Мащабната постановка "Рилският пустинник" ще дирижира старозагорският митрополит Киприан
На 10-и и 23-ти май в Националната опера ще можем да гледаме премиерно един необикновен спектакъл - "Рилският пустинник" - за закрилника на България св. Иван Рилски и по повод 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.
За пръв път на сцената на операта стъпва подобен спектакъл, чиито текстове са на църковнославянски. Либретото на музикалната поема има интересна история, а на сцената ще бъде представена от голям и смесен екип от актьори, певци и хористи, под съпровода на оркестър. Диригент на постановката е старозагорският митрополит Киприян, режисьор - Пламен Карталов.
"Рилският пустинник" в Софийската опера
В ролята на светеца ще видим актьора Ириней Константинов, а като млад - в изпълнението на Атанас Младенов. В повествованието много интересна роля е дадена на брата на светеца, в изпълнението на Веселин Михайлов. Той се опитва да върне брат си Иван в светския живот, но изгубва сина си Лука и трябва да направи равносметка на живота си и на изборите, които човек прави като смъртен.
Сред героите ще видим още интересни персонажи, като цар Петър - най-дълго управлявалият наш цар, чиято роля е поверена на Ангел Христов.
Музиката на "Рилският пустинник" е на отец Кирил Попов. Сценографията е на Марта Миронска, консултант на историческите сцени е доц. д-р Павел Павлов. В спектакъла участват и деца от Детска вокално-инструментална формация с ръководител Димитър Констанцалиев.
Авторът на "Рилският пустинник" - Тихомир Павлов
Текстът на "Рилският пустинник" /ориг. "Рилският пустиножител"/ е на Тихомир Павлов. Поемата е написана през 1937-а година и е последното произведение на един удивително културен човек, който без да бъде черковник, е написал безгрешно текста на църковнославянски, с голяма вяра в Бог и с преклонение пред житието и страданията на Св. Иван Рилски, известен сред народа ни като Йоан Рилски Чудотворец.
Тихомир Павлов, с рождено име Александър Павлов, е роден на 14-и юни 1880-а година в Казанлък. Завършва право и е известен като писател и общественик. Автор е на романи, разкази, поеми, публицистика и етнографски трудове, безценни по своето съдържание и списване.
Доц.д-р Павел Павлов - консултант на спектакъла / Снимка: Еми Мариянска, Dir.bg
Ключова тема в творбите му е въпросът за историческата справедливост. Павлов се ражда в границите на Източна Румелия и кредо на живота му става Обединението на България. Той е от поколението, прекършено след ограбването на България след Балканските и Първата световна война. Целият живот на Тихомир Павлов преминава в нестихваща борба, без да пада духом и без да чака "суетна награда". Така пише и в некролога му.
Вероятно и затова така силно го е привличала личността на св. Иван Рилски - със силата на духа му и пълната му отдаденост в служене на Бога и в името на човеците. Тихомир Павлов, в своя многостранен интелект на учен, публицист, политик и писател, е търсел обединителен център на въжделенията на българите, и в края на живота си, с последната си творба, го намира в личността на св. Иван Рилски.
В поемата е използвана богата историческа информация, а българската земя е представена като богоизбрана, като "небе на земята". В заключителната част Тихомир Павлов ни вдъхва надежда с думите на светеца:
"Недейте плака, чеда, вълзлюбени мои, защото аз ще бъда с вас во век веков!"
Авторът Тихомир Павлов си отива от този свят само няколко месеца след като написва поемата и творбата му за дълги години остава в забвение, докато преди две години, случайно или не съвсем, отец Кирил я намира в архива си и остава поразен от вдъхновените текстове в нея. Препрочита отново и отново текста и се изпълва с усещането, че това не е просто житие на светеца, а съпреживяване с него, което трябва да достигне до повече българи.
На пресконференцията в Операта отец Кирил Попов сподели, че в онзи момент си пожелал здраве, за да може да реализира замисъла си, както светецът заслужава.
Негов ученик по хорово дирижиране в Семинарията бил сегашният митрополит Киприян. Отец Кирил Попов го поканил да дирижира "Рилският пустинник". За пръв път в операта ни се прави такъв експеримент - симбиоза между източно и западно пеене, солови изпълнения на деца и професионални солисти, които пеят на църковнославянски.
В храмовете тези сола се изпълняват акапелно, но сега ще бъдат съпроводени с оркестър, който винаги някакси "повдига" текста и пеенето по един вълнуващ начин. Музиката и текстът ще докоснат сърцата на публиката и ще извисят подобаващо личността на св. Иван Рилски, която както правилно отбелязва доц. д-р Павлов, "е събрала всички най-добри черти и ценности на българина".
Актьорът Ириней Кностантинов, за ролята си като св. Иван Рилски / Снимка: Еми Мариянска, Dir.bg
Актьорът Ириней Константинов призна, че с огромно притеснение приел ролята на светеца, защото бил респектиран от гласовете на оперните артисти и се боял, как ще отговори на високите очаквания с превъплъщението си в такава личност като Чудотвореца. След дълъг размисъл, поел предизвикателството по родови и вътрешни причини, като обет пред себе си.
Причината да получи покана за ролята, било запознанството му преди време с отец Кирил. Двамата се срещнали докато актьорът снимал филм за чичо си в църквата "Св. Неделя". Когато отец Кирил му споделил идеята си за "Рилският пустинник", Ириней Константинов направо се стреснал от мащаба на проекта: "В началото, след като прочетох текста, се стреснах. Казах си - това е много сложен текст. Но родовата ми памет задължаваше душата ми да се захвана с това", каза артистът.
Посланието на спектакъла е обърнато към всички българи - че има един светец, който обеща на българите да ги пази и закриля, но трябва и те да се обърнат към вярата и духовното в себе си, за да си помогнат.
"Голямо предизвикателство е и се надявам посланието, което отправяме, да достигне до хората", допълни Атанас Младенов, който влиза в ролята на младия Рилски пустинник.
Една от най-интересните роли, като контрапункт на светеца, е тази на неговия брат. Изпълнителят й - Веселин Михайлов, каза:"Аз благодаря, че съм в ролята на лошия герой. Всеки един от нас притежава храм, макар и малък, вътре в нас. И отворим ли тези порти, ще бъдем много щастливи, удовлетворени, смирени, но не безпомощни. А именно, нужна е упорита работа върху нашата духовност и физическо развитие", каза Михайлов и това обръщение към присъстващите беше аплодирано като надежда, че нашият народ ще тръгне в правия път на Вярата и Надеждата, за духовен и нов, пълноценен начин на живот.
Смъртта на Лука, племенникът на св. Иван Рилски, е замислен в спектакъла като жертвен акт за осъзнаване чрез болката. След такава загуба човек осмисля живота си по друг начин - разбира, че материалното е тленно и само Духът води човека към Бога.
Очакваме с нетърпение този мащабен спектакъл, защото той се очертава да бъде не само един необикновен сценичен и творчески екперимент, но и с духовна мощ да запали чрез изкуството онази искра любородна, която българите жадуват от много време.
С надеждата, че с благословията на св. Иван Рилски и Бога напред, нацията ни ще пребъде във вековете.