АНКАРА/Турция: гастролът на ТОСКА на Софийската опера на 8 ноември 2023 г.
Операта като пример за международно партньорство
Вдясно режисьорът и генерален директор на Софийската опера Пламен Карталов: Снимка: Юсуф Емре Туран
Вечният баща на страната, Мустафа Кемал паша, Ататюрк, провъзгласява Република Турция преди 100 години, по-точно на 29 октомври 2023 г. Османската империя на практика се е разпаднала по време на Първата световна война. Столицата е преместена от Истанбул в Анкара, днес модерен и интересен метрополис, в който се намира и впечатляващият мавзолей на Ататюрк.
По този исторически повод Софийската опера и балет от България гостува със спектакъл на своята постановка на „Тоска“ от Джакомо Пучини на 8 ноември в Анкара и на 11 ноември в Истанбул. Кемал Ататюрк, великият реформатор, е бил почитател на операта и особено е харесвал „Тоска“ на Пучини. Ето защо генералният директор на Софийската опера и режисьор на постановката Пламен Карталов искаше да използва този гастрол, за да съчетае значението на изкуството, т.е. на оперното изкуство, за взаимното разбирателство отвъд националните граници с отбелязването на паметта на Ататюрк. Един напълно успешен проект след тази вечер в Анкара. А в много по-големия оперен театър в Истанбул три дни по-късно реакцията на турската публика беше още по-впечатляваща!
Снимка: Юсуф Емре Туран
Простотата на сценографията на Миодраг Табачки прави тази постановка толкова убедителна, с подходящ светлинен дизайн на Андрей Хайдиняк и Емил Динков, както и с отлична характеристика на певците-актьори, които също имат голяма свобода в интерпретацията на ролите си. Огромен християнски кръст, окачен над сцената, доминира в първо и трето действие. Той е украсен с християнски картини, свързани с пиесата, и по този начин дава определена интерпретация и хармонични асоциации със сюжета. Кръстът изобразява библейско разпятие и куполния свод с апсидата на църквата Сант‘Андреа дела Вале, както и портрета на Атаванти. Разпознаваем е и мраморният под на църквата. Впечатляваща е процесията на високопоставени християнски сановници до Те Деум. В трето действие, от друга страна, виждаме сивите калдъръми на горната платформа на замъка Сант Анджело с базиликата „Свети Петър“ на заден план – класика. Вълнуващата постановка на Софийската опера беше приета много добре от публиката, с висок дял на известни личности и политически представители. Официални лица от двете страни произнесоха дълги речи в началото на вечерта, прозвуча и турският национален химн.
Снимка: Юсуф Емре Туран
Радостина Николаева, голямото софийско сопрано на Пучини, Вагнер, Верди и др., изигра впечатляваща Тоска, както актьорски, така и певчески, почти идеално въплъщение на ролята. На това ниво тя спокойно би могла да пее и играе дивата на всяка голяма западноевропейска сцена. Румънецът Йонут Паску развълнува публиката с невероятно автентичното и интензивно превъплъщение на барон Скарпия, също и с превъзходната вокална артикулация на баритона си. Действията му на моменти бяха вълнуващи като в трилър. Костадин Андреев изпя Каварадоси с голяма сила, но отново му липсваше вокално измерение и финес. Тенорът, който освен в италианския и френския репертоар пее и един мощен млад Зигфрид, можеше да направи много повече с великолепния си материал. Но изглежда, че той не е убеден в това и се е съсредоточил преди всичко върху обема.
Ангел Христов беше много добър Анджелоти, на когото можеш да съчувстваш за трудностите на бягството, а Петър Бучков, софийският Хаген – трудно е да се повярва – дебютира тук в ролята на Меснер. Останалите поддържащи роли също бяха добре подбрани. Хорът, който направи много силна изява в първо действие, беше осигурен от Анкарската държавна опера и репетиран от Николай Мерджанов.
Главният диригент на Анкарската държавна опера Сунай Муратов дирижира оркестъра на Софийската опера и балет и интерпретира напрегнатото действие на сцената със също толкова изразителен драматизъм и музикален колорит от оркестрината. Резултатът беше представление, сякаш излято от един-единствен калъп. Публиката аплодираше бурно и продължително, също и за отделните арии по време на представлението.
Клаус Биланд