Диана Гуглина дебютира в ролята на Електра на 29 ноември и на 1 декември 2020 г. в Софийската опера.

Операта „Електра“ на Рихард Щраус се поставя за първи път в Софийската опера. И то в изключително сложен момент, по време на втората пандемична вълна, при спазване на всички мерки. Диригент на спектакъла е Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.

Защо станахте оперна певица?

Защото съм родена в семейство на музиканти, майка ми е цигуларка, а баща ми челист, свиреха в оркестър. Аз всъщност съм израснала в оркестрината. За мен да се прави музика е най-естественото нещо на света. Родителите ми работеха тогава в Египет, в операта на Кайро. Покрай тях съм изслушала и всички най-красиви симфонии на света. В Кайро канеха много италиански певци солисти и винаги се лепвах за солистите, не ги изпусках от поглед. И по пътя за вкъщи пеех, постоянно пеех.

На каква възраст бяхте тогава?

Между втората и шестата ми година всеки ден слушах 6-часови оркестрови репетиции, с мама на работа.

Родена сте не със сребърна лъжичка, а със златни ноти в устата.

Да, много добре казано.

Диана Гуглина
Какво ви отведе в Женева?

Отидох там, защото исках да уча оперно пеене на възможно най-доброто място. И защото Швейцария е много по-близо до Италия, отколкото Египет, решихме, че ще уча пеене там. Заминах за Швейцария на 14-годишна възраст.

Какви спомени имате от живота в Египет?

Получила съм окраска за цял живот. Виждам я навсякъде във вкуса си. Обичам всичко, което е ориенталско, богато украсено. Отидох в магазина до Операта, за да си купя нещо за спомен от премиерата на „Електра“ в София. И си купих български пръстен с филигранна техника. Обожавам сладки плодове, ориенталски е и ароматът на парфюмите ми.

Имате ли учители по пеене, които бихте желали да споменете поименно?

За мен е много трудно да ги изброя поименно, защото съм имала много учители, пътувала съм много, стремях се да стана не най-добрата, а да разработя максималния си певчески и актьорски потенциал. Учила съм се и в Швейцария, и в Белгия, и във Франция, и в Америка. Певческото ми образование е дело на много учители, които са хранили моя талант, певчески и актьорски.

А как открихте Вагнер и Щраус за себе си? Певческият път до тези композитори е по-специфичен.

Да, наистина, това важи особено за един по-млад певец. През годините, когато учех пеене в Женева, много се занимавах с камерни песни, и Вагнерови и Щраусови. Всъщност това ме доближи до тези двама композитори, но разбира се, съм се занимавала и с барокова музика, и с Моцарт. Пея също много италиански репертоар, в Италия ме наричат сопрано вердиано. Определението се отнася до най-тежките написани от Верди роли, като например Абигейл от „Набуко“, Лейди Макбет, Одабела от „Атила“. Обаче в същото време винаги съм се опитвала да си оставя хоризонтите широки, да слушам, възприемам и пея колкото се може повече музика. Най-напред в малката, песенна форма и после преминавам към оперни творби. И за „Електра“ на Щраус брилянтна подготовка беше, че съм пяла много негови песни.

Преди 11 години Софийската опера чества премиерата на „Саломе“ с Франческа Патане като Саломе, а сега празнуваме премиерата на „Електра“ с български състав и вас в ролята на Електра. Как се чувствате на същата сцена?

Чест и щастие е за мен да стъпвам по сцената на Софийската опера, когато знам, че тук са пели Гена Димитрова, Николай Гяуров, Патане и всички други огромни имена на оперното изкуство.

Какво означава за вас този дебют с „Електра“ в София в професионален план?

Тази премиера има огромно значение за мен, защото е едно предизвикателство. Аз много обичам предизвикателства в живота и не бих казала, че Електра е трудна, тя за мен е сладко предизвикателство. За мен е голяма чест също да започна с Електра тук, защото тази роля ми дава възможността да играя с всички актьорски краски. Сценографията и режисурата са уникални, имам чувството, че съм във филм, със сценични ефекти, пееш в различни помещения, които представляват вътрешния свят на Клитемнестра. В тези декори мога да играя всичко – най-дълбоката лудост, най-дълбоката страст и воля за отмъщение. Мога да експериментирам актьорски и вокално. Голямо щастие е за мен! Вероятно ще имам възможността напълно да го осъзная едва след спектаклите.

Откога ви се искаше да изпеете Електра?

Маестро Пламен Карталов видя в мен този потенциал, той ме покани да разговаряме. Той ми каза, че намира, че Електра е правилната роля за мен, беше повярвал в моя талант. На него дължа тази идея.

Чисто технически ролята е бясно препускане между остър модернизъм и пищна романтика. Непрекъснато предизвикателство, както към публиката, така и към изпълнителите. Какво ви харесва лично на вас най-много?

От цялата работа преди репетиционния период на мен най-много ми хареса, че Електра е постоянно в екстремно състояние. Има много силна енергия на отмъщението, „зациклила“ е психологически, това е много интересно. От момента, в който тя е видяла, че убиват баща ѝ, не вижда нищо друго и се втурва като стрела към отмъщението. Това се вижда на сцената, по време на пеенето, но и целият свят, който е под повърхността, а и преди това, изживяната мъка от загубата на баща ѝ, гледката на убийството ми бяха интересни. Да се подготвя и да мога да стигна до тази дълбока игра, беше важно за мен. Не мога да кажа, че музиката е трудна за слушане, но е много неудобно да гледаш Електра, защото си конфронтиран с това на какво е способна човешката душа, колко ужас, колко тъмнина се крие в нея. Това създава неудобство.

