Виждаш как се раздават пред очите ти и ти дават урок по достойнство и професионализъм. Преживяваш катарзис и се замисляш за различни неща от живота. Но най-основният въпрос е да бъдем и да останем Човеци, въпреки бурите. Онези Човеци, за които думички като приятелство, достойнство, справедливост, принципност и състрадателност не са изпразнени от съдържание.
И точно такъв морален урок дават всички артисти и музиканти, които са част от магията “Клетниците”, както и целия екип, съпричастен към създаването на спектакъла. Неслучайно най-играният мюзикъл в света, който още с премиерата си в Софийска опера през декември 2019 г. предизвика фурор и в България, символично закри настоящия летен и много успешен сезон в Операта.
Четирите спектакъла през септември - на 22, 23, 24 и 25 се играха при голям интересен, а последният от серията бе и особено емоционален за артистите и за зрителите, като публиката дълго аплодира творците, изразявайки възторга си от драматичната история, разказана в гениалния роман на Виктор Юго, която оживя на сцената на Софийска опера. Автор на либретото на мюзикъла е Ален Бублил, който успява да събере 1600-те страници на романа в тричасов разтърсващ сценичен разказ.
В четири поредни вечери революционният дух на Франция превзе Операта, а героите от емблематичния роман на Виктор Юго издигнаха барикади, за да издигнат глас и да се борят срещу неправдата. Те развяха червените знамена на революцията, вярвайки, че може да бъде създадено общество, основано на социалната справедливост, в което хората няма да бъдат експлоатирани от тези, които притежават власт и пари.
Всеки от героите и навярно почти всеки зрител изживя своя катарзис, за да преоткрие Човека в себе си. Виктор Юго пише своя величав роман в средата на бурния XIX век. Мюзикълът "Клетниците" се ражда век и нещо по-късно.
Прочутият роман на Виктор Юго за несправедливостта, героизма и любовта отразява неспокойната епоха по време на Реставрацията след падането на Наполеон, Революцията през 1830 г. и последвалото народно въстание в Париж през 1832 г. На фона на тези важни събития читателят проследява трагичната, изпълнена с превратности съдба на главния герой Жан Валжан – невинен страдалец, жертва на чудовищните закони в буржоазното общество. Той е бивш затворник, решен да загърби криминалното си минало. Но опитите му да стане уважаван член на общността са постоянно изложени на заплаха от собствената му съвест, както и от безмилостните разследвания на упорития инспектор Жавер. Въпреки всичко Валжан трябва да остане на свобода, защото се е заклел да защитава дъщерята на Фантин, принудена да проституира, за да изхранва семейството си.
Сега във второто десетилетие на ХХI век всъщност се оказва, че темите, които вълнуват френския класик са не по-малко актуални в съвременния глобален свят, който буквално за един ден бе разтърсен от невиждана до днес пандемия. Епидемията блокира всички държави, затвори всички граници, преобърна всичко с главата надолу и се превърна в най-голямото предизвикателство за политическите и икономическите системи по света, изправяйки човека пред нови морални дилеми и кризи. И тъй като няма човек, който да остане безучастен към случващото се, сякаш "Клетниците" е и този морален съд, пред който всеки сам се изправя - всеки пред собственото си сърце, ум, принципи, идеали, за да оцени какво е сътворил и за да прецени накъде да поеме.
Мюзикълът "Клетниците" кара публиката да мисли, нещо, което по принцип е мисия на изкуството. И както изповядва Виктор Юго: "Просвещението лекува. Просвещението въодушевява. Всички благородни обществени начинания се коренят в науката, литературата, изкуствата, образованието. Създавайте човеци! Рано или късно проблемът за всеобщо образование ще се наложи." Въпрос все по-актуален не само в България.
С мисията да постави мюзикъла "Клетниците" в България се зае режисьорът Пламен Карталов. Диригент на спектакъла е руският маестро Игор Богданов, а музикалната подготовка направи маестро Светослав Лазаров. Сценографията е на Ханс Кудлих от Виена, а хърватският дизайнер Лео Кулаш направи костюмите. Декорите са сложни, строени са месеци, има много пиротехнически и светлинни ефекти, а великолепните костюми отразяват епохата на XIX век.
