България Отец Кирил Попов, Рилският пустинник Солисти, Детска вокална и театрална формация (Димитър Костанцалиев, ръководител), Хор и оркестър на Софийската опера / Старозагорски митрополит Киприан (диригент). Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“, София, 26.7.2024 г.

Софийска опера „Рилският пустинник“
© Светослав Николов-Чапи

Началото на тази постановка се крие в откриването от Ставрофорен иконом Кирил Попов на „Рилският пустинник“ в църковния архив. Той предлага текста като музикална поема на Пламен Карталов, директор на Софийската опера, който веднага го моли да напише музиката към нея. Оркестрацията на българския композитор и диригент Георги Стрезов включва църковните песнопения на Попов, както пише самият композитор: „В православната църква имаме акапелно изпълнение на песнопения по време на служба. Когато обаче сме извън храма, както в този случай, поемата може да бъде подсилена музикално с подкрепата на оркестър. Това е и замисълът на автора Тихомир Павлов: либрето за музикална поема.“ Този спектакъл е, за да се отбележи освещаването на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ преди 100 години в София.

Събитията от сакралната музикална поема се развиват в края на ІХ и първата половина на Х в. в централната Средецка област на тогавашното Българско царство. Това е Златният век на България, от времето на Св. Борис-Михаил, Симеон Велики и Св. Петър. Музикалната история на Йоан Рилски, неговото отхвърляне на обществените нрави и решението му да заживее като отшелник навежда на паралели с пасионите за страстите Христови, написани през Средновековието, най-вече с пасионите в Оберамергау (изпълнявани на всеки десет години), продължени от такива композитори като Обрехт, Бах, Бърд, Гереро, Виктория до Пендерецки и Пярт. Текстът на Тихомир Павлов (1880 -1937) не се основава на Христос, а е взет от житието на Свети Йоан Рилски Чудотворец (876-946), когато България е се утвърждава едновременно като държава и самостоятелна църква. Музиката на отец Попов отразява различни музикални стилове, загатващи български и руски славянски свещени литургии, особено Рахманинов, Гречанинов, Чайковски и Танеев в красиво оркестрирана звукова тъкан, която се съчетава превъзходно с впечатляващите визуални картини, прожектирани върху катедралата „Св. Александър Невски“.

Разказът за св. Йоан Рилски разкрива борбата между доброто и злото, в която свещената поема на Павлов ни предлага убежище в продължение на почти два часа. Важна тема в тази творба е от аналите на някогашното велико царство България, нападано от чужди нашественици, най-вече от византийците, Османската империя и до нацистка Германия. Днешна България се радва на независимост, в която страната и нейният народ могат да празнуват своя суверенитет – и има връзка в текстовете на Павлов с „Пръстена“ на Рихард Вагнер, където виждаме повтарящия се цикъл на човечеството, понасящо страдание и изкупление.

Декорите на Карталов включват две масивни скални образувания пред катедралата – свързани с пътека – които създават огромна структура пред оркестрината. Друго нововъведение е пътека между публиката и сцената за конно шествие на цар Петър и неговата свита. Всяка скална формация има няколко пещери отдясно; на върха се издига кръст високо над отшелническата пещера на Йоан. Представлението започна с биенето на камбаните на катедралата, създавайки едно изключително красиво начало. Разказът проследява живота на свещеника Йоан от младостта му до отдръпването му от обществото и той намира убежище в пещера сам, посещаван само от своите последователи.

Появяват се сцени на насилие, в които дяволски фигури убиват последователите на Свети Йоан, а виждаме също младия Лука. Той е племенник на Йоан и иска да го последва, въпреки забраната на баща си. В кратката му поява чуваме изящното пеене на Лука – момче сопран, преди да бъде убит от змия в планината.

Второ действие ни показва Йоан като старец, сам в планинското си убежище. Но самият цар Петър пристига в грандиозна сцена с антуража си от седем коня. В силно завладяваща сцена царят се изкачва на върха на планината, като предлага златни дарове на Йоан, но той отказва – не може да бъде купен. Отшелникът пее, че добродетелта е по-ценна от богатството. Монасите пеят за своята вяра в Йоан. Накрая старецът в забележителна сцена пресича пътеката и през големите порти на катедралата, от които излизат облаци, Свети Йоан влиза в рая.

Музикалното изпълнение беше подсилено от изключителното пеене както на солисти, така и на хора; създаваше се впечатлението, че сме в театъра, толкова естествена беше акустичната картина, създавана от техниците. От певците най-впечатляващ беше благородният баритон на Атанас Младенов в ролята на младия Йоан; който вече ме впечатли в миналогодишния "Парсифал" като Амфортас и като Гунтер в последния ден на "Пръстена"; той има красив богат глас и съответстващо сценично присъствие. Братът на Йоан, Веселин Михайлов, беше друг открояващ се герой с великолепния си баритон, който потвърди впечатленията ми от отличния му Вотан в "Рейнско злато" миналия месец. Въпреки ограниченото време на сцената, той е певец с голям потенциал. Един от предшествениците на Михайлов като Вотан в София – Николай Петров в ролята на отец Авксентий, се изяви майсторски със своя зрял, но великолепен баритон в отлично пресъздаден образ. Цар Петър на Ангел Христов беше превъзходен с мрачния си бас и властно сценично присъствие. Оркестърът на Софийската опера беше изключителен под диригентството на Старозагорския митрополит Киприан, демонстрирайки живи хармонии от дървените духови инструменти, перкусиите и богатите пищно звучащи струнни инструменти. Най-запомнящи се бяха небесните хорове на децата заедно с мъжките и женските хорове.

Голямо допълнение към драмата на сцената бяха прожекциите на Владимир Грънчаров и неговия екип от техници на Elektrick.me върху храм-паметника „Александър Невски“ – сред най-впечатляващите бяха светите икони на Йоан Рилски, начупените светкавици, дивата природа на България и зеленината на нейните гори. Тези красиви живописни образи държаха публиката очарована през цялото време – фактор, който беше обогатен от Карталов в неговия неотдавна възроден цикъл „Пръстенът на нибелунга“. Костюмите на Марта Миронска бяха цветни и напомняха за времето от периода на Златния век на България. Като цяло драмата открай докрай беше майсторски изведена и подсигурена великолепно от сценичния екип начело с Емил Алексиев. Осветлението на Емил Динков беше отлично, както и реалистичното озвучаване на Пламен Йорданов. Това беше първата от трите поредни вечери след премиерата на това произведение на сцената на Софийската опера миналата година. Разбира се, този спектакъл е предимно за българите, но духовната прелест и религиозната ода за победата на доброто над злото допадат на всички чрез красотата и визуалното си великолепие. Представлението е заснето от Българската телевизия и е широко отбелязано в България като национално събитие.

Грегор Таси