Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона - първо трябва да се причестиш, сподели за ФАКТИ оперната прима
На 18 юни от 16 часа, събота, Софийската опера ще представи на ценителите на Вагнер неговата последна опера, сценичната мистерия „Парсифал“. Тя е неподвластна на анализи, но позволява да изживеем нейната трансцеденталност. В ролята на Кундри гостува Мария Гулегина. След успешната ѝ кариера в италианския репертоар, Гулегина с въодушевление добавя немски опери в своя обширен списък от роли. Мария Гулегина е смятана за едно от водещите драматични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала главни роли в 16 нови постановки в театър Ла Скала, между които „Манон Леско“, „Тоска“, „Бал с маски“, „Макбет“ и др. Тя е играла над 200 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк главните роли в „Аида“, „Турандот“, „Тоска“, „Норма“, „Макбет“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Дама пика“, „Селска чест“ и др.
Коя е Мария Гулегина
„Световноизвестното драматично сопрано Мария Гулегина е влюбена в ролята на Кундри от операта „Парсифал“ на Рихард Вагнер. След като изпълнява тази роля на 16 октомври 2018 г. в Мариинския театър, музикалните критици откриват в нея Вагнерова певица – и то такава, каквато не е срещана досега”. Сравняват мощността на гласа ѝ с "Ферари"!
Търсена от всички световни сцени и наричана "Руското сопрано с Верди във вените", Гулегина е носител на многобройни награди и отличия, между които "Премио Пучини" 2009, наградата "Джовани Дзанатело", златен медал "Мария Дзамбони", златен медал от фестивала в Осака, наградата "Белини" 2001, наградата Arte e Operosit nel Mondo от Милано. За обществената си ангажираност тя е наградена с ордена на "Света Олга", най-високото отличие на Руската православна църква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е глобален посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
- Г-жо Гулегина, вие сте драматично сопрано. Какво точно означава това?
- Драматическото сопрано е глас с неограничени възможности. Той може да покаже и страст, и ревност, и завист, и отчаяние, и злоба, и любов, и нежност. Драматическото сопрано това е глас "Ферери". Какво имам предвид? "Ферарито" и в гаража да си стои то пак си е "Ферари". Всъщност това сравнение ми го лепна професор Бути. Той непрекъснато ми повтаряше :" Гулегина, ти си "Ферари" - с мощен мотор!"
Така че, извън сравненията, казано по-простичко - драматическото сопрано е мощен глас с необятни възможности. Драматическото сопрано може да изпълни абсолютно всичко, стига да има правилна постановка, а не само гласовите възможности дадени от Всевишния. Бих казала, че съм късметлийка, на която и се отвориха широко вратите на драматическото сопрано.
Започнах да обработвам гласа си в много млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях завършила още средното си образование, но още тогава отделях изключително много време на пеенето и на правилната постановка на гласа. Посещавах редовно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано възниква от липсата на педагози, които биха могли от самото начало да работят с гласовите възможности и правилно да научат изпълнителя да ги използва.
Бих дала още едно сравнение, за да стане ясно на всички. Ако на улицата случайно намерите диамант, който попадне в лоши ръце, той ще се потроши, каратите ще загубят стойността си и диаманта може да се превърне в обикновен стрит пясък, който не става и за боклука. Но ако парченцето диамант попадне в добри, професионални ръце, те така ще го гравират и обработят, че диаманта ще блести в пълната си мощ и красота и високият карат ще проличи сам по себе си.
- Имате над 200 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
- Да, така е, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в главните роли в "Аида", "Турандот", "Тоска", "Норма", "Макбет", "Набуко", "Андре Шение", "Дама пика", "Селска чест" и много други. Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа откровено с една единствена дума: уникално е! Обожавам да пея там. Това е едно неизмеримо ниво, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години "Тоска".
- Обявена сте за "Кралица на операта", в коя роля се чувствате истинска кралица?
- Ролята, в която се чувствам истинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я замени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива в сравнение с целия блясък на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, у дома при детето си. Ролята на майка, на жената в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята - майка! Имам две деца, дъщеря и син. Разликата помежду им е двадесет години. Повтарям и отново ще повторя. Да съм майка - е най-главната ми роля, най-главната и съществена моя продукция, най-звездният ми миг.
- Наричана сте още "Руското сопрано с Верди във вените. Защо?
- Верди ме зарежда с емоционалност, с чувство, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите произведения. Има едно поверие, в Тибетското евангелие, което гласи, " че е невъзможно човек да стане певец само за един живот".
В Тибет твърдят, че певците са били и в предишните си животи също певци. Имах детски сънища, а може би и видения, че плувам по каналите на красивата Венеция.
От ранна възраст се отъждествявам с Консуела - слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз наистина бях много, ама много слаба, дори малко и страшничка от слабост. Вероятно любовта ми към музиката, към определените произведения на Вреди, в случая, това цялостно притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.
