Най-популярният руски композитор Пьотр Илич Чайковски е второто от шест деца в семейството на минния инженер Ила Петрович и неговата втора съпруга Александра, наследница на френски род.

Роден в Камско-Воткинск на 7 май 1840 г., на 6-годишна възраст, благодарение на френската си гувернантка, Чайковски говори свободно френски и немски език. По това време започват и уроците по пиано, които допадат изключително много на малкия Пьотър. Той напредва много бързо, но родителите му решават да го изпратят в Императорското училище по юриспруденция в Петербург – първоначално в подготвителния курс, а след две години и в основния. Тези години са мъчителни за Чайковски – той страда за майка си неимоверно много. След като тя умира от холера, Чайковски се обръща към музиката и започва да композира. Първата му творба е Валс в памет на майка му. Пьотър Илич завършва училището по юриспруденция на 19-годишна възраст и в следващите три години и държавен чиновник в Министерството на правосъдието. В тези години обаче той взима уроци при композитора Николай Заремба, а след откриването на консерваторията в Санкт Петербург, Чайковски окончателно оставя правото и става редовен студент по музика на Антон Рубинщайн.

След дипломирането си преподава в новосъздадената Московска консерватория. Започва активно да композира, но първите му творби са обект на унищожителни критики от страна на „Могъщата петорка“ -  руските композитори Балакирев, Бородин, Кюи, Мусоргски и Римски-Корсаков. Те смятат, че Чайковски твърде много е повлиян от европейските музикални течения, на които откликва неговият учител Рубинщайн. Едва след увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“, която Чайковски композира в тясно сътрудничество с Балакирев, „Могъщата петорка“ го приветства и признава изключителните му качества и творчески потенциал.

Чайковски е първият голям руски симфонист и представител на романтизма в неговия руски вариант. Неговото творчество обхваща 7 симфонии, 11 опери, 3 балета /“Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“/, 5 сюити, 3 концерта за пиано, концерт за цигулка, 11 увертюри, 4 кантати, 20 хорови произведения, 3 струнни квартета, струнен секстет и повече от 100 песни и пиеси за пиано.

Музиката му винаги е била привлекателна за широката публика, благодарение на своите мелодии, впечатляващи хармонии и колоритна оркестрация. Чайковски използва голямата си слава и за насърчаване развитието на руската музика. Освен като преподавател, той се занимава и с музикална критика. През 1885 г. е избран за директор на Московския клон на Руското музикално общество. Тогава започват и неговите изяви като диригент. Той жъне успехи в цяла Русия и Европа, а на откриването на Карнеги Хол в Ню Йорк дирижира Нюйоркския симфоничен оркестър.

През 1892 г. става член на Френската академия за изящни изкуства.  На следващата година университетът в Кеймбридж, Англия го удостоява с почетната титла Доктор по музика.

За последен път Чайковски застава на диригентския пулт през 1893 г. – на премиерата на своята Шеста симфония, „Патетична“. Девет дни след нея композиторът умира.

Церемонията по погребението е възложена на Дирекцията на императорските театри, което е изключителен израз на признание и почит. Пьотър Илич Чайковски е погребан в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, където почиват всички велики руски композитори.