Тя е една от звездите на националната ни опера. Преди броени дни направи великолепни превъплъщения като Зиглинде във "Валкюра" и Гутруне в "Залезът на боговете" в рамките на Вагнеровия фестивал. Сега ще представи своята нова Чо-Чо-Сан. Ролята на влюбената японка изпълнява за първи път през 2004 г. в Руан, Франция, а след това и в няколко други постановки.

Ето какво споделя Цветана за своята Чо-Чо Са.

В началото японската естетика ми беше много далечна. Намерих много книги, започнах да чета за културата, за традициите, за всичко. Работих със съпругата на диригента Борис Спасов, която е японка, знае и танците, и походката, и поклоните. След това се запознах с други японки, с които също разговарях на тази тема. Пяла съм и с японки. Имах продукция, в която аз бях единствената европейка. Те не знаеха толкова, колкото мен. Два месеца вкъщи си връзвах коленете, репетирах движения, походка, исках да правя всичко като Мадам Бътерфлай, за да ми стане втора природа, за да не го мисля, когато съм на сцената.

Какво е новото? Първо, че в партитурата се откриват винаги нови неща. Скоро прочетох, че са известни песните, които Пучини е използвал в операта. Непрекъснато обновявам информацията, която имам и това ме обогатява. Когато открия тези нови неща в музиката на Пучини, тя ми звучи по друг начин. Това променя и тялото ми, и излъчването ми, и лицето, и дори гласа ми. През годините минах през много версии на моята Бътерфлай в зависимост от изискванията на режисьора и моите изисквания, защото аз всеки път правя експеримент. Една роля не е само научаваш я и след това я пееш. Всеки път има нещо ново, искаш нещо ново да опиташ. В първо действие тя е на 15 години и аз търся лиричния звук, чистотата, тази кристалност. Второ действие е след три години. Там търся по-женствен звук. В драматичните моменти идва и тази дълбочината.

А партньорите?

Много съм щастлива, че този път сме три. Иначе винаги съм била сама. Рядко има колеги, от които да се уча. Много сме различни. Йорданка Дерилова е една великолепна певица. Тя е драматичен глас. Много уча от нея, уча и от Лила, която носи азиатската красота и естетика. Щастлива съм да ги имам като пример. Аз съм от хората, които не се притесняват да питат за всичко, дори и за тяхното разбиране на образа.

В последните години се научих да бъда много вярна на автора и започнах да бягам от насложените традиции от певците при изпълнението, и се връщам към написаното. Това ми отвори ново небе. Днес, когато отворя клавира виждам, че Пучини много подробно е написал всичко. Тъй като последно пях Вагнер, г-н Константин Тринкс казваше, че Вагнер е имал доверие на своите немски изпълнители. Пучини не е имал доверие на своите италианци, защото е знаел, че те ще си правят каквото си искат, затова е описал всеки такт. Това е голямото богатство. Аз сега го откривам. Това е ново за мен. Затова съм благодарна, че отново имам нова постановка. Тя е много традиционна, по-статична, по-медитативно е всичко, по-бавно. Това ми носи хармония. Допада ми, защото мога да вляза в различни измерения докато пея, да следвам фразата и чувството.“

Цветана Бандаловска е завършила НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София. От 2001 г. е солист на Софийската опера и балет, където представя много роли в опери на Верди, Пучини, Вагнер, Р.Щраус и др.