Диригент е италианският маестро Паоло Андреоли, а в четирите вечери ще се представят артисти от майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет (НБУ) и стипендианти на нейния дарителски фонд. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера.
Джакомо Пучини (1858-1924) написва дванадесет опери. Четвъртата е "Бохеми", лирична опера, една от най-съвършените му творби, която го утвърждава като ярък представител на новото течение в италианската опера - веризъм. Едва завършил "Манон Леско“, Пучини попада на "Сцени от живота на бохемите" (1851) от френския автор Анри Мюрже. Послужила за сюжетна основа на либретото на "Бохеми", новелата напомня на композитора собствените му студентски години, когато не е имал достатъчно средства за храна и дрехи и редовно е закъснявал с плащането на наема си.
Пучини е изключително взискателен към либретистите Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. За бурните спорове и скандали между него и либретистите му се носят легенди. С "Бохеми" нещата не са по-различни и тримата няколко пъти се разделят, скарани "за цял живот". Работата върху текста на "Бохеми" продължава повече от две години.
В новата опера се разказва за живота на четирима приятели - поет, художник, музикант и философ, както и за любовната история между поета Рудолф и шивачката Мими, която завършва с нейната смърт. Докато работи върху либретото, композиторът не написва нито една нота. Когато текстът е готов, той започва да нахвърля различни музикални идеи. Работата е съпроводена от безсънни нощи, безбройни кани кафе и много цигари. Композиторът сам се учудва от себе си, когато след поредната безсънна нощ преброява 86 фаса в пепелника. Операта е завършена за осем месеца. Композиторът написва възхитителна музика, поставена в стегната конструкция и с необходимите сантиментални нюанси. "Когато започнах да описвам смъртта на Мими и ми хрумнаха мрачните акорди, ме обзе такова вълнение, че неудържимо заплаках", разказва по-късно Пучини.
Издателят Джулио Рикорди предлага "Бохеми" да бъде представена първо в Торино. За диригент е избран 28-годишният тогава Артуро Тосканини. Пучини сам ръководи режисьорските репетиции и е доволен от солистичния състав. Премиерата на операта е на 1 февруари 1896 г. в Театро Реджо и минава без очаквания от Пучини успех. Критиците не се изказват особено ласкаво и композиторът изпада в тежка меланхолия. Четири дни по-късно, той получава телеграма от Томас Едисон, в която пише: "Човек умира, правителства се сменят, но мелодиите на "Бохеми" ще живеят вечно. И действително, на премиерата в Рим три седмици по-късно, успехът е главозамайващ. Четвърто действие е повторено два пъти, а Пучини е извикан на сцената безброй пъти. Едва тогава "Бохеми" е разбрана и от публиката, и от критиката. Така започва триумфалният път на безсмъртното произведение на Джакомо Пучини, за да се превърне в една от най-често изпълняваните опера по света.
В България „Бохеми“ е представена за първи път преди 100 години - през 1922 г. Маестро Георги Атанасов дирижира първата постановка, която е на сцената на Софийската опера.
Както писа БТА, през октомври Райна Кабаиванска определи стипендиантите на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ и посочи изпълнителите, които ще изиграят главните роли в представлението "Бохеми". То ще бъде представено пред публиката на 15, 16, 17 и 18 декември в Софийската опера и балет. В него ще участват възпитаници от тазгодишния клас на маестрата, като сред тях са Паску, Божкилов, Канг, Ариана Чимолин, Виринея Пърнау, Донгхюм Ким и Уонджун Джо.
/ДД