» SOFIA – Opera and Ballett: ARIADNE AUF NAXOS – Neuinszenierung. Erfrischender Richard Strauss in SofiaOnline Merker
16.05.2022 | Oper international
София: АРИАДНА НА НАКСОС – Нова постановка на 14 май 2022
Освежаващ Рихард Щраус в София
Софийската опера и балет излезе в края на април с нова постановка на Ариадна на Наксос от Рихард Щраус, режисирана от българската режисьорка Вера Немирова. Под музикалното ръководство на Евън-Алексис Крист, който тук все повече се отличава в немската тема, можеше да се види и чуе една освежаваща, направена с богато въображение версия на „Ариадна“, която при това също така изуми как българските певци на софийския състав се справят със семантичните тънкости и остроумието на немското либрето на Хуго фон Хофманстал. Всичко във всеки един момент изглеждаше автентично и по най-добрия начин изрепетирано при изучаването на ролите, особено с помощта на Анна Томова-Синтова (чрез видео връзка), една велика българска Ариадна на своето време. На нея също беше посветена и тази „Ариадна“ за 80-ия й рожден ден.
Прелюдията е изключително забавна и забавна поради отличната режисура на героите, в която всеки ход е правилен и винаги те кара да се усмихваш, при което Немирова подсигурява на процъфтяващата любовна връзка между Зербинета и композитора моменти на емпатична пауза като един оазис в общия хаос. Произведението започва веднага с всички певци, които пристигат от гарата с влака или от летището с количките си облечени в съвсем обикновено ежедневно облекло и се оттеглят в един 22-футов контейнер от Йенс Килиан, за да се преоблекат и да се гримират, да влязат в роля или, респективно, по-скоро да маневрират в там. Преди това се водят и споровете за предполагаемите и действителните несъответствия, като например битка между тенор и сопрано за намаляване на съответните им роли. Финалното съобщение на иконома на дома, че и двете пиеси трябва да се изиграят паралелно, без да продължават по-дълго, наистина избухва като бомба! Костюмите на Павлина Ойстерхус са също толкова колоритни, нестандартни, колкото и актуални, и пасват идеално на тази драматургия. В крайна сметка контейнерът ефектно се разпада, за да освободи сценичната повърхност за операта.
Тогава в самата опера ние виждаме „богаташа”, който не е типичен за Виена, с неговото обкръжение като абсолютни филистери на изкуството, вечерящи пред един кичозен образ на Венеция. Без да обръща никакво внимание на началото на операта, той пуши пура и разговаря с другарите си на масата и мотивира своята поне визуално привлекателна приятелка върху масата да изиграе малък танц. Доларовите банкноти летят към прасците й. Пиесата едва набра скорост, когато мобилният телефон на иконома извиква господаря в магазина му. Само един остава и тогава трупата се появява само още веднъж в арията на Зербинета в авансцена, вероятно заради красивите крака на Станислава Момекова, която също пее също толкова красиво (Парижкият жокей клуб към „Танхойзер“ от времето на Рихард Вагнер може да ги поздрави ...). Тя не само пее предизвикателната си ария "Großmachte Prinzessin..." с вокална интензивност и увереност във височината, които удивляват, но също така и с емоционално многообразна мимика и представяне като цяло. Момекова може да пее това навсякъде в Западна Европа! Силни аплодисменти от сцената и с право множество „Браво“ – и то не само за авансцената! Накрая „богаташът” се втурва с със своя антураж, а икономът, почти неохотно, хвърля една пачка банкноти на пода като хонорар. Едва ли човек може да се отнесе към изкуството и неговата стойност още по-пренебрежително...
Весела Янева (Дриада), Силвия Тенева (Ехо) и Любов Методиева.(Наяда) Снимка: Клаус Биланд
Лилия Кехайова от самото начало е един силно артикулиращ и, с оглед на развитието, изключително развълнуван от понякога твърде тежкия глас на Електра композитор. Габриела Георгиева играе една звучно пееща и продължително намираща се в депресия Ариадна. Мартин Илиев, в София винаги дежурният Зигмунд и Зигфрид, представя един бавно приспособяващ се към Ариадна Бакхус. Обаче двойката визуално всъщност не си подхожда един с друг. Наиадата на Любов Методиева, Дриадата на Весела Янева и Ехото на Силвия Тенева правят силно вокално впечатление с една с особено богато въображение хореография. Тъй като се разпознават и лесбийски емоции, с имплицитно препращане към гръцкия остров Лесбос, който, разбира се, днес е в заглавията по съвсем други причини... Човек отново и отново вижда режисьорската лапа на Немирова! Всички поддържащи роли също така са по най-добрия начин подбрани като актьорски състав и са прекрасно изпълнени. Николай Павлов, въплъщава един респектиращ иконом, който общува на български, както и всички други, които имат речитативи. Отличният български баритон Атанас Младенов (иначе в движение познат като Амфортас, Орест, Гюнтер и в други главни роли) тук трябва да се задоволи с относително малката роля на учителя по музика, която той разбира се интерпретира много добре и с много тънък хумор. Красимир Динев представя необичайно ангажиран учител по танци с творческо въображение. Съвсем изключителен е квартетът, който придружава Зербинета, съставен от Илия Илиев като Арлекин, който преследва Зербинета с голяма изобретателност (до ненужно „сухо чифтосване“ на рояла зад някои растения...), от силния глас тенор Даниел Острецов като Скарамучо, мощния бас Бисер Георгиев като Труфалдин и Рейналдо Дроз като Бригела. Ангел Антонов в ролята на офицер, Светозар Рангелов като фризьор на перуки и Николай Войнов като лакей допълват големия ансамбъл на „Ариадна”, който за пореден път доказа с какво изобилие от добри певци разполага Софийска опера и колко много от тях междувременно вече пеят и немската тематика. При това трябва да се отбележи, че генералният директор на Софийската опера Пламен Карталов разполага с пълен втори актьорски състав, а при Зербинета и Ариадна дори с троен актьорски състав, който би трябвало да се използва следващата вечер.
Евън-Алексис Крист по време на финалните аплодисменти. Снимка: Клаус Биланд
Евън-Алексис Крист, който с тази „Ариадна“ междувременно вече даде живот на второто си произведение от Р. Щраус в София след успешната „Електра“ през ноември 2021 г., успя да отработи всички тънкости с оркестъра на Софийската опера, особено многото хумористични моменти в прелюдията, както и да реализира емоционалните изблици. С точен ритъм той осигури не само перфектни изпълнения на музикантите, но също така и на актьорите на сцената чрез добра ориентация към певците. Можеше да се види жив екипен дух. Крист отдаде голямо значение на интерпретативните детайли и в крайна сметка изведе добре подготвения оркестър до почти музикално-драматични висоти във финала на операта. Абсолютно си заслужава да се види и чуе! Сега София вече има две добри постановки на Р. Щраус с международна величина. Ще последва ли "Жената без сянка", както понякога може да се чуе?!
Финални аплодисменти. Фото: Сетослав Николов
10 юни 2022Online Merker