Снощи ни очакваше „Зигфрид“ – най-интимната от всичките четири опери в „Пръстенът на нибелунга“.

Преди началото на представлението видяхме познати лица, които сърдечно се поздравяваха. Зрителите споделяха помежду си впечатленията от първите две вечери в Софийската опера и с нетърпение бързаха за „Зигфрид“.

Топла и уютна атмосфера се настани в залата и замени еуфорията около „Валкюра“. Предстоеше да гледаме нещо вълнуващо.

„Зигфрид“ е опера с изключително трудна партитура. В драматургията на Вагнер всички герои са в невероятна симбиоза и водят действието едновременно. Балансът в постановката е съвършен като в пленителен танц, сцените следваха своя ритъм и очароваха безмерно зрителите. Сценографията и костюмите, допълнени с прелестни мултимедия и осветление, създадоха усещане за изключително и неповторимо духовно преживяване.

Историята на Зигфрид бе разказана от изключителни певци, за които в интерпретацията на музиката на Вагнер няма тайни.

Всички в залата обожават Константин Тринкс и оркестъра. При влизането и излизането на диригента между действията, публиката ги посрещаше с викове „Браво“ и аплодисменти.

Въздействащ спектакъл гледахме снощи! Нестихващи аплодисменти и викове „Браво!“ изпълниха залата след последните акорди.

Въодушевената публика бурно изразяваше възторга си и даряваше артистите с огромна любов и благодарност за преживяното.

Ето какво разказа наша колега след спектакъла: „В антракта излизам от залата, а до мен върви жена, притиснала ръце до сърцето си, която ми казва: "Извинете, трябва да споделя с някого. Толкова е хубаво, това което току-що чух.

Изключителна постановка! Гледала съм тук всички вагнерови спектакли до сега. Но тази година щастието ми е безмерно!".

Нека споделим заедно и „Залезът на боговете“, четвъртата опера от цикъла „Пръстенът на нибелунга“.

Ето солистите и постановъчния екип, които се представиха снощи.

 
 
 

ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Какво разказва „Зигфрид“ във втория ден от тетралогията?

Отново минават години. След като ражда син, Зиглинде умира. Джуджето Миме, брат на Алберих, отглежда младежа, в чиято душа живее жажда за борба и подвизи. Той иска да получи оръжие, достойно за славни дела, но всички мечове, изковани от Миме, се чупят в ръцете на младежа.

В облика на Странник, Вотан влиза в ковачницата на Миме в отсъствието на Зигфрид. Той разкрива на джуджето, че само герой, който „не познава страх“, може да изкове меч от парчетата на Нотунг (острието, принадлежало на Зигмунд).

Ето защо страхливият Миме не може да изпълни волята на Зигфрид. Младият мъж се връща в ковачницата и изковава меч с мощни удари с чук. Злото джудже иска с помощта на Зигфрид да завладее пръстена на нибелунга на Фафнер и след това да убие героя.

Превърнал се в дракон, Фафнер пази съкровищата си дълги години. Зигфрид го убива и, като вдига случайно към устните си пръста си, опръскан с кръвта му, започва да разбира езика на птиците. Една от тях му разкрива силата на пръстена и шлема, предупреждава го за предателството на Миме (Зигфрид убива джуджето) и разказва, че на върха на скалата, заобиколена от пламъци, спи красива девойка, до която само герой може да достигне.

Вотан напразно се опитва да спре Зигфрид – богинята на земята Ерда предвещава залеза на боговете. Копието на Вотан се счупва под удара на меча на младия герой. Той се изкачва до върха на скалата, преминавайки през пламъците. Като сваля шлема на Брюнхилде, той я целува и я събужда. И двамата са обхванати от любов. В името на любовта Брюнхилде се отказва от безсмъртието.



Любопитно!

Митът за Нибелунгите е съществена част от германската митология, предавана устно в различни версии. Но са открити и различни записи в много манастири. Така те достигат до нас. Основните действащи лица са Зигфрид, Кримхилде, Гюнтер, Брунхилде и Хаген от Троние.

Както и в името на баща му Зигмунд, в името на Зигфрид (Сигурд) се съдържа първият елемент зиг-, което означава „победа“, а добавката е „пазител“.

Сагата „Велзунг“ продължава със Зигфрид – синът на Зигмунд, който умира нападайки Один, който разчупва меча му. От тези останки с огън и магия синът отново изковава меч и го нарича Нотунг.

Митът датира още от 13 в. По същото време сагата се превръща и в част от немския национален епос. Зигфрид е героят, който убива дракона Фафнер. Някъде се отбелязва, че след като се къпе в кръвта на чудовището той става неуязвим, като единствено на гърба му има място, до което не е достигнала кръвта и там е слабото му място. Това веднага прави препратки към гръцката митология и героя Ахил.

Най-епичната трансформация на тези герои е в тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. 

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.

Галерия