Рихард Вагнер – визуална разходка из неговото универсално творчество

Рихард Вагнер е композитор – той създава музика, която като цяло поставя предпоставките за музикалното развитие на 20-ти век. Музиката не се вижда, въпреки че Вагнер позволява на Тристан да каже в делириума си в края на „Тристан и Изолда": "Wie, hör' ich das Licht?" – („Какво? Светлината ли е, което чувам?"). Това означава, че в един истински шедьовър с универсални измерения, какъвто е творчеството на Рихард Вагнер, границите между акустично и визуално възприятие се преливат – чувате музиката му и виждате пред себе си какво ви казва тази музика. И виждате тази колекция от плакати за постановки на Вагнер, събирана през последните 30 години от целия свят, и ще чуете музиката зад тях, особено ако познавате музиката на Вагнер. Вероятно това е така, ако сте дошли в София за този интересен Вагнеров фестивал с новата постановка на „Лоенгрин" и новия „Пръстенът на нибелунга" на проф. Пламен Карталов от 2023 г., който също режисира „Лоенгрин". Всички тези опери, които ще можете да видите този юни, са представени в тази колекция. Това съобщиха от пресцентъра на Софийската опера и балет. 

Но Вагнеровият opus magnum, тетралогията „Пръстенът на нибелунга", е централната част на тази изложба. Работата по това най-голямо музикално театрално произведение, създадено от човек, занимава Вагнер в продължение на около 25 години, значителен период от живота му. В четирите музикални драми „Das Rheingold", „Die Walküre", „Siegfried" и „Götterdämmerung" той проектира своята визия за един по-добър свят, демонстрирайки несъвместимостта на властта и любовта. С „Пръстена" Вагнер предлага социално революционни идеи и концепции от голямо значение за живота на нас, хората и обществата като цяло, с реално измерение на универсалност.

Това може да се види в различни аспекти на плакатите за „Пръстенът" от тази изложба. Има огън отново и отново като първична и в крайна сметка неконтролируема сила, символизирана в „Пръстена", също и мечът Nothung, главно в плакати от София, Есен, Минден, Буенос Айрес, Копенхаген, Виена, Вроцлав и др. Виждате забележителна поредица от репродукции на картини, направени за датския Гьотеборг „Пръстен" и виждате хумористичните и цветни плакати „Пръстен" на немския Детмолд. Виждате самия пръстен по много начини, като жълт за „Пръстена в една вечер" в Байройт. Или митологично стилизиран в асоциация с китайския дракон в Шанхайския Гранд театър, в пряка връзка с огъня в София или в „ColónRing" в Буенос Айрес.

Много от плакатите се обръщат към митовете, залегнали в „Пръстена" и други произведения на Рихард Вагнер, като „Летящият холандец" от Националния театър в Манхайм, „Танхойзер" от фестивала в Хайденхайм в Германия, „Тристан и Изолда" и „Майсторите певци от Нюрнберг" – с дървен модел на обувка – както и „Парсифал".

Плакатите, които виждате за последната творба на Вагнер „Парсифал", предлагат широк набор от визуални асоциации с многото теми и послания на този шедьовър – от страдащ Парсифал в Стокхолм до асоциацията на Сиена с Храма на Граала в София. Един плакат от Вроцлав в Полша сякаш събира много от асоциациите, които човек може да развие за „Парсифал"... Не на последно място, виждате и самия червен Граал от изложба в Байройт.

Насладете се на приключението с визуална разходка из творчеството на Вагнер и се опитайте да чуете музиката зад онова, което виждате, задавайки въпроса на Тристан по малко по-различен начин: „Какво? Това музиката ли е, което виждам?"

Клаус Биланд, София, 13 юни 2024 г

(Отзиви на началната ми страница www.klaus-billand.com)

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/18170991