„Там където е св. Йоан Рилски там е сърцето на България. През месец май св. Йоан Рилски ще Бъде в Софийската опера“, каза на пресконференцията проф д-р Павел Павлов

В навечерието на няколко светли дати в българската история на сцената на Софийската опера и балет ще се състои световната премиера на музикалната поема „Рилският пустинник“ по текст на Тихомир Павлов и музика на ставрофорен иконом Кирил Попов.

Изпълненията са предвидени за 10 и 23 май и са посветени на 70 годишнината от възстановяването на българската патриаршия.

На 10 май 1953 г. след третия църковно-народен събор за патриарх на българската православна църква е избран Пловдивският митрополит Кирил, който се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство. Така официално е провъзгласена Българската православна църква за патриаршия.

Вера Петрова – заместник директор по художествените въпроси

„Мисля, че всички ние като българи имаме нужда да открием светлината си, да се върнем към духовността си и да не забравяме най-светлите личности, легенди и светци“.

Ставрофорен иконом  Кирил Попов - композитор

„Трябва да кажа, че целият спектакъл всъщност е една молитва. По време на богослужение ние прославяме Бога, чрез молитви, четива, песнопения. Така и тук чрез тези текстове, чрез музиката, а и всички ние като едно голямо семейство в залата се вдъхновяваме от това, което е преживял тук на земята преподобний Йоан и че сега, той е молитвен ходатай пред Бога за всички нас.

Позволявам си да спомена огромната роля на акад Пламен Карталов, за да се случи всичко това. Веднага щом споделих с него откриването на тази малка книжка той без да се двоуми веднага каза, че иска да я постави. „Каза ми „Пиши“. И ето че това се случи през миналата година. Особено през летния и есенния сезон мое смирение получих това вдъхновение с тази музика. Позволих си да използвам някои църковни песнопения, които съм написал по-рано. Те са тематично включени в поемата. Искам специално да отбележа, че му благодаря от сърце. С неговите идеи ме вдъхновява и нека всичко това да бъде за вдъхновение на всички нас. Искам да отбележа огромната заслуга на българския композитор и диригент Георги Стрезов, който направи оркестрацията по един блестящ начин. В нашата съвместна работа аз бях много впечатлен той успяваше много бързо да влезе в образ, да усети тази музика и да я разпредели между пълния състав на оркестъра. Огромно въздействие и роля има оркестъра в тази музикална поема. Огромна и отговорна е ролята на самите изпълнители – на Рилския пустинник, на св. Цар Петър, както и хоровете. В православната църква категорично имаме акапелно изпълнение по време на богослужение. Но когато сме извън храма, както в случая, а и още навремето Тихомир Павлов така е преценил, че тази поема може да се облече в музика и да има подкрепа на тези хорове от оркестър. Това не е нещо ново. Мое смирение не правя някаква революция, че на сцена ще прозвучат религиозни текстове. Има една Литургия доместика от Гречанинов, която великият бас Борис Христов записа с маестро Георги Робев и хоровата капела. В съвремието ни има още подобни примери.

Мое смирение предложих на Маестро Карталов диригент да бъде Митрополит Киприан. Той не само е ревностен съвременен български архиерей, митрополит на Стара Загора, но е с музикално образование, има отношение и практика към църковната музика.

Нека знаем, че всички ние сме едно голямо семейство, а не само духовниците. Църквата е богочовешки организъм. Духовници и миряни са с едни и същи права. Разликата е само в това, че ние духовниците свещенодействаме с Божията помощ и се молим да имаме достойно служение.

Събитието е посветено на възстановяването на Българската патриаршия. Включи се и духовенството. Това е желанието и на автора. В трийсетте години на двадесети век училището и църквата са били едно. Синодът взема отношение към поемата и я благославя и тогава и сега. И ето ние днес изпълняваме желанието на нашите предци с поставянето на тази музикална поема на сцената на операта. Дай Боже тя да има успех, всички ние да се вдъхновяваме, с чисти сърца да славим Бога, за славим  преподобни Йоан рилски чудотворец и да казваме преблаги слова.

Старозагорски митрополит Киприан – диригент

„Когато ми предложиха да дирижирам „Рилският пустинник“ приех веднага, защото музиката беше на отец Кирил Попов. Когато отворих партитурата останах изненадан да видя симбиоза между двете – източното и хорово пеене, преплитащи се гласове на деца и солисти, прекрасен хор, който се възцъркови много бързо, солисти, които трябваше в съзнанието си да приемат че пеят църковна музика, и тази музика носи святост, носи надежда, носи мир. Когато човек излезе от залата с мир означава, че всички сме постигнали това, за което сме призвани.

Благодаря на всички за огромното усърдие.

Проф. д-р Павел Павлов – консултант

„Това е спектакъл за всебългарския покровител и закрилник, образецът на българската святост св. Йоан Рилски. Едва ли има друга личност в нашата хилядолетна история, която в толкова голяма степен да събира всички най-добри черти, всички добродетели и ценности на българина… Поемата е от един автор Тихомир Павлов от поколението, което изнася на гърба си следосвобожденска България. Това са децата родени в следосвобожденска България, те трябва да изградят основите на новата българска литература, на интелектуалния живот в страната ни…“

Ириней Константинов – Рилският пустинник

„Няма случайни неща. Правеха филм за моя чичо архимандрид д-р Ириней и имаше снимки в църквата св. Неделя. Тогава отец Кирил ми разказа за историята, която предстои. Така започна моето изпитание. Когато прочетох текста се замислих, че се заемам с нещо много сериозно. Но родовата ми памет, всички мои деди задължаваха душата ми да се включа в делото. Попаднах на място от което се вдъхновявам, срещнах се с колеги, които ме изумиха с богатството на гласовете си, с професионализма, с точността на изказа си. Какво ще стане? Да се случи това, за което работим. То има този заряд, носи тази емоционалност, носи посланията“.

Атанас Младенов – рилският пустинник като млад

„Вдъхновението и смирението и възвисяващите акорди, които преминават през цялото произведение, пълните със смисъл думи, които произнасяме като наши. Това е нещо по-различно от това, което правим като оперни артисти. Предизвикателството е голямо. Много е красиво. Надявам се дълбокото послание, което да премине през нас и да достигне до публиката“.

Веселин Михайлов – брат на рилския пустинник

„Замислих се наистина ли той е реагирал така съзнателно или е следвал едни устои в обществото, които ни подтикват да следваме нашите физически потребности, но не и да се докоснем до нашата същина. Отговорих си на тези въпроси и разбрах, че всеки притежава храм, макар и малък, дълбоко в нас. Отворим ли тези порти ще бъдем много, много щастливи, удовлетворени, най-вече смирени, но не безпомощни. Трябва упорита работа за нашата духовност и физическо развитие, защото нашите тела са нашите храмове, а духът в тези храмове е нашата душа“.

„Чеда мои, послушни в Господа бъдете,
Небесния Баща смирено помолете
спасение и милост на всички да даде“.

Св. Йоан Рилски