"Клетниците" е изстрадан спектакъл за маестро Карталов и негова сбъдната мечта. „През 1987 г. получих лиценз от английския продуцент Камерън Макинтош да поставя мюзикъла „Клетниците”. Бяхме едва третата държава с лиценз. Това стана само две години след английската премиера," разказа през 2019 г. директорът на Софийската опера дни преди българската премиера. В края на 80-те той дори направил и кастинг, но уви не се намерели пари за микрофони и за по-мащабната реализация и идеята пропаднала. Но Пламен Карталов не се отказва и тъй като съдбата обича смелите, а маестрото е именно такъв в работата си, той успява да реализира своята идея 32 години по-късно.
"Всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността. Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси - все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластове на което и да е политическо и обществено поведение. В режисьорското решение на новата постановка търся достигане на социален и духовен катарзис от внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла", разкрива своята концепция маестрото.
Неговият подход е да даде шанс на зрителя от всяка една възраст в залата сам и лично да участва в действието, и да се идентифицира с емоциите си в сходни с тези на героите и събитията от сцената. "И днес с пълна сила важат тези състояния в обстоятелства и поведение в живота ни. Особено държа на подчертаването в играта на вълнуващите взаимоотношения на главните герои. Те да са в хомогенен синхрон с палитрата на ярката чувствителност и сила на музикалните и вокални образи. Химнът на студентите бунтари е в името на свободата и прогреса. Детайлната разработка в работата ми е в посока на портретуване чрез тънки багри на индивидуалността на всеки артист. Да се сътвори от най-малката до най-голямата роля е една от най-важните ми задачи и посветено внимание, независимо от огромното усилие", споделя режисьорът на "Клетниците".
Пламен Карталов, който през годините е показал, че има безпогрешен усет за актьорите и е доказал безпогрешния си избор на даден актьор за дадена роля, се проявява не само като успешен режисьор, но и като умел психолог. Акад. Карталов създава спектакъл, в който сцените с личните изповеди на героите са еднакво емоционално разтърсващи, както и масовите сцени, като по този начин се създава една хармония между артистите и спойка в действието. Това чувство за екипност се демонстрира и от самите артисти, макар 3-часовият спектакъл да е сериозно изпитание за физическите и психическите сили на великолепните артисти.
Всичките изпълнители са одобрени от носителя на авторските права Камерън Макинтош по възраст, характер и лице. Съставът е избран от 100 предложени артисти, като указанията са певците да са с поп и оперни гласове, но не и оперетно пеене, като едно от най-важните неща е да бъдат много, много артистични.
„Не е страшно да умреш, страшно е да не живееш“, казва главният герой Жан Валжан – каторжникът, осъден за кражба, който търси нов път в живота, извършвайки благородни постъпки и защитавайки онеправданите.
В ролята на каторжника Жан Валжан, който търси нов път в живота, превръщайки се от обикновен крадец, егоист и безверник в благороден и справедлив мъж с достойнство, който защитава онеправданите, е известният актьор и музикант Владимир Михайлов. Чрез талантливата си игра той успява да разкрие пред зрителите катарзиса, през който преминава неговият герой. Сериозно изпитание за опитния артист е, че той трябва да се превъплъти в четири различни периода от изпълнения с превратности живот на Жан Валжан.
Владимир Михайлов умело потапя публиката в онзи дълбок психологизъм и емоция, характерни за героя му. Актьорът има нелеката задача да се превъплъти от младия, чернокос и с буен нрав Жан Валжан до побелелия, помъдрял и улегнал някогашен каторжник, търсещ и получил опрощение. Всяка изпята или изречена дума от Владимир Михайлов насочва зрителя към настроението, което се крие зад нея и затова образът докосва и вълнува публиката.
Негови достойни съперници на сцената са актьорът Атанас Сребрев и поп и джаз певецът Орлин Павлов, които изпълняват ролята на полицейския инспектор Жавер – верен на закона полицай, който непрекъснато преследва Жан Валжан и му напомня, че той винаги ще бъде грешен. Но нещо се пречупва в суровата душа на героя на Орлин Павлов и Атанас Сребрев, защото инспектор Жавер изведнъж вижда в каторжника милосърдния и състрадателен човек, който има право да изкупи греховете си. Двамата артисти, всеки по собствен начин, умело изграждат суровия образ на полицейския инспектор - морален антипод на Жан Валжан. За да достигне и Жавер до своя катарзис и да осъзнае какво означават справедливостта и покаянието.
