Това е второто ми гостуване в Софийската опера и балет след спектакъла на „Фиделио“ през 2013 година. Пламен Карталов ми отправи специална покана – попита ме дали искам да дойда и да се заема с вокално-интерпретационната работа на всички тези прекрасни солисти. Веднага се съгласих! Немската музика изисква внимателна подготовка и съвсем различен подход. Фокусирах се върху произношението на немския език, което е много различно. Това е нещото, от което те имаха нужда. Що се отнася до гласовете им – те имат всичко. Гласовете на вашите певци са изключително красиви. Аз просто опитах да им дам пример как да подходят към този репертоар, за да покажат качествата си в пълнота. Много съм щастлив от работата си тук.
Подготвяме предимно с български певци „Пръстенът“ и „Тристан и Изолда“. И това е не само голямо удоволствие, но е и много важно. Много е важно за Операта, чийто директор Пламен Карталов вярва в идеята да доведе Вагнер в София…
Това, с което мога тук да помогна и което е моето желание от цялото ми сърце, е да премахна страха у българските певци от немския език. Няма нужда да се боим от него. Той може да бъде много по-мек, отколкото повечето певци смятат. Те мислят, че трябва да хапят с немския език. Но на немски може да се пее много нежно. Някои певци казват, че мислят за Белини, за италианския репертоар…
И според мен, ако един режисьор като Пламен Карталов така силно вярва в тази историческа музика, която се случва веднъж в живота, както е Вагнер, вярва че може да се направи тук, хората трябва да му се доверят, трябва да дойдат и да чуят тази величествена музика.
А за певците, не мисля, че има друг оперен театър, който би се опитал да направи „Пръстена“ предимно с български артисти… Мисля, че това е уникален експеримент в нашия свят. Аз виждам защо става проблем в Европа. Ако Виенската държавна опера вземе само австрийски певци, честно казано, те нямат за всичките роли и ще трябва да поканят гости. Но дори ако имаха, журналистите щяха да кажат: Защо не вземате певци от другаде? Не ставате ли националисти? Няма ли тук проява на расизъм?
И затова сърцето ми е отворено. Много съм трогнат от любовта, която се проявява тук към певците, към сънародниците певци. И ако мога да дойда и да допринеса с нещо, да обучавам с моя опит, защото след 50 години пеене, имам опит, особено с големите диригенти, с големите сценографи, с другите големи солисти и певци, това значи толкова много за мен и особено тримата български баси, с които съм пял. Това са Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Борис Христов… Мога само едно да кажа, моля, повярвайте на Пламен Карталов и на постановките му на Вагнер. Говорим и за други проекти и съм сигурен, че той ще развие нещата през годината в различна форма. Но моля ви, елате и се насладете на най-великия оперен композитор!