СОФИЯ: ЕЛЕКТРА – Премиера на 26. и 1-во повторение на 29. ноември 2020г.
Клаус Биланд
Малка сензация може да се отчете от София през тези мрачни дни: 111 години след първата си постановка „Електра” от Рихард Щраус изживя своята българска премиера в Софийската опера и балет. Режисьорът Пламен Карталов, който е и генерален директор на Операта, продължава да се ориентира в дълбоките води на оперната литература, след като вече беше поставил „Пръстена на нибелунга“, „Тристан и Изолда“, както и „Парсифал“ от Рихард Вагнер.
От самото начало тази постановка на „Електра“ завладява зрителя. Още преди да прогърми първоначалния мотив на Агамемнон, може да се види как Електра в отчаяние отрязва косата си, сякаш е подивяла. Веднага става очевидно, че събитията в двореца на Атридите наближават кулминацията си, която след това също е впечатляващо постигната по необичайно динамичен начин. Сценографът Свен Йонке, с когото Карталов по-рано вече е правил „Парсифал“ и „Янините девет братя“, създава един геометричен в черно и сиво дворец на Атридите с полупрозрачни стени, наклонени по височината си. С една въртяща се подвижна сцена Карталов осъществява визията си за „Електра” като поредица от нанизани един след друг епизоди в смисъл на калейдоскоп, който във връзка с наистина „вулканичната сила и театрален ефект” на музиката създава постоянно променящи се сцени. Чрез завъртането на стандартния сценичен дизайн, отново и отново се освобождават нови оптики и моментни снимки на непрекъсната динамика, замислена от режисьора, като те имат в себе си нещо определено кинематографично. Да, в брошурата с програмата Карталов дори говори за „галопиращо развитие“. Това изисква една сложна личностна насока, защото всяка сцена, колкото и малка да е, а някои от тях, разбира се, са много кратки в тази концепция, изисква много специална интерпретация. Например, сцената между Електра и Клитемнестра е разделена на два големи блока с различни перспективи – единият пред Клитемнестра и нейния дворцов съд, а другият, когато тя е сама с Електра. Това от драматургична гледна точка дава много силен смисъл. При традиционно добрата режисура на персонажите на Карталов това непрекъснато също се получава.
При това ние преживяваме също така и редица нови и доста интересни идеи. Така например, творбата с Електра започва на гроба на любимия й баща, за когото дори се намеква по време на монолога с кралската корона на заден план. Очевидно Електра е толкова изтощена от усилията си да отмъсти, че е претърпяла не само психологически, но и физически увреждания. Отново и отново тя болезнено навежда глава. За финалния акорд, след като отнема от Егист короната на Агамемнон, тя ще рухне над гроба му – нейният цикъл се е затворил. Преди това, във връзка с убийството му, тя хвърля мрежа върху излизащия от банята Егист, при което той е развълнуван от подаденото му от нея джобно фенерче. Последващото убийство от страна на Орест и неговия наставник все още драстично може да се види, когато сцената е обърната. Фактът, че дворецът веднага се оцветява в кърваво червено, има смисъл, но не и за да се изключи това осветление след няколко секунди... Дори и с усилването на последните отчаяни викове от Егист, то не работи, както се очакваше. На финала под въздействието на водата пластмасовите стени на двореца се разпадат зрелищно на отделните си части. Поне тази тирания намери своя край!
В изцяло български певчески състав, Лилия Кехайова впечатлява със страхотно изпълнение на главната роля с едно стабилно, светло и също така сигурно сопрано при добро направление. Може да се каже, че тя, която многократно е играла в Националната опера главната роля в „Янините девет братя“, е усвоила тази трудна роля както певчески, така и при актьорската игра. В гробницата на Агамемнон тя погребва и голямата мигаща алуминиева брадва, която изиграва роля в разговора с Хризотемис. Цветана Бандаловска въплъти много интензивно и достоверно ролята на презираната от Електра сестра и този ден показва висока степен на музикалност като певица. В средния регистър нейното сопрано е със сигурна интонация, но в горните тонове – и тази роля също има много драматизъм – звуково се усеща, че е под напрежение. Белият й костюм с дълъг червен колан също по напълно драматургичен смисъл се отличава от мрачното червено-черно одеяние на Електра. Лео Кулаш е отговорен за – като цяло – по най-добрия начин оформените костюми.
Клитемнестра също така е показана вече представена чрез страховете си. В ефектно одеяние с ръкавици, обковани със скъпоценни камъни, с удължени върхове на пръстите, тя прави странно впечатление. С пълното си и красиво тембрирано мецо тук Гергана Русекова отговаря на всички вокални очаквания и внася също така и подходящия творчески щрих – сценична бруталност! Изключително талантливият Атанас Младенов, който също е и Амфортас в София, пее един млад и спокоен Орест с изразителния си баритон и отлична дикция. Хореографията на Фреди Франдзути разпределя след първото им вокално излизане на сцената по време на цялата пиеса петте прислужнички и надзирателката според тяхната роля на обяснителния хор в гръцкия театър – едно интересно и изпълнено с много образи живо режисьорско хрумване. Когато в края на завъртането на сцената двамата убити могат да бъдат видени зад триумфиращата Електра – това е една силна и вероятно никога невиждана картина – петте прислужнички, както и надзирателката им, също последователно лежат на пода. Техният последен коментар за случилото се ...
