Тази неделя от 13.30 ч. зрителите ще проследят второ действие на операта „Залезът на боговете“ – последната опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер.

***

Либретото на „Залезът на боговете“ е създадено, когато доминиращата художествена мода в операта е жанрът на френската голяма опера.

Смята се, че началото на френската голяма опера е поставено от „Вилхелм Тел“ на Росини, чието първо изпълнение е през 1829 г.. Големият италиански гений внимателно изучава френската опера и развива до най-голяма висота собствената си интерпретация на френския музикален вкус. „Вилхелм Тел“ установява основните правила на голямата опера: петактна структура, изграждаща финала на всяко действие с мащабен ансамбъл, както и неизменния балет в третото действие. Друго важно нововъведение, което е от съществено значение за голямата опера, е визуалната страна на представленията. Фигурата на режисьора става необходим участник в подготовката на спектаклите. Сценичните декори и светлинните ефекти вече не са достатъчни за поставянето на новите творби. Започва да се говори за нов начин на представяне на оперните произведения, за нов вид театър. Тази тенденция се развива и в годините, когато Росини отдавна вече не пише опери, но пък е задал посоката за развитие на модерния театър. И какъв по-смел последовател може да се появи от Рихард Вагнер!

По времето, когато пише либретото на „Залезът“, той вече не е подчинен на парижката мода, както се забелязва в „Риенци“ и „Танхойзер“. Дължината на текста на цялата тетралогия би могла да бъде знак за влиянието на голямата опера, но вагнеровите идеи са коренно различни от тези на последователите на френския жанр. По това време Вагнер вече има и идеята да организира фестивал за показването на цялата тетралогия – нещо, което не се е случвало дотогава. Малко по-късно ще започне да събира средства за построяването на специален оперен театър в Байройт, където да се играят неговите опери. След години всичко това става факт и тетралогията е показана за първи път през 1876 г. в новия театър под строгия надзор на композитора. След неговата смърт спазването на неговите изрични художествени указания за поставяне на всичките му опери се следи от съпругата му Козима Вагнер, а по-късно и от техните наследници.

Вагнер създава нещо много по-мащабно от Grand opera, а именно Gesamtkunstwerk – забележителната симбиоза между литературата, музиката и театъра. Неговият огромен творчески размах не само поставя в нова светлина целия музикално-сценичен жанр, но създава и нов вид преживяване за многобройната оперна публика.

***

В телевизионния запис на „Залезът на боговете“ участват Пламен Димитров, Атанас Младенов, Петър Бучков, Йорданка Дерилова, Цветана Бандаловска, Мартин Илиев, Айла Добрева, Ина Калинова, Александрина Стоянова-Андреева, Цвета Сарамбелиева, Любов Методиева и Камелия Кадер.

Участва оркестъра на Софийската опера под диригентството на

Константин Тринкс.

Режисьор на спектакъла, както и на телевизионния запис, е Пламен Карталов, сценограф е Ханс Кудлих, а костюмите са на Християна Зорбалиева. Към този фантастичен екип добавяме и Андрей Хайдиняк с неговото художествено осветление и Иван Липчев – автор на мултимедията.

За екипа на БНТ работиха Милен Иванов, Бронислава Игнатова, Георги Илиев, Катя Груева.

Цялата тетралогия се излъчва със субтитри на български език.