Казвам се Юрий Франко. След като встъпих в брак, реших да се занимавам с продуцентство. Започнах съвместни проекти с моята съпруга, когато тя още беше учителка по пеене. Тя се оказа феноменална певица, бе популярна и като рок изпълнител. Около 16 години имаше славата на голяма звезда в Югославия и Словения. Бе известна с името Симона Водопивец.
Така започнахме да работим заедно. Тя ме помоли да си сътрудничим и да й помагам. Тогава аз работих в САЩ и Япония към 25 г. Занимавах се със спорт и организационна дейност. След като се завърнах в Словения, Симона пожела да започнем заедно нови проекти. Започнахме някои дейности в Музикалното училище, а след това решихме да се захванем с мюзикъл. Започнахме с успешна продукция в един театър в Словения. Така се очерта, че можем да започнем с професионално продуцентство.
Интересно е как започна и нашето сътрудничество с маестро Пламен Карталов. Аз имах лиценза за „Мамма Миа“ за правата за този мюзикъл в бивша Югославия, в Словения, Хърватска и Сърбия. Този лиценз важеше за България и Румъния. Така ние успяхме да поставим „Мамма Миа“ в Словения, който музикален спектакъл се оказа най-успешната реализация на това заглавие за всички времена! Радвам се, че същият успех този мюзикъл получи и в София!
Голямо беше желанието ми и в София да се реализира такава независима продукция! Така известно време се колебаех дали да се опитам да осъществя тази идея сам, или да потърся партньор. Бях в контакт с колеги от Белград, които също желаеха да участват в подобна продукция в България. Още в началото на моите разговори с колегите от Белград обаче разбрах, че те предимно се интересуват от финансовата страна на проекта. Сърбите желаеха този мюзикъл да се постави на огромна сцена, в зала за 5-10 000 зрители, за да се получат по-големи финансови постъпления. Аз желаех това да бъде по-интимна и задушевна продукция, в която да се излъчат повече чувства и емоция! А ако мюзикълът се осъществи в голяма зала, тогава публиката е далеч от артистите и повече ще ги гледа на големи екрани, отколкото да почувства тяхната близост и душевно излъчване!
Тогава се свързах с маестро Карталов, за да опитам дали с него можем да реализираме едно творческо сътрудничество. Знаех, че дотогава той е поставил много успешно оперни продукции в Малибор и Словения. Маестрото се съгласи да ни гостува в Словения, за да види спектакъла ни. Той дойде при нас с неговата кола и се надявам, че е харесал нашата продукция. Тогава с радост усетих неговата заинтересованост, тази страст и съпричастност, от които пролича желанието му да постави „Мамма Миа“!
Тогава той сподели своите идеи за поставянето на българска сцена на „Фантома на операта“ и аз разбрах, че ще пожелае да постави „Мамма Миа“ като мюзикъл. Когато пристигнах в София да се срещна с маестрото, той ме покани в едно заведение по посока на вашата планина Витоша. По време на нашия разговор пролича неговото голямо желание този проект да се осъществи. Когато се връщахме към града, пътувахме в две коли. Той си тръгна с неговата и по време на пътуването ни, маестрото ми се обади по телефона и ми пусна част от записа на мюзикъла и възбуден ми каза: „Аз вече работя по „Мамма Миа“!
Още тогава маестро Карталов пое тази задача с голяма страст и вдъхновение! Без такава страст и искрено желание мюзикъл от класа не може да се получи! Без такъв дух не биха се реализирали и най-големите творчески или финансови проекти! И което е по-важно – маестро Карталов зарази с тази страст и целия екип, с който започна работа! Тази страст се пренесе и на сцената, когато спектакълът пое своя път към зрителите!
Ето защо няма нищо изненадващо в това, че някои зрители, след като видяха вашия спектакъл, съвсем искрено споделиха, че са гледали „Мамма Миа“ в Бродуей или Уест Енд, но според тях постановката на Софийската опера е по-добра! Още в началния етап на нашето сътрудничество, аз усетих желанието и целта на маестро Карталов да постигне възможно най-добрия резултат и това се сбъдна!
