Превод от немски
Сп. „Дер нойе Меркер“, бр. 12 / 2020 г., стр. 75-76
Автор Клаус Биланд
Познавам Евън-Алексис Крист отдавна. Там той беше генерален музикален директор в Държавния театър в Котбус, където репетираше един нов „Пръстен на нибелунга” от Рихард Вагнер и с голям успех и висока степен на ангажираност се впусна в тази гигантска задача и след това многократно представи впечатляващо свирещия Котбуски оркестър. Това беше през 2012-2014 г., когато Евън-Алексис беше там в средата на десетгодишния си мандат като главен музикален директор и внесе в театъра „космополитизъм..., харизма и ентусиазъм“, както написа един музикален критик. Тогава веднага усетих този ангажимент, емоционалността, с която той предаде своята музикална концепция на оркестъра. През 2010 г. от жителите на Котбус той беше избран за Котбуски гражданин на годината.
Свързвам хубави спомени с онова време и затова беше добра възможност да направя интервю с Евън-Алексис при едно посещение в Берлин, където той живее с малкото си семейство – съпругата му е цигуларка. След това го видях в Инголщат да записва концерт с музика на Йеньо Такач (1902-2005) с грузинския камерен оркестър на Инголщат. И тук оркестърът беше ентусиазиран от неговия начин на дирижиране, от личната му ангажираност и от неговия подход към отделните музиканти на репетициите. След приключване на концерта те му ръкопляскаха прави! Успях да завърша интервюто сега в София, където той беше поканен от Софийската опера и балет за репетициите и премиерата на „Електра“ от Рихард Щраус в постановката на Пламен Карталов, генерален директор на Операта.
Относно пандемията
На първо място, Евън-Алексис изразява голямата си загриженост от това доколко кризата заради коронавируса през 2020 г. е засегнала сектора на изкуствата и особено операта и също така хората на изкуството на свободна практика. Често дори твърдо ангажираните на постоянен договор музиканти в оркестъра трябва да бъдат доволни от краткосрочна работа и половин хонорар. „Като диригент съм дълбоко загрижен за ситуацията с оркестрите в Германия, които може значително да се разпаднат в резултат на евентуално продължаващата криза.“ И това тогава би имало особено силни последици за по-малките оперни театри. „Най-важното за мен в момента е, че симфоничната музика се запазва“, казва той с пълното убеждението на творец, за когото музиката означава всичко. И самият Евън-Алексис Крист вече е допринесъл за това. Благодарение на добрия си контакт с президента на университета Хумболт в Берлин, наскоро той основа Фестивалния Берлински оркестър Менделсон като проектен оркестър, който съпровожда редица университетски проекти. „И на музикантите се плаща, което е много важно за мен.“ Вече се изпълни „Сън в лятна нощ“ от Менделсон в обработката на Андреас Н. Таркман.
Неговата кариера и как стана диригент
Евън-Алексис Крист произхожда от много музикално семейство, роден е в Лос Анджелис и е израснал в Лас Вегас. Бащата, музикант-обоист и вече 83-годишен, преди почти 50 години е изградил фирма за компактдискове Crystal Records, която обслужва една ниша на пазара за компактдискове с музика на медни и дървени духови инструменти, за солова камерна музика, като междувременно са издадени над 200 екземпляра. Без опери и симфонична музика, а също и малко оркестрова музика. Той все още управлява тази компания като собственик и е неин президент. Майката на Евън-Алексис, който между другото е роден на 24 декември и затова е „още с името на Христос“, както той пакостливо се изразява, е била концертмайстор на Оркестъра на MGM Grand Celebrity Room Лас Вегас, един от най-известните хотели по прочутия булевард „Стрип”. Тя е съпровождала много от класическите хора на изкуството като Рет Пак, Елвис, Либерачи и др.
Евън-Алексис доста отрано е решил за себе си, че иска да стане диригент, въпреки че изискванията при такива родители са били високи и той е бил съвсем наясно с предизвикателствата, включително и по отношение на финансите. Не на последно място по тази причина наред с композицията, той следва и математика в Харвардския университет, където е бил най-добрият от випуска си. Допълнително той винаги е вземал частни уроци по пиано и обой, защото в Харвард сам за себе си човек не изучава инструмент. Независимо от това, той също така свири в оркестъра и като солов обоист. Когато завършва университета, вече самостоятелно е композирал пиеса и я е дирижирал. Въпреки това той следва дирижиране във Висшето училище за музика и театър в Лайпциг, след като изкарва определен период от време със стипендия в Будапеща, за да следва пиано и обучение на слуха. Така че желанието на Евън-Алексис за интернационалност също се проявява рано.
Музикалното му кредо
Следното идва с едно пламенно убеждение: „На първо място, важна е музикалната структура: Какви са разликите в реприза спрямо експозицията, свирят ли в реприза другите инструменти при същите тонове? Какво означава това, какви са били мотивациите на композиторите? Дали е било някакъв инстинкт? Но точно това прави музиката! И в операта: имат ли инструментите някаква символична роля? Ако свири английският рог, по-скоро достатъчно рядко, какво означава това? Какво е значението на Вагнеровите туби в партитурите на Вагнер или на контрабас тромбона? Човек трябва да изучи и да разбере тази структура, за да намери правилната интерпретация.“
Как е станал международен?