Зрителите стават свидетели на катарзиса на героите на фона на разтърсващите музикални изпълнения. Силно и емоционално е превъплъщението на даровитата певица Весела Делчева в ролята на бедната Фантин, която дава мило и драго да се грижи за своята малка Козет, но уви, умира твърде млада, молейки в сетния си час Жан Валжан да се погрижи за дъщеричката й. Красотата и трепета в гласа на Весела Делчева разкриват онази емоционалност и трагизъм, присъщи на образа на нейната героиня.
Ролята на Фантин се изпълнява и от Паолина Малешкова, която също впечатлява зрителите с музикалните и артистичните си заложби. А изпълненията на двете актриси винаги разплакват зрителите, което доказва и силното въздействие на играта на двете талантливи певици.
Ролята на малката Козет се изпълнява от прекрасните Анжелина Денчева и Ива Сомлева, чиято игра не отстъпва по талантливост на големите артисти.
Малкият Гаврош в изпълнение на 9-годишния Владимир Илисавский и Антон-Марио Петров и неговите братчета са примерът, който изпълва барикадата с очарование. Там онеправданите копнеят за свобода и братство, хвърлят се героично в боя и посрещат достойно смъртта. Малките Гаврошовци са по детски наивни и любопитни, но в същото време умеят да различат доброто от злото, което вече ги превръща в Човеци.
Една от най-трогателните и емоционални сцени е, когато Гаврош загива на барикадата, падайки покосен от куршумите. Героят на Александър Георгиев, който играе революционер, взима крехкото детско телце на ръце, разтърсен от смъртта на невинното създание, а сълзите на бунтовника напират с все сила. Тази искрена емоционалност на актьора несъмнено се предава и на зрителите, които плачат заедно с героите на сцената.
Освен на епични битки и героични подвизи зрителите стават свидетели и на устрема на младите бунтовници за нов и по-справедлив свят, в който цари социална справедливост. Олицетворение на този бунтовен порив е героят на Калин Душков - Анжолрас. Актьорът дава душа и сърце, за да се превъплъти в младежа идеалист. Неподправената искреност и сърцатост на Калин Душков, както и "балканджийският" дух, който от малък носи в себе си, му помагат да изгради един достоверен и ярък образ на младия бунтовник, развял червеното знаме на революцията и вдъхновил младите французи да отидат на барикадите, за да изградят един нов свят. И макар че краят на бунтовниците е трагичен, вярата в доброто, която излъчва героят на Калин Душко, дава надежда, че съдбоносните обществени промени предстоят. В ролята на бореца за справедливост Анжолрас е и Емил Павлов.
Емоционални са и изпълненията на Николай Войнов, който е в ролята на епископа, който опрощава греховете на каторжника Жан Валжан и го въвежда в пътя на доброто. В образа на злия, но и едновременно атрактивен г-н Тенардие са опитните и артистични солисти на Софийската опера Румен Григоров и Пламен Гранжан, в ролята на мадам Тенардие са даровитите Весела Янева и Юлиана Тодорова, Епонин се изпълнява от младите певици с красиви гласове Деница Караславова и Стефани Харалампиду. Мариус е Росен Ненчев, чието изпълнение също заслужава аплодисменти заради умението да изобрази влюбения младеж идеалист. Не по-малко сложна е и ролята на Козет - в страхотното изпълнение на Анна Вутова-Стойчева. Боян Арсов е достоен в ролята на Офицера и саркастично забавен в изпълненията си като френски буржоа в масовете сцени.
Самите актьори споделиха пред Lupa.bg, че за тях "Клетниците" е голяма емоция и голямо предизвикателство. "Смятам, че моят герой Жан Валжан е много сложен персонаж. За мен той е абсолютно невинен, влязъл е в затвора заради това, че е откраднал парче хляб, за да нахрани децата на сестра си и поради тази причина е хвърлен зад решетките за няколко години. Обществата, в които това се случва, са общества, които толерират много по-тежки грехове, но бедните хора просто нямат избор и в един момент са принудени да излизат извън правилата. Това се случва и към днешна дата в много общества и именно поради тази причина спектакълът е толкова актуален", сподели Владимир Михайлов.
