Днес ни напусна Татяна Лолова - една велика личност, една ненадмината актриса, символ на преливащ вулкан с таланта си, трудолюбието, постоянството и прецизността си и майсторска импровизация, качествата й във всеки ъгъл на най-висш професионализъм.

По ирония на съдбата днес е първата репетиция с нейно участие в най-новата постановка на Софийската опера. С роля на нейната сцена Татяна Лолова искаше да сбъдне и голямата си мечта – да пее в Операта.

За първи път, на първата оперна сцена на България се поставя един шедьовър на българската кинодраматургия. Вече като спектакъл на живо, един любим на зрителите и бележит романтичен филм слиза от екрана на  българското кино на сцената на Софийската опера. Това е „Баща ми бояджията“.

С убеждението, че Татяна Лолова ще бъде най-подходяща за една от ярките роли в постановката , поканих я с вълнение и тя прие веднага.

„Ще сбъдна детската си мечта за оперна певица“, се шегуваше.

Но имаше само едно изискване, да измисля като режисьор в неголямата й роля по драматургия нещо повече. Помислих и веднага още същата нощ изпратих сътвореното специално за нея. Учителят Андреев, който заедно с шестте си момчета отиват на 31 декември при братовчед си, да молят за пари назаем за новогодишната вечер. Братовчедът не е в къщи. А жена му има важна работа и не може да си губи времето с роднините, дошли на гости, защото тя, като бивша голяма вагнерова певица от най-големите световни сцени, знае цената на успеха и не си хаби времето с празници. Сега тя дава уроци по пеене. Но тя е необикновена Маестра, защото уроците й са като спектакли на живо. За единствените си двама ученика тя е приготвила фрагмент с валкюрата Брюнхилда. Татяна Лолова ще трябва да връхлети в стаята на кон, яхнала го с копие в ръка и боен поздрав с до на трета октава „Йоо-хо-хо!“

Следват и няколко други сцени, включително и дует на котките от Росини, изпят – естествено- и с Маестра Татяна Лолова. Прибавих още текст, за да блика от устата й заразителен хумор, с който публиката е свикнала да се забавлява.

Днес е първата ни репетиция, но без нашата велика Маестра Лолова – Брюнхилда…

„Колко много беше щастлива, споделяше с всички радостта, че ще участва в мюзикъла и не къде да е , а на сцената на Софийската опера. За последно тя гледа „Мамма Миа“. И толкова беше вдъхновена. По време на заболяването си тя репетираше в безсъзнанието си“, сподели ми днес синът й Сава.

С дълбок поклон и обич,
Пламен Карталов
режисьор