- Да, но вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
- За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона - първо трябва да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го постигне трябва да има много добър опит в италианската школа, но най-важното е човек да е узрял духовно. сложното и специфичното при този композитор са големите и различни интервали.
Години наред отказвах да пея Вагнер, но когато получих първото предложение на акад. Пламен Карталов да участвам в "Парсифал" реших отначало да се запознае не само със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия начин на изразяване. Прочетох либретото, прослушах многократно музиката. Изгледах я много внимателно и накрая се реших да направя тази крачка. Започнах да изучавам немски език в Мюнхен. Летях непрекъснато до там, за да прекарвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на конкретното и прецизно произношение на всяка една дума, а немски език е много сложен от фонетична гледна точка.
- Българската публика ще ви види за втори път в ролята на Кундри в операта на Вагнер "Парсифал". С какво ви завладя тази роля?
- Влюбих се от първия път в тази роля! Това е гениална роля! Това, което ме грабна в постановката на Карталов е движението в сцените. Непрекъснато се движа, преобръщам, въргалям и при това и пея едновременно. Това е уникално измислено. Грабна ме веднага и много ми харесва! Страшно ме вдъхновяват тия движения, измислени от режисьора! До момента не съм изпълнявала нито една опера , ако тя не ми харесва. А тази не просто ми хареса, а буквално ме грабна!
- Какво всъщност изразява Вагнер в „Парсифал“?
- В „Парсифал“ Вагнер сякаш композира саундрака на небесата.Не случайно тази опера на Вагнер притежава една силна театрална мощ, едно завладяващо сценично въздействие. За „Парсифал“ световноизвестни философи и мислители пишат: Фридрих Ницше: „Възвишеност на чувството, в най-големите дълбини на музиката“. Стивън Гий: „Химн на чистотата и опасността…“ Самир Рахим: „Омагьосваща и всеопрощаваща музика…Вагнер сякаш композира саундрака на небесата“. Според Шопенхауер в „Парсифал“ има страх пред плътския грях. Това е бичът на любовта, терзаещ човека от края на 19 век, почти до изнемога. Така една от героините, Кундри, измъчена от своите инстинктивни пориви, е отблъсната от Парсифал. Отношенията между половете достига до високо напрежение и изразява душевните преживявания на човека.
Тази сакрална Вагнерова драма е извън времето и мястото на конкретиката. Тя е едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.
Режисьорският прочит на Маестро Пламен Карталов дава възможност на солистите в Софийската опера да разкрият големите си артистични и вокални възможности.
- За пореден път работите с колегите ви от Софийската опера и балет. Как се чувствате на българската сцена?
- За мен оперният театър е храм. Затова идвам винаги с радост в София, за да отдам своята почит към паметта на моите големи колеги и приятели - Гена Димитрова и Николай Гяуров. В тази митологична драма на музикалния гений главните роли се изпълняват от великолепни български изпълнители: Мартин Илиев - Парсифал, Атанас Младенов - Амфортас, Петър Бучков - Титурел, Ангел Христов - Гурнеманц, Веселин Михайлов - Клингзор и др. В постановъчния екип са: Щефан Шолтес - гост - диригент, Той дирижира често във Виенската държавна опера и в големите оперни театри в цяла Европа, например в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой театър Москва, Народния театър във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Шолтес също така се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия национален театър в Токио и на фестивалите в Глиндборн, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, Свен Йонке - сценограф, Рихард Тримборн - музикална и стилистична подготовка, Станка Вауда - художник, Андрей Хайдиняк - дизайнер на осветлението и др.
- Г-жо Гулегина, вие сте носител на ордена на "Света Олга", който се счита за най-високото отличие на руската православна църква. За какво ви връчиха това престижно отличие?
- Не е хубаво човек сам да говори за делата си, Господ ги вижда отгоре. Винаги съм се занимавала с благотворителност, и ще продължавам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, но не обичам да говоря за това. Възстанових изцяло със свои лични средства иконостаса в храма в Москва "Св. Влкм. Флора и Лавра".
- Набелязвате ли си творчески планове?
-Не ! Не обичам да правя дългосрочни планове, защото всички ходим по тази земя и сме подвластни на Бога. "Човек предполага, Господ разполага". През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отказа. Тогава всичките ми планове можеха да рухнат за един миг. Но в Мюнхен ме спасиха, и ето ме сега пред вас.Два месеца след това аз вече бях на сцената в "Колонната зала" в Москва и пях. Три месеца след това, което се случи, аз вече стоях на сцената на Метрополитан опера. Никой не знаеше и никой не разбра , че съм преживяла огромна, изключително сложна, буквално страшна операция на сърцето и на клапаните! Всички ми правиха комплименти, как прекрасно изглеждам. Знаете ли какво им казвах: имах прекрасна ваканция!
Така че, всеки може да си прави какви ли не планове, но Господ е този, който решава дали те да се осъществят.
Интервю на Оля Ал-Ахмед