Евън-Алексис е имал голям организаторски талант съвсем отрано, той е организирал концерти на духовия квинтет, в който е свирил на обой, а също така и спортни срещи. След това основава Las Vegas Summer Orchestra / Лас Вегас Летен оркестър и също така сам привлича спонсорите.
Четири пъти през живота си той все основава нещо. След основаването на Лас Вегас Летен оркестър, най-трудният от всички, той основава камерния оркестър Менделсон в Лайпциг с подкрепата на Музикалното висше училище, който оркестър все още съществува там, макар и под различна форма. Във Вюрцбург основава ансамбъл Апарт към Майн-Франкен-Театър, за да прави една по-различна музика. И сега даже Фестивалния оркестър Менделсон Берлин съществува като оркестър по проект.
Евън-Алексис идва в операта сравнително късно. След кратък престой през 2003 г. като репетиционен ръководител в операта в Портланд, той асистира на Вил Хумбург в „Макбет“ на Верди, когато Хумбург е бил в Мюнстер, и също така дирижира първата си опера там на възраст около 25 години. От 2003-2005 г. той е в театъра Майнфранкен във Вюрцбург на поста първи капелмайстор и като временен генерален музикален директор. От 2005-2008 г. той е първи капелмайстор на Вуперталските сцени. От тогава насам кариерата му продължава непрекъснато да се развива. Като генерален музикален директор в Котбус от 2008 г. разработва много нови пиеси с оркестъра, включително 60 премиери и също така за първи път прави международни турнета с този оркестър. Освен това бяха репетирани всички симфонии на Бетовен и Малер. Към днешна дата Евън-Алексис е дирижирал над 50 опери. Някои от премиерите са на Салваторе Шиарино „Perturbazione nel settore trombe“; от Георг Катцер „Към Луиза“ (машинен танц); от Сидни Корбет „Сред лемингите“; от Атли Инголфсон „Мани“ и от Филип Мансури „Меланхолия“ – персонажи с квартет Ардити. Някои също така бяха изпълнявани повторно, „Мани“ дори в Исландия.
По-нататъшната му дейност като диригент
Евън-Алексис Kрист е работил в международен план с над 50 оркестъра и оперни театри. Въпреки пандемията от коронавирус, Евън-Алексис Крист дирижира откриването на 150-тия сезон в началото на сезон 2020/21 със Загребската филхармония, Грузинския камерен оркестър Инголщат в серия от концерти, включваща запис на CD, Радиофилхармонията на Северно-немското радио за филмова продукция и Orchestra Classica da Madeira, както сега и българската премиера на „Електра“ в Софийската опера и балет. По-ранните ангажименти доведоха до сътрудничество със Симфоничния оркестър Франкфурт на Майн, с оркестъра на Немската Опера в Берлин, Немския симфоничен оркестър Берлин, Бременската филхармония, Северозападногерманската филхармония, Симфоничния оркестър на Югозападното радио в Щутгарт, Анхалтска филхармония в Десау, с Израелския симфоничен оркестър Ришон ле Цион Тел Авив, със Симфоничния оркестър на Милюз и Филхармоничния оркестър на Люксембург. Той е гостувал и на Аалто театър Есен, на Държавните театри във Висбаден, Хановер и Касел, на Театъра в Бон, Националния театър в Манхайм и на Театъра в Сент Гален и е съдействал и участвал във фестивала Имлинг. На фестивала в Залцбург е неговият дебют на пулта на Klangforum Wien през 2011 г. с операта на Салваторе Шиарино „Макбет“. Неговият обширен оперен репертоар варира от всички големи опери на Моцарт, Верди, Вагнер, Щраус и Пучини до съвременните опери.
Мнението му за Рихард Вагнер и опитът му с този композитор
„Първият ми контакт с „Пръстена“ на Рихард Вагнер беше, когато бях на 20 години през 1991 г. в Операта в Сиатъл. В продължение на три дни с мащехата ми карахме час и половина натам и час и половина обратно до Сиатъл, за да изживеем „Валкюра“; след това „Зигфрид“ и накрая „Залезът на боговете“, си спомня той все още съвсем ясно. Тя е била голям почитател на Вагнер и много добре е знаела произведенията му.
„Използвахме съвместните пътувания с колата, за да разговаряме за оперите. Тя ми разказваше всичко, разбира се, времето въобще не беше достатъчно, но въпреки всичко все пак това беше едно прекрасно начало за мен! Аз си купих всичките либрети в операта и ги прочетох няколко пъти на английски, защото по това време все още не знаех немски.“ По това време по радиото е имало интервю с диригента Херман Майкъл. Той е разказал как е подреждал партитурите – с цветове за различните мотиви и т.н. Евън-Алексис бил много впечатлен и никога не си е мислил, че един ден сам би дирижирал целия „Пръстен“ – в Германия! Но той вече е искал да чуе повече и през 1992 г. пътува от Бостън (Харвардския университет) до Ню Йорк, за да види/чуе „Рейнското злато“ и „Валкюра“ в Метрополитън опера под диригентството на Джеймс Левин. „Беше фантастично това, как беше направено!“, възкликва той!
