ година след примиерата. „Едва ли мога да ви опиша сегашното си състояние. Когато излязох от Festspielhaus, напълно запленен, разбрах, че съм се сблъскал с най-голямото и най-болезнено откровение и ще го нося в себе си непокътнато до края на живота си.“

Припомняме и възторжените отзиви на международната преса.

*** За режисьора Пламен Карталов тази опера е отражение на нашата връзка с духовния свят. [...] С това той поставя ясен знак срещу режисьорския театър и се осланя на силата на абстракцията и редукцията, както е характерна за Вагнеровата партитура. Поради това този „Парсифал“ се разиграва отвъд пространство и време, като отражение на безкрайния процес на раждане, живот, смърт и превъплъщение – една мистерия на паралелни светове.“

*** „Трябва да се изтъкне оркестърът – той предложи едно просто забележително изпълнение, гмуркайки се още в рамките на няколко такта дълбоко в света на Вагнеровото звучене и оттук нататък формирайки с неуморна отдаденост многообразната отсенъчност и преходи на този шедьовър в звучащо преживяване.“

Петер Райхл, София
сп. „Der neue Merker“, 2017 г.

„С  най-новата си постановка на „Парсифал“, за първи път на българска сцена, цялата Софийска опера и солистите, всички те българи, трябва да се подчертае, че получиха вагнерова диплома за „контролирано наименование за произход“.

„Оркестърът идеално се справи с финото поднасяне на звука и създаването на онази често неуловима атмосфера, която Вагнер разсипва с пълни шепи, но също и откроява моментите на по-голяма емфаза.“

Андреа Мерли
сп. “L’Opera”, 2017 г.

„Едно голямо единство на певци и музиканти, което се пренесе върху цялата публика. Всички слушаха с истинско славянско благоговение и съсредоточеност. Аплодисментите след края бяха особено продължителни и идваха от сърцата на зрителите.“

Томас Майер
писател и издател на списанията Der Europäer и The Present Age в Базел