На 8 юли се навършиха 13 години от кончината на големия наш тенор Никола Николов (1925 г.- 1907 г. ). Той беше обичан от публиката, която след всяко негово участие на сцената на Софийската опера го изпращаше до дома му като го носеше на ръце. От малък Никола притежава хубав глас и започва да учи при вокалния педагог Събчо Събев. През 1946 година е назначен в Софийската народна опера. Малко по-късно Никола Николов е поканен от новооткритата Варненска народна опера от нейния ръководител Петър Райчев. Първата му роля на варненска сцена е тази на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай“, с която той се налага като първи тенор в операта. Следват ролите на Туридо от „Селска чест“, Манрико от „Трубадур“. През 1951 и 1953 година Николов става лауреат на III-тото и IV-тото издание на младежкия оперен фестивал в Берлин и Букурещ. През 1953 – 1955 година специализира в Москва, където изучава актьорско майсторство при режисьора от Болшой театър, Леонид Баратов. От Москва заминава за Италия, където с него работи вокалната педагожка Зита Фумагали, пее в миланската опера „Ла Скала“ ролята на Йеник от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, има участия в други италиански театри.

От 1959 година работи главно в Софийската опера, но има многократни участия в чужбина, като особен успех има ролята му на Калаф в „Турандот“ на Джакомо Пучини. Пее на 70 г. в „Кармен“ ролята на дон Хосе на 23 март 1995 г. на сцената на Софийската опера. На 80 години изпълнява дует на Манрико и Азучена от „Трубадур" със Стефка Минева. Пее и си партнира с изявени тенори като: Цветан Цветков, Калуди Калудов, Божидар Николов и Костадин Андреев.

Гласът на Николов е определян като мощен лиричен тенор, с изразителен среден и нисък регистър. В своята дълга певческа кариера, продължила почти до неговата 75-годишнина, Никола Николов има над 1500 представления и концерти, изпял е почти всички централни тенорови партии на италианските майстори.

Никола Николов умира на 7 юли 2007 година в София, но спомена за прекрасния човек и творец остава.