Мемориалният дом „Ал. Стамболийски“ и сградата на Националната опера са едни от шедьоврите на големия български строител

Инженер-архитект Лазар Парашкеванов (20.09.1890 - 01.10.1977) - един от най-големите български строители, иска да изгради София като модерен европейски град и да разреши жилищната криза. През 1918 г. София наброява 130 000 жители. В края на войната й се налага да подслони още 40 000 бежанци.

Подтикван от нуждата на съгражданите си, през 1923 г. архитектът започва да строи жилищната кооперация "Света София" срещу едноименната църква. Този факт взривява общественото мнение заради тезата на архитекта, че живеенето в кооператив ще въздейства възпитателно върху българите. Това ще спомогне за планомерното развитие на града. Самият Фазли бей, братовчед на Кемал Ататюрк, е учуден безкрайно, като разбира, че на деветте етажа ще съжителстват различни семейства, които със спестяванията си ще станат притежатели на домове.

"В това се крие силата на кооперацията. За едно лице сумата е огромна, но като се съберат спестяванията, вече всеки ще може да има собствено жилище", убеждава Парашкеванов своите противници. "В София никнат малки къщурки от некачествени материали и по този начин столицата е грозна и разпиляна. Та това село ли е, или град? Где е монументална София? Где са хубавите и красиви площади, булеварди, улици?" – пита в публикациите си архитектът. Често той и неговите привърженици страдат от простащината. Когато Парашкеванов иска да строи на двете свободни места срещу църквата "Света София", собственичката им, вдовицата на Наум Тюфекчиев, който ограбва парите на Македонската организация, държи да получи внушителната сума от 6 млн. лева (по 5000 лв. кв. м). След като ги взема, тя се появява отново пред маестрото с истерична криза. Тюфекчиева крещи, че са я излъгали, че иска да развали договора, тъй като парите са малко. Така изкопчва още половин милион. Успява да получи още 500 хил. лв. В това време политици и журналисти твърдят, че в центъра на столицата не бива да има общежития, в които да си простират гащите разни голтаци.

Въпреки всички пречки девететажната кооперация „Света София“ е завършена в края на октомври 1928 година. В нея се нанасят близо 100 семейства. Сградата се превръща в един от символите на града с монументалния си вид, с елегантните си апартаменти и с асансьорите „Шиндлер“.

На 16 октомври 1929 г. "Граф Цепелин LZ" преминава над София. По-късно, когато се връщат във Фридрихсхафен, летците казват, че най-високите точки в София са храм-паметникът "Св. Александър Невски" и жилищната кооперация „Света София". Тогава Фазли бей моли маестрото да замине с него за Турция, за да строи и там такива сгради. Парашкеванов му казва, че ще приеме да учи своите турски колеги в София.

Един от най-трудните моменти в работата на Парашкеванов е купуването на терени от шопите.

Веднъж той и неговият адвокат Михаил Ничков решават да спазарят нивите около днешната улица "Гладстон". Те принадлежат на Таки Петров – човек "около шейсетях, колар – с опинци, бели беневреци, овехтяло кожухче и оръфано черно калпаче", спомня си маестрото. Таки продавал мястото, но се колебаел за цената. Накрая определил - по 1500 лв. кв. м, или общо 1 милион лева за 660 кв. метра. Двамата мъже го гледали с изненада и се питали как е могъл този неграмотен шоп да поиска толкова много пари. Пред нотариуса бай Таки казва, че иска парите в брой и лично да си ги преброи. Не ще да ги държи в банка или да са му на сметка. Иначе сделката се разваля. "Ако, ако" – отвърна равнодушно шопът – разказва в мемоарите си Парашкеванов. – След малко дойде файтонът, на който той натовари чувала с парите, и хайде при нотариуса."

През 1953 година е завършена и Националната опера. Маестрото преминава през много страдания, докато види работата си реализирана. Сградата е проектирана през 1921 година. След Деветоюнския преврат и гибелта на Стамболийски строежът се отлага. Той започва отново през 1947 година, когато много земеделци са хвърлени в затвора. В него попада и архитектът, без да му дадат обяснение с какво е заслужил това. В края на годината маестрото е свободен и се заема отново със строежа. Около талантливия архитект кипят всекидневни интриги и клюки, но той остава над тях.

Веднъж, когато върви по скеле, което е направено здраво, две от дъските се счупват и Лазар полита надолу. За яд на завистниците си той остава жив.

Ръката му е счупена, но бързо се възстановява.

Насреща му се задава нов проблем. Оказва се, че парите за строежа са много малко и от правителството не отпускат нови. Тогава архитектът взема решение – строи само с български материали. Тридесет и седем метровия фриз прави с помощта на художниците Илия Петров, Дечко Узунов, Руска Маринова и скулпторите Ст. Тодоров, Никола Шмиргела и Иван Мандов. Стабилната бронзова фигура на Александър Стамболийски е изработена от скулпторите Марко Марков и Стефан Станимиров. В темелите на архитектурния комплекс са вградени сенките на двама работници, които падат от скелето.

Операта отваря врати най-после чак 1954 година. Пръв, който пее на сцената й, е големият оперен певец Тодор Мазаров, наричан още българският Карузо, най-добрият представител на стила белканто у нас. Певецът възкликва пред приятеля си Парашкеванов: "Това е най-хубавата Опера, с изключителна акустика, в която някога съм пял!

Зад него са художниците Марио Жеков и Дечко Узунов. Те ръкопляскат на Лазар и се покланят пред съпругата му Невяна. А Парашкеванов, винаги усмихнат и галантен, им благодари с думите: "Вярно е, че зад успеха на всеки мъж стои една жена!"

Внучката на архитекта, филоложката Рада Бакалова-Седлоева, разказва, че баща й е убит на фронта по време на Втората световна война. "Затова от 6-годишна аз живях в семейството на дядо. Той събра в къщата ни в София децата на своите племенници, лели, братовчедки, навсякъде гъмжеше от хора. Те учеха и растяха в нашия дом, а дядо ми беше щастлив. Той казваше, че децата са най-голямото богатство на този свят. И никога не споменаваше и пред най-близките си, че е направил нещо за някого. "Направи добро и го забрави" – ни учеше той. За нас дядо излъчваше сигурност и спокойствие. Затова, макар да растях без баща, съм запомнила детството си като щастливо", спомня си Рада.

Кой е Лазар Парашкеванов?

Роден е във великотърновското село Хотница. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1908 г. учи във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След това се записва студент по архитектура в Пражката политехника. Завършва я с отличие. Убедени в качествата му, видни предприемачи искат да го наемат да работи в чужбина. Парашкеванов отказва и се връща в България.

Изгражда стадион "Герена" (1963 г.), мавзолея костница на връх Янини грамади до село Славовица, където почиват тленните останки на известния му приятел Александър Стамболийски, паметника на Цанко Церковски в местността Славееви гори в Бяла черква (в съавторство със скулптора Иван Блажев) и др. Започва и електрификацията на София. Арх. Лазар Парашкеванов е автор на интригуваща белетристика, художник и публицист.