Има няколко композитори, за които има нужда от една, така да се каже, определена степен на зрялост, за да бъдат дирижират, казва Евън-Алексис. Йоханес Брамс е един от тях, Рихард Вагнер също. Първият му Вагнер е младежката творба на композитора „Феите“ (композирана във Вюрцбург). Той дирижира премиерата във Вюрцбург през 2005 г. с много добри отзиви. И когато му е бил предложен постът на генерален музикален директор в Котбус, „Пръстена“ е бил толкова важен за него, че той е настоявал в неговия договор да се впише тази постановка. По този начин „Валкюра“ е първата му продукция в Котбус с около 23 оркестрови репетиции. ,,Но си струваше много! В крайна сметка този „Пръстен“ прозвуча като един от най-добрите записи на пазара. Това беше много голямо изживяване!"
Как беше опитът му с българската премиера на „Електра“ в Софийска опера?
Това, което сега следва е толкова впечатляващо, че бих искал да можех да го оставя да прозвучи на живо.
„За мен е голямо удоволствие да репетирам българската премиера на „Електра“ на Рихард Щраус със Софийската опера. Това е един от най-големите оперни шедьоври на всички времена и пътеводна светлина на немския репертоар. Щраус прави модернизма на едно ново ниво, той използва контрапункт и битоналност на най-високо ниво. Технически това е една от най-трудните за овладяване опери, оркестровите музиканти и певците тук в София са много ангажирани. Беше голямо удоволствие да ръководя интензивните и силно концентрираните репетиции. Маестро Пламен Карталов проведе една историческа и прекрасна режисура и без това впечатляващата история става още по-силна. Привилегия е, особено в тези трудни времена, да имам възможността да се справям с такъв грандиозен проект. През цялото време бяхме на разстояние (а това също не е лесно упражнение!) И правехме всичко, за да останем здрави. И в крайна сметка беше възможно по време на представление да се вдъхновят около 200 души сред публиката.
В София има един мистичен дух, богат на култура. Можете да усетите тази енергия чрез музикантите и това е много ободряващо.“
Какви са следващите му планове?
Следващите ангажименти през 2021 г. са симфонични концерти с Нюрнбергските симфоници и с Филхармонията на Сараево, концерт в Concertgebouw Амстердам с Дуисбургската филхармония, една CD-продукция за Sony Classical с класическия оркестър Мадейра и повторни покани за оперни постановки в Софийската опера и балет както и за фестивала Имлинг.
И накрая ние ще стигнем и до корените на Евън Крист, а те са интересни, за предпочитане да се запознаем с информацията изпод собственото му перо:
„И двамата родители са родени в САЩ, НО: Бащата е на 100 процента от гръцки корени, а майката има европейски и американско-индиански корени.“
И ето тук още няколко интересни впечатления и спомени:
„В Европа често ме питат за младостта ми в Лас Вегас. Всъщност това е доста нормален град, никой от нас не пораства в казиното. Но може би все пак има някои анекдоти. Например, живеех зад ъгъла на магьосниците Зигфрид и Рой. Два пъти на ден, когато тигрите и лъвовете се хранеха, можеше да се чуе ръмженето. По-късно се запознах лично със Зигфрид на един концерт с филхармонията в Лас Вегас във връзка със стипендията на C. F. Holtmann. Той обича класическата музика, а ние доведохме един немски музикант в Лас Вегас, за да свири Цигулковия концерт на Бетовен.
Позволиха ми да давам уроци по музика на магьосниците Пен и Телър в рамките на едно лято. Искаха да го включат в шоуто си. Затова помолих Телър да напише нова версия на текста на Бенджамин Бритън „Ръководство на оркестъра за младите хора“. То се казваше, „Джоуи и случаят с откраднатото пиано“ и беше невероятно смешно. На премиерата Телър пое ролята на разказвач.
Когато бях на 19, всеки ден работех с деца в клуба за момчета и момичета, за да финансирам Летния оркестър в Лас Вегас. Веднъж седмично имаше репетиция, в началото често нямахме правилния състав: може би седем флейти и никакви виоли и т.н. Но се забавлявахме и накрая изнесохме концерт със Седмата симфония на Бетовен. По това време всички бяха много ентусиазирани, защото по това време в града въобще имаше много малко класическа музика.
Обичах да съм в Лас Вегас, никога не ти трябваше зимно яке. През свободното си време играех бейзбол, по-късно ултимат фризби и ходех много на туризъм сред невероятния пейзаж. Тогава имаше също така и чудесни, и много достъпни предложения за храна: например, страхотна пържола и яйца за 2,99 щатски долара.“
