След магнум опуса на Рихард Вагнер, „Пръстенът на нибелунга“ първият ни оперен театър предлага на своята публика за първи път „Електра“ от Рихард Щраус.

Какво предизвикателство е това заглавие за неговото музикално сътворяване изключително само с енергията на  български артисти, оркестър и всички служби на един театър. Кои си подводните камъни и трудности и как Евън Алексис-Крист води състава в това пътуване?  Как работи с екипа на театъра и артистите?

- Рихард Щраус е представител на модернизма. Той се е срещал с Рихард Вагнер, баща му е свирил на премиерата на "Парсифал" в Байройт малко преди смъртта на Вагнер, а Рихард Щраус е бил сред публиката.

Човекът Рихард Вагнер не му харесвал, но бил във възторг от музиката. Баща му не е искал той да продължи да се развива в традицията на Вагнер, но Рихард Щраус бил запленен от този невероятен, модерен начин за представяне на операта. Като си помисли човек, че това е написано през 1908 г.! И виждате колко модерно звучи.

Тази опера е в много отношения наистина напълно нова музика. За онова време това е, да кажем, един невероятен рокендрол, тя просто взема ума на слушателя. Има невероятно бързи тонове, една от най-трудните партитури от всичките 59 опери, които съм дирижирал досега, включително "Пръстена..." и т.н. Оркестърът изпълнява невероятно бързи ноти, певците пеят понякога много тонално, например в ми диез мажор, което е нормално, но понякога съвсем дори не е тонално балансирано.

Понякога пеят като че ли са от някакъв друг свят. И когато всичко това се събере заедно с тази страхотна история – това е нещо като да вземеш Вагнер, който вече сам по себе си е възхитителен, и да го изведеш на едно друго равнище.

Това е предизвикателство. Предизвикателство е да вдъхнеш живот на цялата тази история. Музиката е толкова добре написана от Рихард Щраус, че е много трудно дори просто всеки да изпълни онова, което е написано в партитурата. И в допълнение на това – тази невероятна история, тук е трудността. Да предадеш тази енергия в течение на час и 45 минути, за да се получи това изключително, вълнуващо представление.

От първия ден, откакто съм тук, певците са изключително добре подготвени, така че нямаше какво толкова да ги подготвям, може би някои малки детайли, може би фразирането, темпото, може би на места немското произношение. Но като цяло, нещата си бяха готови от самото начало, още като пристигнах.

Екипът тук е превъзходен, много професионален, на много високо ниво. Оркестърът също е много подготвен. Но разбира се, независимо от това, понеже музиката е толкова сложна, тя се овладява стъпка по стъпка, напредва се бавно, нещата се изграждат нагоре, хората трябва да имат възможност да разберат творбата. Работата е много интензивна, но е чудесно, че всички тук са много запалени, така го усещам, да постигнат страхотен резултат. Така че е много вълнуващо. Наистина усещам, че всички ме следват и всички работим за общата цел. Много е вълнуващо.

Режисурата много ми харесва. Г-н Карталов има прекрасни идеи по отношение на тази опера, но и за много други неща, например представяне на опера на различни локации. Това е наистина водещ театър в Европа.

Разбира се, още не съм видял завършения продукт, защото съм много зает с партитурата, но има превъзходно движение по сцената с елементи на танц, впечатляващ дизайн на Свен Йонке, забележителен мизансцен. И също така той успява да вдъхне живот на този невероятен текст. Много ми харесва, че по време на репетициите на сцена те работят изключително много по текста и си личи – певците знаят точно какво казват

Наистина прилича на драматичен театър, само че поставено с музика. И това е точно каквото Рихард Щраус е искал да постигне. Смятам, че г-н Карталов се е справил възхитително. Огромно удоволствие е да има човек възможността да акомпанира на неговата работа.

Най-напред, това е нещо феноменално. Ние сме може би единственият оперен театър в момента, в света, доколкото аз знам, който поставя такава голяма продукция. Всички други в момента редуцират дейността си. Ние наистина поставяме, при това със зачитане на хигиенните изисквания, една от големите опери.

Всички говорят за КОВИД и това е разбираемо, но човек забравя, че когато си стои вкъщи, с всички психологически въздействия и други неща, които се случват – има много начини да си създадеш здравословни проблеми. И едно от нещата, които помагат, дават кураж, подкрепят духа, е заниманието с изкуство. Ние тук поставяме едно велико произведение на изкуството и се надяваме, че ще дадем вдъхновение на хората, които дойдат.

Правим каквото можем, за да спазваме правилата, защото осъзнаваме, че това е много важно. Иначе няма да имаме възможност да свирим. А искаме да свирим, така че спазваме правилата.

На публиката бих казал: Добре дошли, много ще се радваме да ви видим на 26 и 29 ноември, няма да съжалявате. 

Д-р  Магдалена МАНОЛОВА