Прочутата певица Джудита Паста е първата изпънителка на ролята на Норма в едноименната опера на Белини. Но още в началото на репетициите за премиерата, певицата е крайно недоволна от своята ария. Но...малко предистория.

През пролетта на 1830 г. импресариите на Белини ангажират „Ла Скала“ в Милано и „Ла Фениче“ във Венеция за новата опера на Белини. Така композиторът получава договори за два от най-престижните оперни театри не само в Италия, но и в Европа.

„Ла Скала“ получава „Норма“ за откриването на сезона през 1831 г., а „Беатриче ди Тенда“ отива във Венеция за началото на карнавалния сезон през следващата година.

След успеха на „Сомнамбула“, където Джудита Паста демонстрира своите изключителни певчески и сценични възможности, тя е ангажирана за своя дебют в „Ла Скала“. По това време Паста е най-голямата певица в Европа и изключителният й талант я прави легенда на нейното време. През лятото на 1831 г. Белини и неговият либретист Феличе Романи се спират на пиеса на Александър Суме, която Паста е гледала в Париж. В писмо до нея Белини изразява надеждите си, че драмата ще отговаря на вкуса й и героинята ще й допадне.

Белини завършва „Норма“ за три месеца. Стига се до началото на репетициите на 5 декември 1831 г., когато Джудита Паста прекъсва изпълнението на „Каста дива“ и казва, че арията изобщо не отговаря на нейните вокални възможности и няма да я пее. Белини упорито настоява Паста да репетира една седмица и обещава, ако арията все още не се получава, да я преработи според изискванията на певицата. Голямата примадона се вслушва в думите на композитора и след една седмица признава грешката си. Но на премиерата на 26 декември „Норма“ е посрещната от публиката със студено безразличие. Белини е толкова потресен, че единственото, което казва е: „Фиаско! Фиаско! Ужасно фиаско!“. Но публиката е любопитна за новата опера, в следващите вечери „Ла Скала“ отново е пълна и триумфът не закъснява. Така „Норма“ бавно и постепенно превзема Италия, а по-късно и Европа. През 1837 г. младият Рихард Вагнер дирижира творбата в Рига и я определя като „безспорно най-успешната опера на Белини“.

Партията на Норма – една от най-трудните в целия оперен репертоар – се превръща в еталон за белкантово пеене, а арията „Каста дива“ става една от най-известните арии в света. Голямата немска певица Лили Леман споделя пред музикалния критик на вестник „Хералд Трибюн“, че да изпееш трите партии на Брунхилда от „Пръстенът на нибелунга“ в една вечер, би било по-малко стресиращо, отколкото Норма за една вечер. Следващата голяма изпълнителка на Норма е Мария Малибран, която Белини обожава. В началото на 20 век Клаудиа Муцио и Роза Понсел са двете певици, които печелят овации с ролята. Следва ги Джина Чиня, а в годините след Втората световна война, Мария Калас издига Норма до върхове, които и до днес остават непокорени.

Изключително ярки изпълнителки на Норма са Джоан Съдърланд, Лейла Геншер, Бевърли Силз и Монсерат Кабайе. Голямата звезда на Италия – Мариела Девиа – дебютира в „Норма“ на 65 годишна възраст след 40 години кариера.

В днешно време няма оперна певица, която да се олицетворява само и единствено с ролята на Норма. Времето на примадоните е отминало, но има редица имена, които могат да се добавят към прекрасните интерпретаторки на тази така сложна партия.

Бронислава Игнатова