България, богатата на култура страна на Балканския полуостров, се разкрива като очарователна страна на операта. Режисьорът-визионер Пламен Карталов и неговият всеотдаен ансамбъл създават със скромни средства истински сценични чудеса. Почти 200 продукции свидетелстват за неговото неуморно творчество и интензивното въздействие на неговите продукции.
След шумния успех на фестивала на Рихард Вагнер, последва още една забележителна постановка, която трогна преди всичко българската публика, но също така и чуждестранните посетители.
На внушителния фон на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София на 26 юли 2024 г. се състоя премиерата на музикалната поема „Рилският пустинник“. Това произведение, което е наполовина опера, наполовина оратория, е по сценарий на Тихомир Павлов и по музика от Кирил Попов. По случай 100-годишнината от освещаването на храм-паметника Софийската опера представя това впечатляващо произведение, което има дълбоки корени в българската история и духовност.
Камбаните на катедралата тържествено биеха вечерта. Режисьорът Пламен Карталов възроди една важна традиция на операта на площада, която беше започнала през 90-те години на емблематични места в София. Спектаклите на „Рилския пустинник” не само са посветени на 100-годишнината от освещаването на катедралата, но и са получили личното благословение на новоизбрания патриарх Даниил, което подчертава духовния смисъл на постановката и чрез неговото присъствие подчертава тържествеността.
„Рилският пустинник” е музикална поема, която разказва историята на живота на Свети Йоан, важен български светец. Постановката се състои от две действия и десет сцени и се характеризира със смесица от оперни и ораториални елементи. Творбата пренася зрителя в българското минало и разкрива дълбоките духовни и културни корени на страната.
Снимки: Copyright Светослав Николов-Чапи
Писателят Тихомир Павлов, роден като Александър Александров Павлов на 14 юни 1880 г. в Казанлък, разкрива литературния си талант още в ранна възраст. Произведението на Павлов „Рилският пустинник” е написано малко преди смъртта му през 1937 г. и дълго време остава в забрава. Едва през 2022 г. то е преоткрито от Кирил Попов и от него му е придадено музикално звучене. Павлов е бил ангажиран писател и журналист, чието творчество е било силно повлияно от българската история и национална идентичност. Неговото литературно наследство включва стихотворения, романи, разкази и исторически изследвания.
Протойерей Кирил Попов, роден на 5 декември 1955 г., е видна фигура в българската църковна музика. Попов работи като диригент и композитор в продължение на десетилетия и е създал над 100 църковни песнопения и светски песни. С „Рилския пустинник” той създава творба, която по впечатляващ начин съживява българската духовност и история. Попов присъстваше на спектакъла и накрая беше бурно аплодиран за своята творба. Тук трябва да споменем и Георги Стрезов, който е написал отлична колоритна инструментация.
Действието на “Рилския пустинник” се развива през Златния век на България, когато страната процъфтява при управлението на царете Св. Борис-Михаил, Симеон Велики и Св. Петър. Историята започва с младия Йоан, който след смъртта на родителите си раздава имуществото си на нуждаещите се и се оттегля в уединението на българските гори, за да живее живот в пълна отдаденост на Бога.
Първото действие описва влизането на Йоан в манастир, първите му духовни преживявания и срещата с брат му, който се опитва да го върне в светското общество. Малкият му племенник Лука го търси, за да остане с него. Бащата на Лука взима обратно сина си, който малко след това умира ухапан от змия. Йоан е силно разтърсен от това, но остава твърд в своето решение да посвети живота си на уединение и молитва. Второто действие показва дълбоката молитва на Йоан за българския народ и срещата с цар Петър, който търси неговия съвет. Йоан, който отхвърля всички светски притежания, се моли за благополучието на своя народ и изрича пророчество за построяването на храм на мястото, където е умрял неговият племенник Лука. Творбата завършва с Възнесението на свети Йоан и многовековното почитане на неговите мощи в Рилския манастир.
Спектакълът се състоя вечерта на внушителния фон на храм-паметника св. Александър Невски в София. Тази монументална сграда осигури величествена и духовно заредена атмосфера, подобаваща на произведението. С тази постановка Софийската опера създаде нов, дълбоко вълнуващ образ на българския народен светец. Режисурата на Пламен Карталов беше обмислена и изпълнена с уважение към историческия и религиозен контекст на творбата. Карталов създаде постановка, която по впечатляващ начин предаде както историческото значение на Свети Йоан Рилски, така и неговото послание. Използването на откритото пространство пред катедралата св. Александър Невски осигури величествен визуален фон. Светлинният дизайн на Емил Динков беше изтънчен и ефектен. Създаваха се различните настроения на съзерцание и драма, които се изискваха от произведението. Изключително ефектните мултимедийни прожекции на Владимир Грънчанов допълваха декорите и визуално открояваха българските пейзажи и жизнения път на Свети Йоан. Тези прожекции бяха не само декоративни, но също така значително допринесоха и за наративната плътност на представлението. За първи път беше позволено да се прожектират ефекти с изображения върху катедралата. И това бяха завладяващи картинни светове: икони, горски атмосфери, светкавици и бури, погребението, огромни свещи. Завладяващ поток от картини.
