Маестро Карталов, поздравяваме Ви с впечатляващото развитие на Софийската опера и балет в годината на нейната кръгла годишнина!
- В своята 130-годишна летопис първият оперен театър на България има славни страници от върхове, които са били гордост за националната ни култура. Световните сцени са имали привилегията да бъдат буквално зареждани с български гласове, оставяли приноса си за световната оперна история.
Истинско злато са българските таланти, които щедро е отглеждала българската земя. Но преди всичко резултат за успешното развитие на традиции са били самоотвержения и огромен труд, без да забравяме и условията и обществения интерес, макар в различните епохи подкрепата на държавата да била от колеблива до цялостна.
Моето скромно участие в задачите, съвременната роля и значението им днес за Софийската опера е свързано в годините на моето ръководство и отговорности със справяне на всякакви препятствия в демократичното време, когато бюджетите за култура въобще са намалени и държавата е направила крачка назад от пълната си икономическа подкрепа. Затова и намирането на нови посоки, често алтернативни, и прилагането на нова визия за изход от каквито и да са проблемите даде запомнящи се резултати. За мен между най-главните приоритети на мениджмънта са мотивацията на творческия и технически състави, завой в репертоарната политика, която да привлича трайно интереса към Софийската опера на публика от цял свят, и завоюване на нови територии за оперното изкуство и нова публика за него.
Гордея се с гастролите на Софийската опера в Германия с опери на германски композитор. Тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ беше изпълнена на изключително високо ниво с български изпълнители, които наред с българския, италиански, руския и френския, вече десет години поддържат този репертоар, заедно с „Тристан и Изолода“ и „Парсифал“. Шестте спектакъла в Болшой театър - Москва, възстановили след 37 години традиционни гастроли в руската столица, осемте гостувания в Япония, първи гастрол в Бразилия и много други събития са исторически принос за историята на българската култура. Лично аз живеех в паралелен свят на творчество на режисьора и изкуството на мениджмънта.
Как работите в условията на пандемия и какви са основните приоритети в тази обстановка?
- Да организираме дейността така, че да не спре нито за миг дейността. Да извадим стреса от К-19, да се върнат колегите на работа при най-безопасни мерки в творческия процес, да не допуснем колкото е възможно отлив на публика при известните ни на всички обстоятелства от ужасната заплаха на пандемията.
Разкажете ни повече за новия сезон и репертоар?
- Най-актуална е новата ни перла в репертоара. А тя е „Електра“ от Рихард Щраус, която се поставя на сцената на Софийската опера за първи път в България и забележителното е само и с изключителни български певци. Подготвяме и очаквания с огромен интерес традиционен новогодишен концерт. Заедно с наздравиците от световната оперна съкровищница, показваме за първи път и друг шедьовър. Един от най-романтичните български филми идва от киноекрана, на сцената на Софийската опера – мюзикъла „Баща ми бояджията“. Готовност имаме да отворим завеса и за балета „1001 нощ“. Но при създадената ситуация от непредвидими усложнения и ограничения ще планираме в краткосрочни планове. Това обаче не ни лишава да мислим за организацията на следващия летен сезон на няколко сцени, както беше през изминалото лято.
Операта излезе на площада, в парка, крепостта, езерото, и на много места извън България - какво предстои?
- Спектаклите на Софийската опера са бранд за привличане на традиционната ни и нова публика с откриване и овладяване на нови сцени и нови територии, особено на специалните ни места на открито, които развиват и наша традиция за оперен туризъм. Красотите на Белоградчишките скали, езерното огледало на Панчарево, римският площад в киноцентър „Бояна“, късноантичната крепост „Цари мали град“, историческият парк на Военната академия са вече запазена марка и очаквани дестинации от хилядите почитатели на оперното изкуство. А за Вагнеровия фестивал в Софийската опера идват гости от цял свят. Предстои още една нова сцена, която ще открием в новия летен сезон 2021.
Какво трябва да бъде мястото на такъв национален институт в културния живот на България?
- Емблема за национална културна институция с международно значение и световно признание.
Каква е стратегията за развитие на Софийската опера?
- Грижата и подкрепата за нея с убеждението и гордостта, че е пример за най-ценната близост и изравняването на страната ни с европейските традиции на страните с върхови оперни постижения.
Кои са добрите световни примери и новите практики, които са подходящи и приложими при нас?
- Много са примерите и практиките, но те са трудно достижими. Необходима е потребност, културна воля и на първо място обществено-политическа ангажираност с особено доказана потребност в културната ни действителност. Разминаването е също и в стандартите и бюджетните рамки за разгръщане на устойчива и безпроблемна гарантирана творческа дейност. Опитваме се с наш алгоритъм и собствени ресурси и усилия за най-високи стремежи да вървим напред.
