"Електра" в тази продукция е един лабораторен проект, при който всеки артист сътрудничи със своята част, за да се създаде един спектакъл, който в крайна сметка е като истински часовников механизъм. Този механизъм напомня и самата сценография с нейното механично движение. Така също работата върху всички компоненти на спектакъла: костюми, режисура и хореография беше обединена в тази насока, за да се създаде този театрален механизъм.  Защото говорим за механизъм.  Защото когато се изправим пред "Електра", трябва винаги да мислим за историческия момент, в който е създадена. Защото ние познаваме това заглавие и мислим за него като за много авангардна музикална творба, съвременна музика, която понякога дори може да е трудна за слушане за определен тип публика.  Но трябва да мислим, че тази творба е създадена през 1909 г. Значи, от създаването й са изминали повече от сто години и в този смисъл тя би трябвало да принадлежи вече на музиката с утвърдени традиции, а вместо това ние все още я възприемаме като един модерен експеримент. 1909 е много важна година за еволюцията на световната култура, защото си спомняме, че италианецът Маринети пише манифеста на футуризма. Следователно футуризмът може би е и ключът за разгадаване на това произведение, което е наистина футуристично. Добре е да имаме предвид, че музиката успява да бъде в центъра на развитието на европейската култура в онзи момент, а не след това, защото през същата година, през която операта е представена за първи път, кубизмът се ражда в Париж. Така че, трябва да си представим, че тази опера има този механичен и футуристичен облик, а също и отразява важен исторически момент. Силните звуци, присъстващи в операта, всъщност представляват манифеста на индустриалната революция в онзи исторически момент.  В известен смисъл шумовете от двигателите и моторите се превръщат в музика и тази разкъсваща музика успява в донякъде предварително да отрази безпокойството от периода на Първата световна война, която ще настъпи десетина години по късно. В този смисъл, можем да кажем, че войната, насилието, механиката, шумът са компонентите, сред които Щраус е живял в момента на създаването на операта. 

От гледна точка на хореографския прочит се опитах да използвам древни икони, взети от гръцката иконография, вази, изображения, които да представят трагедията.  И така оживих шест персонажа, които са част от слугите на двореца, които се превръщат в самия дворец, тоест, представени така, тези шест жени са част от театралната структура, от структурата на сградата, като същевременно коментират трагедията, разказват я, подсилвайки я, както може би са можели да правят слугите в онези времена.  Има например слуга, който стои на крачка зад главните герои, слуша, преработва и коментира. А всъщност слушането и коментирането са ключовите похвати на гръцкия хор, на истинския древен хор, който се превръща в театрален хор и в ядро ​​на движението и танца.  Защото танцът и театърът в ерата на театралния генезис са едно и също нещо.  Тяло, което се движи, за да общува и изрази. И така, това бяха вдъхновяващите за мен източници, които помогнаха да се създаде един непрекъснат коментар, който впоследствие може и да се превърне и в коментар на публиката, която проследява действието на операта. Един вид подсказка за коментар на публиката.  По същия драматичен начин раздвижих и Електра, чиито движения може би напомнят движения на вакханка, защото в лудостта си тя става последователка на Бакхус. Така и я представих напълно свободна от всякакви задръжки, защото, както всички жени, обзети от лудост, и тя се превръща в символ на истината.  И така накратко, феноменът на трансформацията, на преминаването в състояние на лудост, често е форма на женска еманципация, форма на свобода, която може да постави на изпитание постигането на собствените й цели.

.....................................................................

Защо трябва да отидем да гледаме тази опера? Защото от една страна, това е един музикален шедьовър, от друга, тя е написана и стилово отразява важен исторически момент в еволюцията на човешката култура, а освен това и се изпълнява много рядко. Така че, да се види "Електра" е наистина стъпка напред в интелектуалното и духовно развитие на всеки от нас.