Една от най-обичаните опери на маестро Джузепе Верди, „Риголето“ винаги е вълнувала публиката във всички времена. След премиерата на творбата в 1851 г в театър „Ла Фениче“ - Венеция тя триумфира в цял свят.
Верди е убеден, че може би никога няма да напише нещо по-хубаво. И до днес ариите и мелодиите са хитове, някои от които живеят и в съвременен аранжимент. Твърди се, че Верди я написва на един дъх, само за 40 дни. Може би защото драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява" предизвиква драматичната природа на маестрото. Тя е отговор на духа на времето, времето на революционни промени в обществото и човешките взаимоотношения. "Риголето" е събирателен образ на тази епоха.
Маестро Верди поставя на сцената нов герой - обикновения човек и неговата драма. Силният сблъсък на чувства и страсти на хора от различни социални прослойки, на привилегированите и незащитените обикновени хора ражда тази музикална драма. Може би затова "Риголето" влиза в диалог с всяко време.
В своята история Софийската опера винаги е имала това заглавие на своя афиш, в различни постановки, с различни изпълнители. Постановката на Пламен Карталов от 2005 година даде нов живот на „Риголето“. В своя режисьорски прочит той остава верен на Верди, но търси своята реплика към нашето време. Залага на "разголването" характерите на героите, потапя ги в океан от страсти, събира експресивно човешки драми, за да ги отчужди на финала. Заедно със сценографа Любомир Йорданов и художничката на костюмите Елена Иванова те поставят зрителя в епохата на Ренесанса, но с ярки препратки към нашата съвременност. Освободеният от средновековните догми човек е обладан от страстта да живее, да се люби и забавлява без задръжки. Човешките емоции и чувства са на показ. Тогава с тази интригуваща постановка Софийската опера гостува на поредното си турне в Япония. Режисьорският прочит на Пламен Карталов я прави особено актуална и днес.
С вдигането на завесата като на модно ревю дефилират полуголи нимфи. Контрастът между бурната вакханалия, разгулните сцени и драмата на шута Риголето и дъщеря му Джилда изграждат динамиката на спектакъла. Една трагедия, близка до нашето време, изпълнено с жестокостта на престъпници и наемни убийци, на отвличания и страдания на невинни. Оргия и престъпление, привидна комедия и трагедия, любов и отмъщение се събират на основната пасарела, пътя, по който всеки герой върви към съдбата си.
Д-р Магдалена МАНОЛОВА