В изпълнената до краен предел Камерна зала на Софийската опера на 22 декември се състоя спектакълът на камерния балет за пиано и три балерини от ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ.

„Да представям каква личност е композиторът Васил Казанджиев, каква епоха в българската композиторска мисъл е той, е излишно. Преминал през много изпитания в онези дни, когато имаше разнопосочно мислене за композиторската школа на България, Васил Казанджиев е начело на авангардистите, заедно с Константин Илиев и Лазар Николов. Тази изключителна тройка и до днес е еталон."

С тези думи директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов изрази уважението си към големия български композитор, който за жалост не присъстваше в залата.

Към публиката, изпълнителите и лично към композитора Васил Казанджиев специално видеообръщение от Виена направи принцеса Теодора фон Ауершперг, която изрази съжаление, че в момента не може да бъде в залата. Тя пожела успех на спектакъла и отправи най-добри пожелания за предстоящите празници.

„Надежда за балет" е написан по идея на пианистката Надежда Цанова: „Искаше ми се точно с музиката на акад. Васил Казанджиев и с най-добрите ни балерини да направя нещо, което да остане и да се хареса на българската публика."

Специално поканен за хореограф е Арсен Мехрабян, който смята, че е създал интересен контраст между музиката и текста: „Направих различни сола и па дьо троа, за да танцуват трите балерини. Всеки път, когато слушаш тази музика откриваш нещо ново."

Трите великолепни изпълнителки са примабалерината на Софийската опера Марта Петкова и първата солистка на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев. И двете участваха в световната премиера на творбата през 2022 г. За първото представяне в Софийската опера към тях се присъедини солистката на националния балет Елена Петрова.

Според Марта Петкова музиката на акад. Казанджиев е изключителна: „Надеждата е част от живота на всеки от нас. Ако я няма надеждата, няма за какво да живеем." Десислава Стоева допълва, че според нея акад. Казанджиев е създал дълбока музика и за да се разбере трябва да се вложи много мисъл: „Лично аз в танца си влагам и надежда за по-добро бъдеще, повече любов, повече смисъл."

Композиторът Васил Казанджиев е известен със своята продуктивност. Само през последните години той създаде симфонии, инструментален концерт, няколко творби за камерни състави и „Надежда за балет".

„Да пиша е някакъв инстинкт, нагон. Съжалявам, че изгубих много време, и то в най-хубавите си години, с други неща. Но от шест, седем години аз вече само пиша.", споделя той. Казва, че е голям почитател на балета: „Винаги съм във възторг от постиженията в това изкуство, които са необятни."

Кариерата му като диригент започва в Софийската опера и то веднага след като завършва Музикалната академия. От 1957 до 1964 година дирижира опери и балети като „Хитър Петър" от Веселин Стоянов, „Боянският майстор" от Константин Илиев, „Янините девет братя" и „Антигона 43" от Любомир Пипков, балетите „Орфей и Родопа" от Цветан Цветанов, „Дървеният принц" от Бела Барток, „Тривърхата шапка" от Мануел Де Файя и др.

„Обади ми се пианистката Надежда Цанова и ми предложи тя да свири, а балерини да танцуват.", споделя Казанджиев. „Изненадах се много приятно от тази самобитна идея, която има големи възможности като концертен рецитал и може да се изнася на различни места. Затова с радост приех поканата. Бързо написах музиката и я предоставих."

Спектакълът е симбиоза между слово, музика и танц. Въведение към танцовите епизоди създават специални текстове, които представя нашият голям актьор Ицхак Финци: „Надеждата се явява във вид на музика подръпваща нишките на танца."

През цялата композиция се редуват солови епизоди за балерините, па дьо дьо и па дьо троа, както и ефектни въвеждащи части на пианото. Хореографът използва и самия роял, като част от действието.

В юбилейната година на акад. Васил Казанджиев съвсем естествено единственият му балет намери своето място на сцената на Софийската опера и балет, а публиката високо оцени творбата и дълго аплодира изпълнителите.