Не би трябвало ние, като съвременни хора, да категоризираме и да се опитваме да буквализираме древногръцките, митологичните герои като едностранчиви образи - само от добрата или лошата страна. Разбира се, така за нас е по-лесно, така сякаш разбираме по - добре посланието на героя, неговото присъствие в пиесата. Но в действителност, те не са нито изцяло в доброто, нито изцяло в тъмното, злото! Те са символи и изображение на някои от нашите многобройни човешки аспекти, които се проявяват и днес, във всеки един от нас. Защото Орест, убиецът, сякаш остава опростен от хората. Воден от импулса на отмъщението, той е инструмент на възмездието, ръката, движена от Съдбата. Той действа без да чувства, че носи вина! Орест възстановява баланса в прастария закон на вендетата! Тук няма умисъл, че извършваш най - страшното престъпление, че убиваш родната си майка. Орест е длъжен да го извърши. И сякаш всички получават успокоението, което толкова дълго са чакали. В такъв случай, дали убиецът е носител на доброто? Може би...

В музикален аспект, а и текстово, Орест е доста обран. Той има един кратък  кулминационен момент, когато разкрива, че жената, стояща пред него, е собствената му сестра - Електра, но скоро след това се връща към задачата на своя живот - да отмъсти за убийството на баща си. Трудно е с малко изразни средства да се представи един толкова последователен и фанатизиран, убеден до лудост в действията си човек - Убиец, който не чувства вина и когото всъщност не винят! Мълчалив странник, който връхлита, сякаш отникъде, и който точно със същата лекота, си тръгва завинаги!

Маестро Карталов работи с всички ни по един много детайлен и аналитично - психологически начин! Винаги ни съветва да търсим отговорите във вътрешните преживявания на нашите образи, да откриваме тези катаклизми в музиката, да се уповаваме на текста. Провокира ни да дълбаем в най - тънките аспекти на взаимоотношенията между героите и да ги облечем в действие. Маестрото отделя време на различните сцени една по една, докато не се получи едно общо цяло, докато не изведем нишката от началото до края. Той ни провокира, надгражда бавно и методично действието, въртим сцените, докато не се изчистят, докато не станат истински. 

В живота си ние често успяваме да се надценим, решаваме, че от нас зависи всичко, че сме ненаказуеми, че можем да променяме пътя на съдбата, решаваме да вярваме в представата си за нас като Човеко - бог - тоест, каквото и да ни хрумне, каквото и да извършим, се извиняваме и оправдаваме, че така е трябвало да стане. Щом може, значи ще го направим!  Но не е така. Светът се движи от закони и от една Свръх Съвест, от истинската Божия мъдрост и нямаме право да вървим срещу нея.

Моят образ е представител на Ръката на Съдбата, на носителя на баланс. Орест е овъзмездителят, извършителят на старозаветната вендета! Тези закони са важели толкова много време, толкова много векове хората са имали страх от една сила, космическа мощ, която многократно надхвърля тяхната, страхували са се от нещо висше, и са живели с идеята, че не те определят какво да се извърши и как да протича живота. Именно това сме забравили днес, че сме една нищожна прашинка, която дори може да не се събуди утре, а вилнеем из живота си, все едно, че всичко започва от нас!