Виждам паралели с Медея, тя е по същите причини неудобна за гледане, тъкмо заради този неособено лицеприятен потенциал на човешката душа.

Наистина. За мен няма черно и бяло, особено що се отнася до моите героини. Това е много бърз осъдителен механизъм, а аз искам да си обясня защо героинята ми е постъпила по един или друг начин. Аз търся адекватността в реакциите ѝ и на сцената трябва да съм адекватна спрямо героинята си.

Животът не е черно-бял, противно на дребнобуржоазните опити да бъде вкаран в калъпи, изпълнен е с изненади и предизвикателства. Кое беше най-голямото предизвикателство по време на подготовката?

За мен най-голямото предизвикателство беше, че до последния момент не се знаеше дали театърът ще остане отворен в това тежко време. Нищо друго не съм забелязала, бях постоянно концентрирана в това интересно занятие, за да мога да дам най-истинското от Електра, всеки ден, на всяка репетиция и после на премиерата и втория спектакъл.

От колко време работите с образа на Електра?

От една година.

Отмъщението какво носи?

Отмъщението носи още повече поводи за отмъщение. Кръв за кръв. Аз мисля, че Електра умира още в момента, в който убиват баща ѝ пред очите ѝ. Единственото нещо, което я крепи в действие, е отмъщението на всяка цена. В момента, в който връща короната на гроба на баща си, тя умира и физически.

Електра се смята за своего рода вокален Еверест. Кои бяха вашите шерпи в тази година на изкачване? Какво имаше в багажа ви?

Не съм се замисляла нито за секунда, че е такъв връх, че е трудно, защото аз просто бях в модус: ще го изпея по най-добрия и автентичен начин, моя си начин. Ще дам дъх и душа на моята Електра. В базата на всички мои подготовки са обичта, топлината и вярата на мъжа ми в мен, както и тази на семейството, майка ми и сестра ми. Те ми дават възможността наистина да се отдам изцяло на пеенето и оперното изкуство.

Какво следва след „Електра“? Имате ли непосредствени творчески планове?

Имам много творчески планове, които обаче са под постоянна голяма въпросителна, защото театри се затварят, отварят, цари неяснота. Затова единственият ми план е да се върна в къщи жива и здрава.

Какво ви радва особено в изкуството?

Това, че всичко в изкуството е автентично огледало на човешката душа. Истинско е.

От какво се страхувате?

От нищо не се страхувам. Всичко, което е истинско, не може да предизвика страх у мен.

Какво означава за вас пандемията?

Аз не съм нито политик, нито лекар, за мен изкуството е също толкова важна храна, колкото и тази за тялото. Това, че тази храна е невидима, не я прави по-малко истинска. Виждам, че е опасен този вирус, но докъде може да се стигне със затваряне на обществото? Опасно е и за психическото здраве на хората. Колко време може да издържи човекът, това социално животно, затворен със себе си, лишен от социални контакти?

Рихард Щраус е построил дома си в Гармиш-Партенкирхен с хонорара си от „Саломе“. Вие за какво ще похарчите хонорара от „Електра“?

Първо ще започна да го харча за една вкусно направена вечеря за моето семейство (смее се). После ще видим какво ще правя с това, което ще остане.

Дали ще е първа копка някъде, или ще се върне в професионалното ви развитие?

Сигурна съм, че ще отиде в професионалното ми развитие.

Което никога не приключва.

Да, особено в днешно време, когато една оперна певица си е и адвокат, и пиар, фитнес треньор, диетолог, ментален коуч, та дори понякога и агент, въпреки че си имам агент, разбира се.

А кои роли бихте искали да изпеете непосредствено след Електра?

От Щраус ми се пее още Арабела и Маршалката от „Кавалерът на розата“. Пеят ми се много неща, защото много работя над това моят глас освен драматичната потентност да запази и най-тънките, красиви, меки лирични краски. И в Електра има много лирични елементи. Според мен е много важно да бъдат запазени тези моменти, в които има един тънък оркестър и като през малко прозорче може да се види, че Електра е все пак много млада жена, която е загубила баща си и е в безкрайна мъка. И Вагнер ми се пее, пее ми се Изолда. А без италианска опера просто не мога. Верди е за мен много важен композитор, пее ми се Дездемона, Лейди Макбет, Абигейл, много обичам всичките му женски характери. От Пучини ме привлича Тоска, веднъж да убия някого на сцената, Електра никого не убива (смее се). И Манон Леско ми се пее, много я обичам. Има много, много възможности за моя глас, защото аз много работя, за да запазя неговата младост и гъвкавост. Да видим как ще се развият нещата.

А какво ще отнесете от София със себе си, освен прекрасния филигранен пръстен?

Ще отнеса една торба с прекрасни спомени, моменти от репетициите. Толкова искрена обич получих от целия екип на Софийската опера, много топлина, възхита, обич, доверие.