На 28.08 в Италия, почина голямата българска балерина Цвета Джумалиева.

Цвета беше солистка на балета на Софийската опера. В балетното училище й преподават легендарни имена като Владимир Белий, Борис Бабочкин. Възпитаничка е на известния балетен артист Живко Бисеров. Вече като солистка Джумалиева извайва великолепни роли на наша сцена – Диана в балета „Есмералда“, вакханка във „Валпургиева нощ“, Аврора в „Спящата красавица“, Жизел в едноименния балет, принцесата в „Дървеният принц“ на Бела Барток, балерината в „Петрушка“ на Стравински, Катерина в „Каменното цвете“ на Прокофиев и много  други.

От 1979 година Джумалиева е преподавател по балет  в Академия филармоника в Месина, Италия. Там тя възпита поколения професионални балетни артисти, а след като се пенсионира основа частно балетно училище.

Цвета Джумалиева никога не прекъсна връзката си с Родината и със Софийската опера. Тя е потомка на две големи фигури от нашата история – на художника Николай Павлович и на политика Васил Радославов.

Бог да я прости!

Софийската опера и балет изказва съболезнования на близките на примабалерината Цвета Джумалиева.

Примабалерината Маша Илиева за своята учителка -

примабалерината Цвета Джумалиева:

Тъжните вести идват внезапно... Още не мога и не искам да осъзная, че Цвета я няма! Отиде си  примабалерината на Софийската опера Цвета Джумалиева.  Но всъщност загубихме един прекрасен човек, всеотдайна приятелка и Учителка! 

Когато влезе за пръв път в балетната зала да преподава на 4А клас в ДХУ ни омагьоса за винаги! Чакахме я залепени за прозореца да се появи крачейки бодро по Дондуков, облечена по последна мода. Винаги влизаше в клас с обаятелната си усмивка и започваше да разказва нещо интересно, или просто всичко, което разказваше беше интересно! Бяха ни освободили от няколко часа в училище, за да гледаме дневен спектакъл на "Каменното цвете". Чакахме я с цветя пред гримьорната, а тя ни въведе вътре и ни показа костюма си и колко чифта палци е изхабила (те бяха наредени върху пианото.) По-късно това стана моята гримьорна и моите палци бяха подредени по същия начин! През следващите години някои от нас заминаха да учат в Ленинград, но връщайки се в София винаги търсехме Цвета. Тя не скъса връзката с ученичките си от единствения си клас в България, дори когато замина за Италия. И така последно се видяхме миналата година...

Мила Цвете,

почивай в мир! Ще останеш в сърцата ни винаги млада, усмихната, елегантна с грейнали очи!

Твои Маша Илиева, Таня Милтенова, Оля Илиева, Жули Миланова, Ели Петракиева, Майя Драндийска