В поддържащите роли имаше светлина и сянка. Петър Бучков като наставник на Орест е много впечатляващ, а Емил Павлов като Егист, Силвана Пръвчева и Станислава Момекова в ролята на доверенички и носителки на шлейфа (които, между другото, винаги застават зад Клитемнестра със шлейфа...) представиха добри вокални, както и актьорски изпълнения. Сред прислужничките, втората прислужничка Виолета Радомирска и третата прислужничка Александрина Стоянова-Андреева впечатляват с доброто мецо, както и сопраното Силвия Тенева в ролята на петата прислужничка с добри вокални изпълнения. Старият слуга също е добре представен от Димитър Станчев. Румяна Петрова в ролята на първа прислужничка, Баясгалан Дашням като надзирателка и Ангел Антонов като млад слуга вокално не са убедителни. Ина Петрова също има известни вокални затруднения в ролята на четвъртата прислужничка.
Американският диригент от САЩ Евън-Алексис Крист беше спечелен за музикалното щудиране – изсвири се леко редуцираната оркестрова версия от композитора Ричард Щраус – и за дирижирането на тази "Електра". Много ангажирано той мотивира оркестъра на Софийската опера и балет за едно необикновено представление при много бързи темпове и творбата можеше да бъде изпълнена за един час и 45 минути. Никога досега не съм чувал музикантите да свирят толкова мотивирано, с изключение на няколко незначителни несигурни момента, особено в началото, вероятно причинени също така и от сложната сцена с прислужниците. При невероятна концентрация и прецизна ангажираност на оркестъра разпределен пред него в партера и оркестрината в прекия смисъл на думите Крист имаше много работа за двете си ръце, а понякога дори би могъл да има нужда и от трета ръка. Изключителното му познаване на партитурата – той вече е дирижирал „Електра“ няколко пъти като генерален музикален директор в Държавния театър в Котбус – наистина осигури една добра музикална вечер. Осезаемо голямата мотивация и енергия на диригента очевидно се предадоха и на музикантите. От хора на финала поради опасностите от коронавируса постановката трябваше да се лиши – това, обаче, изобщо не беше забелязано с оглед на вълнуващите заключителни сцени!
Стриктните хигиенни изисквания също така бяха взети предвид, така че оркестърът седеше на дървено покритие на партера и в леко спуснатата оркестрина, а публиката седеше на балконите и в ложите. Това също доведе до един по-прозрачен звук. От балкона можеха да се чуят много добре отделните инструменти, особено Първата флейта и кларинетите, но също така и някои струнни. Вагнеровите туби звучаха прекрасно. В известен смисъл поради разположението си оркестърът стана част от постановката. Тъй като министърът на културата Боил Банов, който самият има театрален опит, взе решение заетостта на местата да бъде 30% от наличните, така че и в условията на карантина поради мерките против коронавируса, на двете представления имаха възможност да присъстват около 200 зрители. В тази връзка успях също така и да интервюирам министър Банов. В края на представлението посетителите бяха ентусиазирани и бурно дълго аплодираха. "Електра" от Р. Щраус и Хуго фон Хофманстал отпразнува един вълнуващ дебют на българска земя!
При 1-то повторение имаше и добър втори състав
В първото повторение Пламен Карталов успя да предложи втори състав в главните роли, който едва ли е трябвало да се крие зад първия състав. Диана Гуглина изпя главната роля с тънък и богат цветен сопран, значително по-лиричен от Лилия Кехайова няколко дни по-рано. Това доведе до много хубави вокални моменти в по-тихите сцени с Хризотемис и, разбира се, в сцената на разпознаването на Орест, където й се получиха прекрасните дълги дъги. При множеството високи ноти, обаче, нейното сопрано във всеки един случай бързо достигна своите граници, защото то не е със силно драматичен характер. Йорданка Милкова пее Клитемнестра като привлекателна, все още не остаряла жена с привлекателно мецо, което обаче не винаги може да се чуе ясно предвид силата на музиката на Щраус. В премиерата Гергана Русекова имаше повече сила, която да покаже. Този път Радостина Николаева беше Хризотемида със звучен сопран, не толкова силен като изпълнение и като музика сравнение с Цветана Бандаловска по време на премиерата, но по-балансиран вокално, ако не винаги в съответствие с дирижирането. Във всеки случай една добра Хризотемис, която също така пее и Изолда в София. Както и на премиерата, Атанас Младенов отново впечатли със забележителна и изключително ясна интерпретация на Орест.
Тази "Електра" също така трябва да бъде в програмата отново през януари и февруари 2021 г., както и през пролетта, в зависимост от това как се развива проблемът с коронавируса.
