„Норма е силна жена, която прави саможертва в името на любовта, честността, справедливостта. Тя е изменила на обета, който е дала като жрица. Тя е честен човек, който няма сили да заклейми друг в нещо, което той е сгрешил. Тя отива на кладата, обвинявайки себе си в тази измяна. Тежка е във вокално отношение, а и психологически, но обичана от публиката и емблематична“, заяви Габриела Георгиева в ефира на Classic FM radio. „Най-любимата ми роля е Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, почти паралелно с Турандот - тези демонични жени и силни характери. Не бих казала, че съм такава в живота“, допълни изявеното сопрано.

По думите й, „емоцията трябва да е овладяна, което е трудно, когато се касае за сложни чувства и преломни моменти. Още преди да родя сина ми ролята на Сестра Анджелика от Пучини ме травмираше. Отне ми 3 месеца преди да я запея. Случвало ми се е да текат сълзи по време на изпълнението й“. 

През март 2002г. Габриела Георгиева прави дебют в спектакъла „Трубадур“ с режисьор Кузман Попов във Варна, а месец по-късно дебютира в Софийската опера и балет в постановката „Бал с маски“ под палката на Методи Матакиев. „С много любов, разбиране ме водеше, много е толерантен. Не бях чувала оркестъра и нямах репетиция с него. Имах 2-3 мизансцени, което е маркиране“, спомня си даровитата оперна певица. „Вълнението стана по-голямо, защото като направиш име, хората очакват да го защитаваш и винаги да си на едно ниво. Никой не го интересува дали си ял, спал, дали си болен, дали имаш друг проблем. Всеки идва и очаква да чуе Габриела Георгиева и нищо по-малко от това. Не е по-малък стреса, но съм се научила да го контролирам, но много се вълнувам“, признава тя.

Петер Дворски, Гена Димитрова и Калуди Калудов са трите оперни величия, които помагат на Габриела Георгиева за началото на творческия й път. „Имам любим диригент, с който работи в удоволствие - Григор Паликаров, с когото имаме тясно сътрудничество и приятелство. С него бих се осмелила да застана на сцена без репетиция. За мен е мил споменът, когато през 2018г. се съгласи да направим камерен концерт в „Аполония“, за да акомпанира на пианото“, каза още сопраното.

Чуйте повече в интервюто на Радостина Узунова с Габриела Георгиева, разположено в звуковия файл под главната снимка!

Габриела Георгиева е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас. Завършва Държавната музикална академия"Панчо Владигеров" през 1998 г. в класа на проф. Руско Русков. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим. Изключителното си вокално майсторство шлифова при две от звездите на българската опера - тенорът Калуди Калудов и  световната прима Гена Димитрова. Габриела Георгиева започва професионалната си кариера през 2002 година с дебют като Леонора от „Трубадур“. Веднага следва и появата ѝ и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от "Бал с маски". Получава покани за още две партии на същата сцена -  Леонора от "Трубадур" и Мадалена от "Андре Шение". През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски. Пее в Болшой театър на Гала концерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на "Европалия". Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди. През 2004 година има поредица от успешни спектакли на "Бал с маски" във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления  на "Трубадур" в Германия и две концертни изпълнения на "Аида" в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии - на Тоска, на Дидона от "Дидона и Еней" и на Абигаиле от "Набуко". Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров. Дебютира  като Джоконда на сцената на операта в Риека, Хърватия. През 2006 година след премиерата на операта "Съдба за двама" от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на операта в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на "Набуко", "Трубадур"и  "Бал с маски" от Верди  и "Сестра Анджелика" от Пучини. През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигаиле от "Набуко" и Елизабет Валоа от "Дон Карлос".

През 2009 година дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии - на Абигаиле от "Набуко", получава ангажименти и в операта в Берн, Швейцария за поредица от спектакли на "Бал с маски". Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия - на Турандот, на сцената на Софийската опера. На следващата година отново е в Берн за премиерата на новата продукция на "Тоска" там. През  2011 година българското сопрано среща  един от колосите на италианската опера - диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия от "Бал с маски" на сцената на операта в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигаиле от "Набуко". През същата година е и дебютът ѝ в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида.

През 2012 прави дебюта си като Манон от "Манон Леско" от  Пучини на сцената на операта в Риека, Хърватия. На следващата година е дебютът ѝ на сцената на Виенската щатсопера. Пее Амелия от "Бал с маски" в спектакъл, в който ѝ партнира световноизвестния тенор Роберто Аланя. През 2014 година Габриела Георгиева е в Метрополитън за продукцията на "Макбет" от Верди, в която е кавър на Анна Нетребко. Година по-късно се връща там и като кавър в "Аида". През 2015 година добавя в репертоара си партията на Одабела от "Атила".  Прави и записи за Българското национално радио с деригента Григор Паликаров. Две години по-късно за първи път пее на сцената на Театър "Белас Артес" в Мексико сити  като гост-звезда в продукцията на операта "Турандот" от Пучини.

През последните три сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера – в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016г.), в „Силата на съдбата“ (2017г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018г.) в режисьорския прочит на  акад. Пламен Карталов. Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната ѝ вокална техника, но и заради изключителното ѝ умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът ѝ да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство.

https://classicfm.bg/novini/gabriela-georgieva-20-godini-na-scenata.html