"Виктор Юго е феноменален в това да пресъздаде до най-малкия детайл политическата обстановка и да направи разрез на обществото, на нравите, да критикува много остро това, което е било тогава. Проблемите, поставени в книгата, обаче са актуални и днес. Всяка една революция ни връща към "Клетниците". И клетниците все още ги има във всяка една държава", добави актьорът.
"Чисто емоционално за мен като артист това е най-трудният ми спектакъл. Героинята ми Фантин преминава през големи вътрешни катаклизми", сподели и Весела Делчева.
"Първо ти трябва да влезеш в образа на майка. Второ, знаеш, че губиш най-скъпото – детето си, т.е. ти не можеш да видиш детето си и си готова на всичко – да продадеш себе си и душата си и всичките си ценности в името на това да живее най-святото ти. Много ми костваше и винаги ми е коствало, но успявах да се превъплътя в тази роля. Изисквало ми е голяма концентрация, отдаденост, много мисъл преди да се въплътя в образа си. Това е огромна драма и ти ако не си изцяло потопен в ситуацията няма как да се получи. „Клетниците“ наистина е много сложен спектакъл за всичките ми колеги. Това са много тежки, психологически роли и се изисква огромно посвещение и вглъбяване", разкри актрисата.
"Клетниците“ за мен е гениална творба, а нашият спектакъл е с невероятна режисура. Докато поставяхме заглавието, маестро Карталов работеше така, все едно правехме филм. Всяка сцена носи своя специфичен заряд и емоция. По време на спектакъла всички сме понесени от вихъра на музиката на Шьонберг, няма как да останем безразлични от чувствата на героите ни и съпреживяваме всеки техен дъх, порив, всеки стремеж към полет на духа, всеки блян към новия ден", смята Калин Душков.
"Ролята на Анжолрас в „Клетниците“ е моята любима роля. Много достойна, много красива. Спектакълът е мащабен и завладяващ, всеки, който не го е гледал, трябва да дойде в залата и да се докосне до този шедьовър. Сигурен съм, че картини от постановката ще останат завинаги в съзнанието му", добави младият талант.
"Клетниците“ е мюзикълът, който се играе най-много по целия свят. В самата драматургия и в идеята на спектакъла са идеите за свободата, справедливостта и правдата. Това са принципи, за които човек винаги трябва да се бори и да ги отстоява. Свободата е най-гениалното нещо в човека. Изключително вълнуващата музика, дори настръхвам като говорим за това, прави спектакълът много емоционален", каза Александър Георгиев.
„Клетниците“ е мюзикъл, в който има всичко – драматизъм, любов, вяра, силата на човека да се пребори, дори да знае, че може би няма да успее. Уви в мюзикъла има и смърт, но смъртта с всичките й метафори, алегории, препратки. Всичко това обяснява защо „Клетниците“ е най-играният мюзикъл в света - защото историята в спектакъла може да се преоткрие във всяка една епоха и всеки един човек може да преоткрие себе си в постановката", е мнението на оперния певец, изиграл един от пламенните млади френски революционери.
"Човекът на изкуството по презумпция е бунтар, опитвайки се да създава по-красиви и по-смислени светове, в които да приюти и своята публика", сподели пък Боян Арсов за своето изпълнение в мюзикъла. Той добави, че за него участието му в "Клетниците" е изключително вълнуващо.
Прераждането на човешката душа и раждането на новия свят увенчава финала на тази епична творба.
Пътят на „Клетниците” е от злото към доброто, от несправедливостта към справедливостта, от лъжата към истината, от предателството към честността, от безверието към вярата, от страха към героизма, от отчанието към надеждата, от безверието към вярата, от чувството за безпогрешност към катарзиса, от мрака към светлината. А тази светлина, доброта и надежда носят в себе си талантливите и всеотдайни артисти от "Клетниците". Затова мюзикълът покорява така и българската публика и тя дарява артистите с бурни овации и възторжени викове близо половин час.
https://lupa.bg/news/quotkletnicitequot-po-tranliviya-pat-na-katarzisa_140316news.html