Г-жа Симона: Според мен, един от важните фактори за големия успех на спектакъла в София е това, че мюзикълът бе поставен на български! В началото малко се притеснявахме дали преведен на майчиния език този мюзикъл би бил приет успешно? Но, оказа се, че българският превод е великолепен! Така въздействието на прекрасната музика се съчета със завладяващото публиката слово!
Юрий Франко: Благодарение на чудесния превод на български, забелязахме, че вашата публика реагира на едни и същи места по еднакъв начин със словенската публика!
Г-жа Симона: Аз съм гледала не малко спектакли на „Мамма Миа“, но когато следях реакцията на вашата публика, стана ми драго, че в определени моменти хората искрено се смеят, а в други – искрено се просълзяват! Много изненадващо, а и наистина възторжено, бе приета ненадейната поява на маестро Карталов във финалните танци, когато той танцуваше в синхрон с артистите, демонстрирайки завидни пластични възможности! В Словения имахме една приятна среща с един зрител, който се оказа, че е гледал нашия спектакъл на „Мамма Миа“ 23 пъти!
Юрий Франко: Ще добавя, че когато последния път гледахме спектакъла при вас на Панчаревското езеро, забелязах, че седящите пред нас майка и дъщеря почти през цялото време пееха заедно с артистите! А това е възможно само, ако те са гледали мюзикъла няколко пъти, щом са запомнили всички текстове на песните! Но забелязахме, че и други зрители припяваха тези песни! Това е едно голямо признание за маестро Карталов и целия му екип! Защото тази ваша постановка е породила желанието на мнозина да гледат спектакъла по няколко пъти! Това си е един голям успех!
Оркестърът ви е толкова добър, че на моменти някои се чудят дали не слушаме готов запис на музиката, или това е изпълнение на живо?! Още повече, че оркестърът е разположен встрани и не се вижда от публиката. Чудесно е и решението диригентът да се вижда от артистите на голям монитор зад публиката! Постигнали сте много добра акустика на това открито пространство! Живото оркестрово изпълнение винаги придава по-голяма емоционалност и въздействие на възприятията!
Кастингът на артистите е изключително успешен! За този мюзикъл е много удачно, че не са ползвани прочути имена на солистите, които да привлекат повече публика! Вие ползвахте много талантливи млади артисти, които станаха много популярни именно с прекрасните си изпълнения!
Г-жа Симона: Във вашата продукция бе впечатляващо участието на по-известни солисти и толкова много млади изпълнители, които придадоха много енергия и чар на вашата постановка!
Юрий Франко: Когато гледаме някои мюзикъли-суперпродукции по света, веднага се налага впечатлението, че тук е налице една творческа и комерческа индустрия. Във вашата постановка зрителят е завладян от една голяма искреност, от богатата душевност на артистите! Именно в това се състои притегателната сила на вашите представления и тя кара почитателите ви да посещават по няколко пъти тези чудесни спектакли!
У нас в Словения, класическите оперни постановки бяха посещавани предимно от по-възрастни зрители. Когато започнахме да поставяме мюзикъли като „Мамма Миа“, публиката се състоеше вече от много млади хора! Стана ни много приятно, когато виждахме как дъщерите и синовете водят майките и бащите си на тези привлекателни представления! Все по-често виждахме три семейни поколения да изпълват нашите зали, в които присъстваха и малките внуци! Същата картина сега забелязахме и у вас!
Като копродуцент на вашата постановка, отново искам да изтъкна, че всичко в нашето сътрудничество с маестро Карталов започна със сърце и душа! Изключителният успех на това дело се състои именно в това! Това голямо желание и този необикновен ентусиазъм проличават във всичките около осемдесет спектакъла, които изпълниха вашата зала и откритите трибуни!
Г-жа Симона: Големият успех на „Мамма Миа“ превърна този мюзикъл в една истинска позитивна терапия! Артистите играят радостни и щастливи, тяхното светло чувство заразява цялата публика! Хората си тръгват доволни, усмихнати, изпълнени с жизнена енергия задълго напред! Много сме впечатлени от това колко широко скроен е маестро Карталов! Без каквито и да е предразсъдъци той може да постави всички музикални жанрове еднакво успешно! На този свят има добри и лоши изпълнения, но добро и лошо изкуство няма! Изкуството си е изкуство!