Софийската опера и балет се стреми непрекъснато да предлага на зрителите нови и вълнуващи преживявания
Текстът е публикуван в бр. 2/2022 г. (бр.18) на списание Business Global
Христина Станева
Какво свързва София, Белоградчишките скали, пещерата Магурата, езерото Панчарево, Цари Мали град, Видин, Пловдив, Варна, комплекс Албена? Всички те са домакини на откритите сцени на Софийската опера и балет, посетени от 136 700 зрители между 2010 и 2021 г. Една голяма част от тях са дошли от други краища на страната. Оперни туристи?
Да, операта и туризмът имат много допирни точки. Операта е преживяване, свързвано с емоции, с откриване на нови светове. Същото може да се каже и за туризма, който не е само почивка и развлечение. Той печели своите клиенти, като им предлага нещо, от което те се нуждаят; нещо, което ще им хареса. Също както при изкуството, успехът в туризма се измерва най-вече с качеството и дълготрайността на преживяването. А операта предлага изключително преживяване.
Неслучайно големи оперни театри по света имат подкрепата на водещи туристически бизнеси, както и на държавата.
Известно е въздействието на операта върху икономическото развитие на районите – зрителите не само купуват билети, те ползват хотели, ресторанти, участват в екскурзии. Освен това се превръщат в посланици на страната, в която гостуват. Операта инвестира средства, за да организира и продуцира спектаклите. Творческите колективи правят различни разходи по време на турнетата.
Операта има изключително важна роля в изграждането на по-добро общество и голям принос в развитието на културата и изкуството, съдейства за прогреса. За да се мултиплицират ползите от нея, са важни подкрепата на държавата и на спонсорите.
Привличането на чуждестранни почитатели на оперното изкуство е дългосрочна стратегия на директора на Софийската опера академик Пламен Карталов. В нея са вложени много усилия и тя дава забележителни резултати.
Осъществяването на тази стратегия започна с поставянето на отделните части на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Първото заглавие, „Рейнско злато“, се появи през 2010 г., последвано от „Валкюра“ (2011), „Зигфрид“ (2012) и „Залезът на боговете“ (2013). А през лятото на 2013 г. творбата се изпълни в пълния си цикъл за първи път на Балканите. Тогава 65% от зрителите в залата бяха от чужбина, основно членове на т. нар. Вагнерово общество. Нещо, което не се бе случвало преди. Бяха организирани оперни туристи от 15 държави, сред които Австралия, ЮАР, САЩ, Китай, Япония, Германия, Холандия, Италия. През следващите години същите тези хора отново дойдоха в България, за да гледат тетралогията. Последваха операта и при гастрола ѝ във Фюсен, Германия.
Вагнеровите общества по правило включват хора от по-висок клас с по-големи финансови възможности. Те обикновено отсядат в най-хубавите хотели и се хранят в най-хубавите ресторанти. Така бе поставено началото на партньорства на операта с 5-звездни хотели и луксозни ресторанти.
Допълнителна привлекателност за оперния туризъм дадоха специално подготвените постановки под открито небе. България има природни и исторически дадености, които предлагат чудесни възможности за артистични прояви на открито.
Представленията не само привличат нова публика, но и предлагат на ценителите едно по-различно преживяване и възприемане на любимите произведения.
Може да сте гледали много пъти операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, но постановката пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ през 2014 г. зареди с особена енергия изпълнителите и публиката. Същият храм изигра ролята на внушителен естествен декор и в постановката на „Набуко“ от Джузепе Верди през лятото на 2016 г.
Режисьорът Пламен Карталов открива и показва преливането на природните дадености с музиката и драмата на неподозирани места като постановката „Мантията“ от Джакомо Пучини на шлеп на река Дунав или „Жената от езерото“ от Джоакино Росини на езерото Панчарево.
Фестивалът, провеждан до Белоградчишките скали, е пример за привличане на много зрители в град извън София. (На снимката: „Аида“ от Верди, VI летен фестивал „Опера на върховете“ на Софийската опера и балет.)
