Пред „Площад Славейков“ директорът Пламен Карталов обясни, че икономически е неизгодно ръководената от него институция да работи при 50% капацитет на залата. Операта е изключително скъпо изкуство, а в техния театър творческият състав включва симфоничен оркестър, хор, балет и солисти, отделно от тях имат работилници за костюми и декори, както и редица други служби. А държавната дотация, която получават за всеки продаден билет, е по-ниска от редица други институции у нас, които не разполагат с толкова голям състав.

В блиц интервю пред „Площад Славейков“ Пламен Карталов изложи накратко проблемите, пред които е изправен най-големият ни оперен театър.

– Днес съобщихте, че спирате временно спектаклите в Софийската опера и балет. Каква е конкретната причина да вземете това решение, г-н Карталов?

– При тези стресиращи информации решихме да се присъединим към заповедта на кмета на София да отдалечим опасността от зараза.

– Заповедта на Йорданка Фандъкова не се отнася за културните институции, а за баровете и нощните клубове, които затварят за две седмици.

– Не се отнася за нас, но независимо от комфортната среда, която създадохме в залата, при тази интензивна творческа дейност, която имаме, няма смисъл да рискуваме. Почти всички в културата спряха да работят. Снощи имахме прекрасно представление, предишната вечер „Кармина Бурана“, нещата вървят чудесно. Но искам да успокоя колективите в Операта, които въпреки опасността работят с изключителна отговорност и професионализъм. Непрекъснато се заразяват хора, проблемът е най-вече от външните хора, които идват в театъра. Ще наваксаме, и без това ние работихме най-много през лятото. Защо да стресираме себе си и публиката? Не е достатъчно, не се изплаща икономически при този ограничен достъп. Затова малко ще успокоим нещата и като видим как се развива ситуацията, ще възстановим дейността. Всички спектакли са ни готови.

Ние имаме много разходи, това не е един театър с артисти, филхармония с един оркестър. В Операта работят четири завода за творчество. Отделно и фабрика за производство на декори, костюми. Не знаем каква ще бъде политиката на Министерство на културата, определяйки стандартите за догодина. Вие знаете, че ние работим при най-ниския стандарт. Не съм се оплаквал, както споменахте в интервю с министъра на културата, аз се възмущавах – как може най-големият културен институт да получава най-ниската субсидия?

– Министърът на културата отговори, че имате основание – коригираха ли размера на дотацията за Софийската опера и балет?

– Нямаме корекции. Ние се възползваме от тази сигурност, която министърът дава с възнагражденията. При нас много се работи, както виждате.

– Има ли увеличение на случаите с коронавирус в Софийската опера след сопраното Габриела Георгиева?

– Колежката ѝ Гергана Русекова също е с положителен тест. Малко са при нас хората с коронавирус, няколко души са, не е като в театрите. От Музикалния театър идват много колеги за участие в нашите мюзикъли. Коронавирусът ни даде основание да не смесваме компаниите, както се казва.

– Другата причина за временно спиране на спектаклите, която споменахте, е икономическа. Бихте ли обяснили каква е сметката при половин салон?

– Като премахнахме седалките от партера, за да отворим място за оркестъра, ни останаха малко над 600 места. Като ги разделихме наполовина, през ред, останаха 320. С това разходът ни не се изплаща. Като изкарваш малко пари, държавата може да помогне, като умножава по съответния стандарт. А ние играем на гол приход. Това извращение, което се получи със субсидиите – да се дават по-високи дотации на състави, които нямат нищо общо с операта и балета – това издъни бюджета. Аз уважавам всички колеги, но имаше преизчисления на ставката при творчески институти, в които имаше естрадни формации! Това не беше коректно – да докараш един естраден изпълнител и да направиш концерт на открито на съответния театър. Сложни са нещата. Цяло лято играхме на принципа „собствен приход- собствен разход“.

– Бяхте в Италия преди около седмица. Какви бяха мерките за сигурност за ограничаване на заразата?

– Бях поканен в международно жури, председателствано от Хосе Карерас, на международен конкурс за оперни певци във Витербо. Над 170 души се явиха, което означава, че има жажда младите артисти да се покажат, да получат признание. Организацията беше перфектна. Всички навсякъде ходеха с маски, много стряскаща картинка. Пълна дисциплина, всички мерки за гарантиране на сигурността на артистите се спазваха, всеки член на журито бе настанен в отделна ложа, знаете италианските театри, те са под формата на подкова. Много съм доволен, защото тази организация показа, че оперното изкуство никога няма да престане да съществува. Аз бях единственият чужденец в журито, и тъй като бях там и миналата година, съм силно впечатлен от грижата за бъдещето на младите оперни таланти в Италия.

– Правили ли сте си тест за коронавирус?

– Не, защото нямам симптоми и оплаквания. Но искам да направя, защото общувам с много хора. Моята грижа е за нашите артисти, за публиката. Но е смущаващо, че тези, макар и малко средства като приходи, които имаме, не се умножават по стандартите. А можеше държавата да ги вземе предвид и да ги умножава. Ние сме сред малкото театри, които играят. Другаде я няма тази активност – Варна дойде за едно представление в Зала 1 на НДК, има спорадични изяви. Възхищавам се на Филхармонията, че се опитва да запази гастролите на техните гостуващи солисти, но Операта е колективно и международно изкуство.

