Уважаема публика,
Вие сте дошли в София, в България, значи сте предприели сравнително дълго пътуване, за да се докоснете до великото творчество на Маестрото от Байройт Рихард Вагнер. И мога да ви кажа веднага: няма да съжалявате. Онова което се случи тук по отношение на рецепцията на Вагнер от 2010 г. насам, може да се определи като сензационно дори в европейски контекст.

Генералният директор на Софийската опера и балет проф. Пламен Карталов и неговият компетентен екип поставиха с „Рейнско злато” началото на първия български цикъл „Пръстенът на нибелунга” – и дори първият на Балканите. Това беше изцяло пионерска работа от самото начало, винаги с подкрепата на немския професор по музика Рихард Тримборн, който прецизно се грижеше за немския език на певците.

Проектът продължи бързо с „Валкюра“ през 2011 г., „Зигфрид“ през 2012 г. и „Залезът на боговете“ през 2013 г., когато целият „Пръстен“ беше показан като цикъл и много гости, особено членове на дружества „Рихард Вагнер“ от Калифорния до Куинсланд в Австралия, дойдоха в София.

Тяхното признание за качеството на постановката, която следваше до голяма степен указанията на самия Рихард Вагнер и беше осъществена с напълно неконвенционални нови художествени и технически средства, а също и за музикалния резултат беше също толкова голямо, колкото и положителният отклик в международната преса.

Този успех стимулира Карталов да продължи по пътя на Рихард Вагнер и да постави последните две големи музикални драми на композитора, „Тристан и Изолда” през 2015 г. и „Парсифал” през 2017 г. – и двете отново български премиери – също със значителен успех.

След това, през 2022 г., имаше нова постановка на „Летящият холандец“ на открито на Панчаревското езеро край София, където преди това бяха изпълнени „Рейнско злато“ и „Жената от езерото“ на Росини.

През годините Пламен Карталов проявява огромно въображение, за да открива нови места за представления на открито, които използва и за части от своите Вагнерови постановки в допълнение към „Рейнско злато“. Особено впечатляваща е третата картина на това произведение и хорът на поклонниците от „Танхойзер” в пещерата Магура.

Можете да изпитате всичко това в следващите дни на този първи Вагнеров фестивал в България, с нова постановка на „Пръстенът на нибелунга“, която надгражда успеха на старата с нови технически средства и е вече очаквана с нетърпение.

Пожелавам ви голямо удоволствие и много радостни музикално-театрални моменти.

Д-р Клаус Биланд,
Оперен критик
„Der Neuer Merker”, Виена
www.klaus-billand.com