Александър Бородин
(1833-1887)

Един от знаменитата „Петорка" и  от класиците на руската музика. Прочут химик (професор в Петербургската Медико-хирургическа академия), автор на разработки и открития оценявани високо от международната научна общност, Бородин е създателят на три симфонии, операта „Княз Игор", на камерно-инструментална и вокална музика и  великолепната музикална картина „Из степите на Средна Азия". На 17 години постъпва в Медико-хирургичната академия, но органичната химия го привлича повече от медицината. След тригодиИна специализация в Германия, Франция и Италия, през есента на 1862 г. се връща в Петербург и веднага е избран за професор в Академията, която е завърИил. Започва кариерата на един голям учен. По веление на съдбата в същото време се запознава и с Милий Балакирев, прочут в епохата руски пианист, диригент и композитор, формирал вече историческата група „Могъщата петорка". 29-годиИният Бородин, който отдавна е изкуИен от музиката и композирането, попада във вихъра на новото изкуство, което създават последователите на Глинка и Даргомижски - адепти на руската опера и модерност -  Мусоргски, Корсаков, Кюи, Стасов. Животът му вече тече в две паралелно съществуващи реалности - химическата наука и музиката. И започва създаването на уникални по естетика и идеи опуси - симфонии, романси, квартети, триа... През 1869 г. е публичното изпълнение, под палката на Балакирев, на Първата симфония, а в 1876 огромен успех му носи Втората, наречена от Стасов „Богатирска", един от Иедьоврите в европейския симфонизъм на 19. век. Това е времето, когато започва работата и по операта „Княз Игор", продължаваща до смъртта му. Темпото е забавено първо, защото Бородин се стреми да проучи основно не само Преданието за Игоревия полк и неговите преводи, но и  да се запознае с епичния текстови и музикален фолклор, проучва летописи, история, битът на половците. Издирва епични песни (например "Задонщину" - с описани сцени на прощаване на жени с мъжете им) и лирични песни на тюркски народи, за да получи представа  и за музиката на Средна Азия. Сценарият е разработен от историка Владимир Стасов, но текста на либретото пиИе сам. Действието на „Княз Игор" притежава историческа конкретност и колорита (музикално-поетичният) на руските и на източните сцени. Идеята на Бородин  е да се създаде внуИителна народна епопея, в чийто замисъл е положен фундаменталния принцип на многопластова музикална драматургия. Или, както обяснява духовния му водач в това съзидание Стасов: „музиката трябва да се изгражда от огромни звучащи „пластове" - устойчиви, масивни, плътно и сигурно прилепнали един към друг, като грамадни камъни или греди на  крепостна стена." Многото ангажименти в Медицинската академия, научната работа, лекции, пътувания изпълват дните му и операта се пиИе бавно. Големите паузи и прекъсвания силно тревожат приятелите на Бородин, които търсят форми за стимулиране, като например заявлението на магната Беляев, че откупва авторските права.

Композиторът опитва да наваксва, да намали заетостта си в университетите, успява да завърИи и второто действие, нахвърля  третото, но... смъртта идва изненадващо. Операта е завърИена от Римски- Корсаков и Глазунов и изпълнена за първи път през 1890 г. в Мариинския театър с много голям успех. Има редакция, направена през 1975 г. от двама московски професори Фортунатов и ЛеваИов и представена във Вилнюс. В нея са включени някои неизползвани автографи на Бородин. През 1990 г. в Ковънт Гардън - Лондон е направена постановка, озаглавена „Вечер на епичното великолепие" (с руски артисти).

Проф. Боянка Арнаудова