– Каква е ситуацията със световните оперни театри? „Метрополитън опера“ отмени новия си сезон, но другаде започват да отварят.

– Театрите в чужбина почти не работят. Те тепърва започват да отварят дейността си. Миланската Скала например, трябва до 22 – 22,30 ч. да завършва представленията си. Началният час е 20. И как един директор ще направи план за 2 – 2 часа и половина да приключи представлението? Голям стрес е. Театрите ограничиха гастролите и дейността си и почти всички дават концертни изпълнения, за да запазят дистанция между изпълнителите на сцената. И се питам защо да развалям „Клетниците“ и да го правя концерт? Това е един монолитен спектакъл, който толкова добре се оцени от международната публика! В Италия в момента се играе на намалени хонорари, никой от артистите не иска пълния си хонорар. Един колега от журито ми каза:

„Толкова са отчаяни артистите, че и за 500 евро искат да играят, парите не са им важни“.

– Това ли е новата тенденция в оперните театри – не се играят спектакли, изпълняват се концерти?

– Така е, но за съжаление те дават друга визия на представлението. Музиката я има, артистите са на сцената, оркестърът свири, може да се спазва дистанция, а в някои театри играят и с маски. С много директори се видях в Италия и доста говорихме. Всички усилия са съсредоточеви в това да не спре животът. Там има закон – до 200 души могат да влязат на представление. Представете си една зала от 1800 места с 200 души в салона! Първият пример го даде Виенската опера, със 100 зрители в залата. Навсякъде като ги питам как плащате за всичко това, отговарят: „Въпреки ограничените приходи от малкото места, ние си имаме средства“. Театрите имат бюджети, но ние в България нямаме бюджети.

– Покрай Ковид-кризата немалко театрали в България повдигат темата, че трябва да се премахне делегирания бюджет. Вие как мислите, коронавирусът дали не е повод да се промени начинът на финансиране на сценичните изкуства у нас?

– Изключително важно е в Министерството на финансите да има икономист по изкуствата. Не може творчески дирекции да определят финансирането и да слагат лимити за приходи. Нашият приход за тази година е фиксиран – 3 млн. и 400 хил. А ние в условия на пандемия и ограничение вече сме направили малко повече от половината. През лятото изкарахме плана на много други институции. За съжаление липсва политика за икономика на изкуството. Ако делегираният бюджет бъде премахнат, трябва да се оставят едни проценти за самофинансиране, но заплатите да са осигурени, осигуровките и издръжката на сградата. От една страна делегираните бюджети свършиха добра работа, но стандартите бяха една абсолютна каша. Господин министърът признава, че сме ощетени. Може ли Националната опера да има 4 лв. дотация? Сега го направиха 4,50 лв., но това не е достатъчно. А ставката в извънстоличните театри, във Филхармонията, в Оперетата е 6 лв.

– На какво основание вашата е по-ниска?

– Питайте ги. Защото ние се оправяме, това беше отговорът. Как тогава да вложиш в нови технологии? В момента нашият оркестър има чисто нови инструменти, инвестираме в нова осветителна техника, в озвучителна. Всичко това е направено от собствен ход на икономика. Да не използвам израза „писна ни“, но решихме малко да направим отбой. Остават два месеца до края на календарната година. Няма още никакви алгоритми, няма го алгоритъмът на икономическо мислене.

– Интересно е как ще се дотира културата догодина при толкова малко приходи през 2020-а.

– Общият приход в една културна институция се състои от приход от билети, приходи от наеми, ако има такива, както и от спонсори и дарители. Преизчисляват се само приходите от билети. Ако, да кажем, Вие сте направили 1,8 млн. лв. общо приходи, това е заслуга за мениджмънта, признак за високо качество на финансиране от собствена дейност, и ако имате примерно 1,6 млн. лв. приход от билети, в министерството няма да ви умножат 1,8 млн. лв. по 4,50, а по-малко. Представете си един театър извън столицата, ако направи този приход, тогава той ще излезе много по-напред от Софийската опера – заради по-високата дотация. Не може, това не е справедливо. Но понеже ние се оправяме, така се стигна до една ужасна инерция.

Вие хубаво задавате такива теми, но трябва да се седне с икономисти, а не с хора на изкуството, които правят сметките в министерството. Не може творческата дирекция да определя алгоритъма на финансиране, някак си не е справедливо. Такъв голям репертоар направихме, бяхме в Москва, в Германия, и то с най-тежкия репертоар, направихме най-тежките постановки. Извинявайте, какво повече да доказваме? Че Националният оперен театър е емблема за културата в България? Затова на първия ви въпрос – отбой. Ние ще работим, но хората се страхуват да влязат в залата. А и трябва да пазим публиката, да не се събират, да не общуват. Сложили сме по едно разкошно цвете през ред. Много е красива залата – но сега малко почивка.

https://www.ploshtadslaveikov.com/plamen-kartalov-svirim-otboj-tryabva-da-pazim-publikata/