Снимки: Copyright на Светослав Николов-Чапи
Площад „Св. Александър Невски“ предлагаше 50-метрова сцена, която даде възможност на Пламен Карталов да разгърне творческия си обхват като режисьор и сценограф. Декорът е изработена във филмовото студио в Бояна специално за тази специална продукция. Сценографията, дело на Нела Стоянова, впечатлява с два огромни скални масива и впечатляващо показва пътя на развитие на пустинника. Костюмите, проектирани от Марта Миронска, бяха детайлни и исторически точни. Одеянията и монашеските одежди отразяваха облеклото от 9-ти и 10-ти век и допринасяха за достоверността на представлението. Особено внимание заслужават великолепните дрехи на цар Петър, които подчертаваха неговото царско достойнство и сериозността на неговата молба за благословението на отшелника. На сцената пред катедралата персонажът на цар Петър също така яздеше истински бял кон, заедно с други четирима ездачи, в качеството на придружители.
Съставът на солистите беше първокласен и допринесе значително за успеха на спектакъла: Ириней Константинов в ролята на по-възрастния Йоан Рилски беше вълнуващ и правдоподобен. Той изрази впечатляващо мъдростта и мира, които излъчваше отшелникът. Неговата речитативна роля беше в хармоничен диалог с изпятите партии, които оживяваха взаимодействията на сцената. Атанас Младенов, баритон с много харизма, пресъздаде с великолепен глас младия отшелник и впечатли с наситеното представяне на вътрешните борби и духовното развитие на светеца. Веселин Михайлов в ролята на брата на светеца отлично извежда в ролята си конфликта и отчаянието по повод решенията на своя брат. Силният му глас подходящо обрисуваше сприхавия му характер. Специални похвали и одобрение от публиката заслужи младият Иван Радев в ролята на неговия син Лука. С чисто момчешко сопрано и много актьорска ангажираност, представянето на краткия му живот беше особено трогателно. С величествения си басов глас Ангел Христов направи впечатляващ цар Петър, който разкри човешката страна на владетеля в диалога си с Йоан. Николай Петров в ролята на отец Авксентий с дълбок, топъл глас се представи с много присъствие на сцената. Достоен духовен водач, който показва пътя на младия Йоан. Заслужилият бас Димитър Станчев като преживяване беше впечатляващ като глас на Бога. Стефан Владимиров с неговия мек басов тембър беше посрещнат с много симпатии като глас от народа. Многото певци в по-малките роли впечатлиха с високото си ниво на интерпретация и вокална ангажираност.
Хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова и оркестърът с диригент Старозагорският митрополит Киприан създадоха музикална основа, която допълваше емоционалната дълбочина на произведението. Музикалната интерпретация на партитурата беше впечатляваща и вълнуваща. Ръководителят на хора Виолета Димитрова и ръководителят на детската певческа и театрална формация Димитър Костанцалиев се погрижиха хоровете и детските гласове да бъдат перфектно интегрирани в цялостната постановка. Оркестърът интерпретираше с много чувствителност и динамика композициите на Кирил Попов. Музикалният език е по-скоро съзерцателен, с много струнни пасажи с ортодоксална стилистика. В големите хорови сцени, особено във финала, музиката се издига до величествен апотеоз.
Снимки: Copyright на Светослав Николов-Чапи
Един много впечатляващ спектакъл предложи тази така впечатляваща постановка, която беше убедителна както музикално, така и визуално. С тази продукция Софийската опера направи значителен принос към българския културен пейзаж и съживи историята на Свети Йоан Рилски по начин, който дълбоко докосва и вдъхновява. Комбинацията от историческа точност, музикално съвършенство и впечатляваща режисура превърнаха това представление в незабравимо преживяване. Качествата на текста на Тихомир Павлов и музикалната композиция на Кирил Попов като резултат създадоха творба, която е значима както исторически, така и като съдържание. С този спектакъл Софийската опера под ръководството на Пламен Карталов и ангажирания ансамбъл възродиха едно уникално произведение от българската културна история. С изобразяването на живота и делата на Свети Йоан Рилски се предаде послание за надежда, безкористна преданост и непоклатима вяра. Тази музикална поема е свидетелство за богатата културна традиция на България и за почитта към един от най-големите светци на страната. Бурните аплодисменти на очарованата публика бяха съответно силни и настойчиви, като зрителите веднага станаха от местата си и продължително аплодираха изпълнителите.
Дирк Шаус, 27.юли 2024 г
Присъства на представление пред храм-паметника Св.Александър Невски в София
Кирил Попов - композитор
Рилският пустинник
Продукция: Пламен Карталов
Музикално ръководство: Старозагорският митрополит Киприан
Снимки: Copyright на Светослав Николов-Чапи
https://onlinemerker.com/sofia-alexander-newski-kathedrale-der-einsiedler-von-rila-von-kiril-popov-nach-tihomir-pavlov-spirituelles-drama-und-grosse-buehnenkunst-in-sofia/