На 4 декември 2024г. „Рейнско злато“ на Софийска опера и балет постави внушителен финал на 54. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). След миналогодишния триумф на „Валкюра“ (спомнете си амазонките с червените коне) , отново като финал на ФОБИ, „Рейнско злато“ потопи публиката в музикалната вселена на великия Рихард Вагнер. Произведението е създадено през средата на 19 век като „пролог“ (въпреки че е написано последно) към тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, която съдържа „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“.

От първия до последния такт музиката на „Рейнско злато“ е космическа. Пренася те във висините, в царството на боговете и подземието на нибелунга, край реката Рейн, между небето и земята, зарежда те с неподозирана енергия. Среща те с богове и простосмъртни, с русалки и великани, с хитреци, измамници и престъпници, с любов и дълг…

Вероятно нищо ново няма под слънцето, защото и преди повече от 150 години Вагнер се е вълнувал от вечните проблеми на човечеството – животът и смъртта, любовта и омразата, доброто и злото, властта, проклятието и неизбежната съдба, мъдростта и безумието…Той търси отговор за този несъвършен свят и го открива в алчността и безчестието, в ламтежа за власт и злато.

На дъното на реката Рейн, пазено от прелестни нимфи, лежи приказно съкровище – Рейнското злато. А в златото се крие дълбока тайна – който съумее да изкове от него пръстен, ще добие власт над целия свят, но никога няма да познае любовта.
Лукавото джудже Алберих успява да се добере до съкровището и го отмъква в мрачното си царство. Ала към златото са отправили алчен поглед и боговете – техният баща Вотан и помощникът му Логе се опитват да отнемат с хитрост имането на Алберих.
Това обаче съвсем не е лесно – особено когато в историята се намесват двама великани и нежната Фрая, богинята на младостта…
Уникална и впечатляваща е сценографията на Ханс Кудлих. Иска се огромен талант и вдъхновение да пренесеш публиката в непознати светове и тя да стане част от пространството. Костюмите на Християна Михалева – Зорбалиева са произведение на изкуството. Твърде голям е постановъчният екип, оглавяван от режисьора акад. Пламен Карталов. Неговите постановки винаги са нестандартни и нетрадиционни. Но с Вагнеровите опери, които явно години наред са в кръвта му, маестрото прекрачва в нови измерения и смело показва пътя за възраждането на оперното и балетното изкуство.

Какво повече му трябва на човек, за да е предоволен от предложения спектакъл – 150 минути превъзходна музика (без антракт) поднесена от прекрасни певци и артисти – Вотан – Веселин Михайлов, Фрика – Марияна Цветкова, Алберих – Пламен Димитров, Логе – Даниел Острецов, Миме – Красимир Динев, Фафнер – Петър Бучков, Фазолт – Стефан Владимиров, Донер -Светозар Рангелов, Фро -Хрисимир Дамянов, Фрая – Силвана Пръвчева, Ерда – Весела Янева и рейнските дъщери Воглинде – Станислава Момекова, Велгунде – Ина Петрова и Флосхилде Александрина Стоянова-Андреева; мултимедии и светлинни ефекти, старозагорска намеса с участието на ученици от НУМСИ „Христина Морфова“ с ръководител Мирена Митрева и деца от ДЮСОБ „Маргаритки“ с ръководител Жасмина Чолакова и един перфектен оркестър с диригент маестро Евън- Алексис Крист.

Фестивалната публика, препълнила салона, засвидетелствува признанието си и дълго аплодира високото изкуство на трупата на Софийска опера. Дано позволят обстоятелствата, 55.ФОБИ за завърши отново с опера на Вагнер.

От 21 ноември до 4 декември 2024г. хилядолетна Стара Загора беше столица на високо оперно и балетно изкуство. Почти всички събития бяха премиерни или за първи път показвани на сцената на 100-годишния оперен театър. За първи път в България гостува Националният балет на Ел Салвадор. Проведоха се вдъхновяващи срещи, концерти, беседи.

„100 години Държавна опера и 54 паметни издания на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора! Развълнуван и горд съм с това! – написа кметът Живко Тодоров.

След драматичните събития през 20-ти век, след смяна на режими и национални катастрофи, след падения и възходи, едно изкуство остава живо, вдъхновяващо и бляскаво.

Българската старозагорска оперна и балетна традиция има не просто памет, има път, величие, история и бъдеще. Публиката на Стара Загора има изтънчен вкус и сетива за колоритни емоции, които и тази година ще я отведат в храма на любимото изкуство.

То винаги ще бъде повод за възхищение, за очарователни бягства, за наслада и знание, но и за гордост, че сме част от новата модерна европейска култура.

На добър час, творци!

На добър час, ФОБИ 2025!“

Росица Ранчева

https://dolap.bg/