Фестивалът „Опера на върховете“ – Белоградчишки скали, е пример за привличане на много зрители в град извън София и представлява естествена подкрепа за местния бизнес. От създаването на фестивала през 2016 г. до сега в тази вдъхновяваща среда са изиграни 42 представления – опера, балет и мюзикъл. Особено внимание заслужават 24-те изпълнения на уникалния пърформанс „Вагнер – Магура“
Той съчетава посещение на пещерата Магура с представяне на специално подбрани сцени от Вагнерови опери. Представлението започва с въвеждане в характера на проекта, след което групата от около 100 посетители навлиза в пещерата и на определени точки от маршрута се среща с моменти от музикалните драми на Вагнер. На финала при изхода на пещерата гостите са приятно изненадани от поздрава на сребристобелите валкюри, а местна винарска изба предлага дегустация.
Спектаклите на фестивала през годините бяха посетени от над 25 000 зрители. Много от тях специално пътуват от София, от други части на страната и от чужбина.
Основното предизвикателство, с което Софийската опера се сблъсква в Белоградчик, е липсата на хотели, където да бъдат настанени творческите състави и публиката. Затова оркестър и хор, както и голяма част от зрителите нощуват в близки градове.
Летният фестивал „Музи на водата“ – езерото Панчарево, бе създаден през 2020 г. Естественият декор на романтичното езерно огледало дава нова визия на спектаклите, които се осъществяват на сцена, изградена върху понтон. Избират се заглавия, които ясно кореспондират с локацията, като „Жената от езерото“, „Рейнско злато“, „Лебедово езеро“, „Мамма миа!“.
От изключителна важност в логистиката и организацията на един фестивал е грижата за публиката – паркинги, бюфети, трансфери от паркинг до сцена, сигурност и охрана, посрещане и т.н.
За да бъде една проява на изкуството и успешно бизнес начинание, това не е мисия невъзможна. Необходима е стратегическа визия, безкомпромисно художествено качество, адекватна информационна реклама и постоянно фокусиране какъв ще е крайният ефект върху публиката. Всичко това не може да се постигне без пълноценно взаимодействие с държавни и регионални институции, както и със спонсори.
Откритите сцени на Софийската опера и балет
ОПЕРА В ПАРКА – в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“, 2009 – 2021 г.
Над 55 000 зрители, 172 представления (опера, балет, спектакли за деца)
ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ – Белоградчишки скали, 2016 – 2021
Над 22 000 зрители, 39 спектакъла в основния двор, 24 представления в пещера Магурата и 3 представления за деца в летен театър „Гъбите“
МУЗИ НА ВОДАТА – езерото Панчарево, 2020 и 2021
Над 24 000 зрители, 61 представления (опера, балет и мюзикъл)
КРЕПОСТ НА ДВА СВЯТА – Цари Мали град, 2020
Над 3200 зрители, 7 представления (опера, балет и мюзикъл)
НА ОПЕРА В ПОЛИТЕ НА ВИТОША – Римски площад в Киноцентър „Бояна“, 2020 г.
Над 2500 зрители, 7 оперни представления.
ОПЕРА НА ПЛОЩАДА – пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, 2014 и 2016 г.
Над 16 000 зрители, 12 представления („Борис Годунов“ и „Набуко“).
КРЕПОСТ НА ВЕКОВЕТЕ – Баба Вида, гр. Видин, 2016 г.
Над 3000 зрители, 8 представления (локации сцени: опера на шлеп, спектакъл за деца в крепостта Баба Вида и на площад „Бдинци“ пред Стамбол капия)
ЛЯТОТО НА „МАММА МИА!“, 2019 г. античен театър Пловдив, летен театър Варна, курортен комплекс Албена.
Над 11 000 зрители, 7 представления
За периода 2009 – 2021 г. фестивалите бяха посетени от 136 700 зрители. През 2020 и 2021 г. поради Covid-19 капацитетът на трибуните бе ограничен до 50%.
Христина Станева е заместник-директор на Софийската опера и балет от 2013 г. Отговорностите ѝ включват разработване и осъществяване на маркетингова стратегия на Софийската опера, ръководство и контрол на продажбите, изграждане на корпоративен имидж, реализация на рекламни кампании, развитие на дигиталния маркетинг, връзки с обществеността и персонализирана комуникация с публиката. Като мениджър участва активно в подготовката и осъществяването на значими проекти на Операта в страната и чужбина.
https://bglobal.bg/