Сградата на Националната опера и балет впечатлява със своите класически форми, интериор и атмосфера. Отговаря ли тя напълно на модерните изисквания на съвременното оперно и балетно изкуство?
- Сградата на арх. Лазар Парашкеванов е образец на истински храм на оперното и балетно изкуство. Разгърнатата площ на сценичното пространство е уникална и рядко срещано архитектурно решение.
Залата е красива и всички много я харесват. Макар ограничен в параметрите на мястото между няколко централни софийски улици да разположи максимално фантазията си в проекта си, сградата на Софийската опера е уникална. Жалко е, че като има и място за престижен и богат исторически музей на оперното изкуство с традиция на 130 години, нямахме шанс да получим етажите от „Врабча“ 1. Там са настанени две комисии - едната на досиетата, и отскоро Комисията за защита на потребителите, преместена наскоро от собствена налична база.
130 години Национална опера
66 години от първото представление в уникалната сграда на Софийската опера
Първото изцяло оперно представление в София се играе на 2 януари 1891 г. - операта на Джузепе Верди „Трубадур “. Така се поставя началото на Народната опера, днес Софийска опера и балет. През 1891 г. София е град на кални улички, граждани с потури и калпаци и схлупени къщурки. В една такава балканска среда трима ентусиасти, идвайки от Чехия, завършили своето професионално певческо образование, решават да сложат зърното на оперната култура в България. Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван успех. Поради финансови затруднения и липса на държавна поддръжка на 1 октомври 1892 трупата е разформирована. В началото на ХХ век започва продължителна борба "за" и "против" българската опера и на 18 октомври 1908 г. "Българската оперна дружба" изнася първото си пробно представление - откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало. От 1920 г. Националната опера и Народният театър "Иван Вазов" съжителстват в една сграда повече от 25 години.
Сградата на Националната опера на ул. "Врабча" е строена като Земеделски дом - уникален духовен и културен център,
в периода от 1947 г. до 1957 г. по проект на арх. Лазар Парашкеванов от 1922 г. Арх. Лазар Парашкеванов е роден през 1890 г. в с. Хотница, Велико Търново. Завършва архитектура и строително инженерство в Пражката политехника, а непосредствено след дипломирането си се заема с един от най-амбициозните сградни проекти в София – строежът на Софийската опера.
През 1922 г. министър-председателят Александър Стамболийски предлага на младия архитект да построи на мястото на Земеделския дом един уникален комплекс - духовен или културен център, в който трябвало да има една огромна сграда с централна зала, в която да се провеждат световни форуми, конгреси, чествания на национални празници, сграда с богата архитектура, каменна фасада, асансьори и повече български материали. През 1947 г. новата власт поставя задача на Лазар Паршкеванов да построи сграда Национална опера и балет.
Предвид особеностите на терена и околните сгради възниква полемика относно централния вход, който в крайна сметка е разположен откъм ул. „Врабча“. Архитектът се справя с денивелацията на стръмния терен, поставяйки пода на първия балкон наравно с нивото на ул. „Врабча“, с едно изкачване от пет стъпала. Разпределението надолу към партера и нагоре към балконите става от фоайето на първия балкон.
Арх. Парашкеванов отделя специално внимание на всеки елемент
– от осветлението и отоплението, през механизацията до звука и акустиката в залата.
Тайната на перфектния звук е свързана с формата на залата - подобна на раковина. При строителството са използвани само най-висококачествени български материали. Плочите са направени от най-висококачествен мрамор, ламперията - от редки и ценни дървесни видове, от които се правят цигулки, виолончели и контрабаси. Всички стени са двойни и имат кухина между двата слоя, а във всички стени има т.нар. гърнета - специални кухини, в които звукът да резонира. Таванът, освен че е произведение на изкуството, е на няколко нива, перфектно изпълнени от акустична гледна точка, за да може звукът да влиза между тях, да се върти, да резонира и да се връща съм залата по особен начин. Под сцената има друга кухина - бившият ресторант "Опера", в който всичко е от дърво за по-добра акустика.
През 1954 г. първите почитатели на оперното изкуство прекрачват прага на новата зала, която впечатлява със своите орнаменти, мраморни колони и ламперии.
Климатизация на залата и кулоарите, променени наклони, увеличени междуредия, двоен под, средна пътека, подвижна оркестрина, нови стенни акустични покрития и декоративни орнаменти с ефект на позлата, реставрация на композицията "Небе" на Дечко Узунов - това са някои от реализираните подобрения по време на основната реконструкция и адаптация на сградата през 2007-2008 г. по проект на ЕКСА - арх. Константин Пеев, за което е отличена в Национален конкурс "Сграда на годината".
